Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕНЕРАЛИТЕ СРЕЩУ РЕФОРМАТОРИТЕ В БСП

Въпросът готова ли е БСП да управлява държавата, през последните месеци като че ли изглежда все по-малко адекватен. Впечатлението, че Социалистическата партия се подготвя да поеме властта след парламентарните избори догодина, е все по-категорично, но в политиката нещата рядко са такива, каквито изглеждат на повърхността.


Всъщност истината е, че в ръководството на столетната партия единното мнение става все по-дефицитен продукт. Елитът й е разделен по почти всички важни въпроси около предстоящите избори. Демаркационната линия започва от избора на тактика за кампанията, минава през мнението за стратегическите партньори и завършва в оценките за готовността на БСП да поеме ръководството на държавата. От едната страна стоят т.нар. реформатори, които преведоха партията през най-трудния й период и я превърнаха от неолитен експонат в съвременна структура, с която за първи път от десетилетия насам са готови да си сътрудничат дори и левите организации от Западна Европа. От другата страна срещу тази група се изправят доскорошните генерали от безславно разпадналото се Движение за единство и развитие (ДЕР).


ДЕР се роди в навечерието на 43-ия конгрес на БСП с надеждата да се легитимира на върховния форум като най-авторитетната фракция в партията и приключи кратката си история месец-два преди последния й конгрес, проведен на 2 май тази година. Оказа се обаче, че с разпадането на движението генералите не са се отказали от намеренията си да превземат столетницата, а просто сменят тактиката си. И след като не успяха заедно да се промъкнат в цитаделата, Димитър Иванов, Бриго Аспарухов, Цвятко Цветков и Младен Червеняков влязоха поединично в ръководството на БСП с доста изненадваща лекота. От този момент нататък всички важни решения на Позитано се вземат под тяхно въздействие.


Влиянието на генералите върху поведението на председателя Георги Първанов има още по-дълга история. На практика именно той вкара спецкадрите в ръководните структури на партията си. Още през лятото на 1998 г. стана ясно, че младият лидер не може да осигури никакви възможности за финансиране. Приближаването на местните избори заплашваше да превърне финансовите проблеми в крах и на собствената му кариера ,и на цялата организация. Точно тогава на помощ на бедстващия Първанов се притекоха партийците с пагони. Една от легендите, които се носеха за тях, беше, че разполагат с достатъчно много пари.


Но решението на Георги Първанов бе предизвикано от още една заплаха. Пак в същия период шефът на ДЕР Димитър Иванов демонстрира готовност за единодействие с най-отявлените вътрешнопартийни врагове на реформаторите - Открит форум. В крайна сметка червеният лидер клекна и съюзът между двете фракции се размина.


Още през 1998 г. БАНКЕРЪ прогнозира, че Първанов ще остави консолидационните процеси да го изтласкат по естествен начин и ще се опита да направи този процес възможно най-безболезнен за себе си и за хората, които самият той доведе в партийната власт. А и негови бяха думите от онези дни, че само генералите ще вкарат в строя Открит форум.


Действително днес Георги Първанов се опитва възможно най-малко да огорчава близките си съратници, а и на пръв поглед изглежда, че в ръководството съществува някакъв паритет на силите. Реално обаче реформаторите все по-рядко имат думата по какъвто и да е въпрос. Сега генералите определят дневния ред на партията, а техен приоритет е единствено докопването до властта. Всякакви други тактически изчаквания или прегрупирания в опозиция са крайно неприемливи за партийците с пагони, защитаващи собствения си интерес. Настървеността им за власт ги изправя срещу доскорошните съюзници на Първанов при възстановяването на БСП. Амбициозността и безпардонността на спецкадрите заплашва позициите и авторитета на всички червени реформатори. Тяхната дилема е или да позволят да бъдат използвани като марионетки, или да бъдат изхвърлени зад борда. Повечето реформатори са с прекалено кратък ръководен партиен стаж, за да имат самочувствието, че могат да се борят срещу генералитета. И единственото, което някои от тях си позволяват да отронят пред медиите по тази болезнена тема, е краткото не коментирам.


Пред БАНКЕРЪ говорителят Ангел Найденов разпалено отрече съществуващото разделение, но е факт, че след майския конгрес и неговият партиен пост вече се дублира от генералския кадър Младен Червеняков.


Генералите със сигурност няма да срещнат реална и ефективна съпротива. Не и на този етап. Който дава парите, той поръчва музиката. А когато предстоят избори, по-важно от парите няма. Въпросът обаче е чия победа плащат тези пари? Повечето от предишните съратници на Първанов не са убедени, че става въпрос за победата на БСП. Напротив, все по-сериозни стават подозренията им, че се подготвя поредната употреба на партията. Този път като платформа към властта се опитват да я използват спецкадрите. И ако опитът им успее, това със сигурност ще е смъртоносно за столетницата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във