Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕНЕРАЛИТЕ БЛЪФИРАТ

Точно трийсет и девет дни остават до откриването на четиридесет и третия конгрес на БСП. Малко повече от месец, в който може да се случи всичко, но най-вероятно няма да стане нищо. Или по-точно, нищо особено. Нищо, което да разтърси държавата и да прероди партията. След 3-и май столетницата едва ли ще бъде по-оздравяла, отколкото днес, или пък с повече самочувствие, отколкото в момента.


Вярно е, че социалистите вече преодоляха критичната клинична точка. Но още по-вярно е, че оздравителният процес се оказва не по-малко болезнен и изтощителен, отколкото самото боледуване.


Три предконгресни въпроса вълнуват всички социалисти:


- въпросът за ЛИДЕРА;


- въпросът за отношението към собственото МИНАЛО;


- въпросът за идеите за бъдещето или идеологическата ИДЕНТИФИКАЦИЯ.


Истинският проблем на партията е, че нито един от тях не предизвиква еднозначен отговор и не може да мобилизира единството на делегатите.


По въпроса кой ще бъде избран за лидер на партията на 2-ри май, има най-малко пет популярни отговора, но никой не може да предскаже кой от тях е верният. Георги Първанов има доста шансове да запази мястото си и най-сериозният сред тях е, че засега не се очертава друга достатъчно силна кандидатура, която да го измести. БСП е партия на статуквото, но в момента не се знае дали статуквото се олицетворява от самия Първанов или от интересите на тези, които доскоро стояха зад него. Който успее да спечели статуквото на своя страна, ще прибави допълнителни точки към шансовете си.


В същото време в партията още живее споменът за Луканов. Част от елита й все още вярва, че е възможно да се върне доброто старо време на 1990 година. Тази вяра мотивира социалистите да търсят личност, притежаваща непогрешимия политически инстинкт и неугасимия финансов хъс на Луканов. Пак същата вяра ги кара да мислят, че ако я намерят, ще решат и личните си, и партийните проблеми. За държавните не става дума, защото в този случай те се сливат със личните. Групата на бившите, която на коледния конгрес изтласка Георги Първанов на гребена на вълната, днес като че ли търси други варианти за собствената си игра. След като избраникът им изигра в партията ролята, която професор Беров изигра в държавата, бившите тайни генерали сега търсят силната личност, която трябва да напомня непоколебимостта на Жан Виденов. На пръв поглед отговорът изглежда подмамващо прост


Кой би бил по-подходящ за тази цел от самия му учител? И наистина Алексадър Лилов вече е номиниран за кандидат-лидер на столетницата. Засега обаче това означава единствено че стратегът отново е вкаран в играта, но не и че ще я спечели. Двете задължителни условия за победата му все още никак не са сигурни. Първото е групата на бившите да е докрай категорична и единна точно в този свой избор. Ако генералите продължат лидерските си издирвания в срещи с Румен Овчаров, Георги Пирински или други топсоциалисти, Лилов със сигурност ще си остане само с номинацията.


Групата зад Жан Виденов също продължава да търси своето ново име. То задължително трябва да бъде различно от Жан, но да прилича на Виденов. Младите жановисти залагат на старите сили на партията. На тези, чиито спомени не започват с 1990 г. и чиито очаквания за бъдещето съвпадат със спомена от миналото. Мечтите за бъдещето на Красимир Премянов едва ли съвпадат с тези на ветераните, но в борбата за председателския пост той изцяло ще разчита на тях.


Каквито и имена да се спрягат обаче в развихрените предконгресни интриги, във всички случаи зад тяхното издигане стоят различни икономически и финансови интереси. Именно тази различност прави съперничеството помежду им толкова яростно и непреодолимо. А когато в една партия определящо е съперничеството и се борят толкова много очаквания, версии и сценарии, бъдещето изглежда непредсказуемо. Непредсказуемостта е характерна, когато решенията не се вземат от политиците, а от анонимни групи и интереси, които стоят зад тях. До смъртта на Андрей Луканов БСП беше олицетворение на този тип отношения. Но със излизането си в опозиция партията сякаш осиротя откъм тайни, но мощни икономически попечители. Едни от благодетелите й се оттеглиха неудовлетворени и засегнати от напускането на властта, други се оказаха надиграни от събитията. На това финансово сирачество се дължи до голяма степен и неизживяната все още дълбока вътрешна криза. А краят й ще дойде едва когато претендентите за мястото на сивия кардинал успеят да излъчат победител. Докато това не стане, БСП ще продължи да се лута в лабиринта на собствените си страсти и увехнали надежди, без да може да разбере самата себе си.


Днес в партията цари пълен идеологически хаос. Тя не обединява, а противопоставя собствените си членове. Различията в спомените и годините им се превръщат в убедителни идейни противоречия. Те подхранват многобройни версии за истинското място и роля на партията. Именно спомените са една от причините Движението за обновяване на БСП да бъде толкова популярно сред редовите партийци. За много от тях генералите олицетворяват армейската мощ и непобедимост на любимата им организация от близкото минало. Сборната дружина на сто и седемте бивши генерали от тайните служби, известни културтрегери и технократи символизира бившата тоталност на партията. Зад този символ с готовност веднага биха застанали повечето от партийците днес. Въпросът обаче е имат ли генералите достатъчно време и възможности да популяризират образа си, още повече че за по-разсъдливите той не е чак толкова еднозначен.


Г-107 наистина има сериозни шансове да окупира властта в Социалистическата партия. На нейна страна са и желанията за по-силно вътрешнопартийно управление, и страхът от разширяващото се безвластие, и предчувстваният вече бунт на дълго потисканото самочувствие на редовите социалисти. В полза на движението е и възможността да бъде премълчана темата за четвърти февруари и абдикацията от властта. Пак в нейна полза ще бъде прочетеният политически доклад на председателя Георги Първанов, който най-после ще постави за обсъждане грешките на Виденовото управление.


Но Г-107 разполага и с много други ресурси за разширяването на влиянието си. Проблемът в момента е, че тези ресурси са прекалено разпиляни из цялата обществена и държавна структура. Тази разпиляност затруднява концентрирането им в единна мощна атака върху партийния апарат. Обиграните бивши прекрасно си дават сметка, че за да атакуват успешно столетницата, първо трябва да възкресят поне отчасти бившата си финансова мощ. За целта те трябва да си осигурят стабилно присъствие в управлението поне на няколко финансови институции. А при надзора, който днешните управляващи осигуряват над тези институции, това едва ли ще стане много лесно.


Друг сериозен проблем на 107-те са навиците им за конспиративно мислене


Тайните сценарии, които Андрей Луканов наложи в политическата ни мода през 1990 г. на Националната кръгла маса, вече загубиха актуалност. Независимо колко ефективни и полезни на някого са били те до 1996 г., сега от тяхното разиграване не би могъл да спечели никой, пък бил той и с генералски пагони. Така че, за да успеят наистина да завладеят управлението на столетницата, бившите ще трябва преди всичко да адаптират конспиративните си методи към новите политически условия. Ако не успеят или не пожелаят да го направят, със сигурност ще си останат бивши - независимо колко блестящи кандидатури ще се опитат да издигнат за свои марионетки.


Според очакванията на голяма част от наблюдателите четиридесет и третият социалистически конгрес ще се опита да разреши най-после проблема с идеологическата идентификация на партията. Това в голяма степен е просто другата страна на медала. Конфликтът между икономическите групировки на партиен език може да се разгърне единствено в идеологическа дискусия. Но така или иначе, и сто и седемте, и жановистите не се интересуват от моралните претенции на съпартийците си. За тях е важно единствено да овладеят процесите на вземане на решения в партията. Всичко останало са само думи, които те ще се подготвят да изговорят убедително на конгреса. Но кой ще е по-убедителен ще зависи не само от думите, но и от броя на парите и силата на тези, които стоят зад тях.


По всичко личи, че в битката си и едните, и другите ще се обърнат към миналото. Едните, за да предложат закрилницата на тато, а другите, за да премълчат абдикацията и предателството. Георги Първанов остава сам в настоящето. Въпросът е кой ще успее да обещае бъдеще.


Генералите вече се опитват чрез старото си влияние да симулират напрежение в политическото пространство. Предизвикването на политическа нестабилност досега винаги им е помагала да си уредят личните сметки. Явно и днес те залагат на същата карта. Въпросът е ще се хване ли някой на блъфа им?

Facebook logo
Бъдете с нас и във