Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕНЕРАЛ ИВАНОВ И ПИРАМИДАТА НА КРЕМЪЛ

Кремъл тихо, настойчиво и последователно мени имиджа на своите стопани. Преди три години телевизионните зрители бяха изумени, когато президентът Владимир Путин ги поздрави не от кабинета си, от външната веранда на кремълската си резиденция. Всичко бе като истинско - кълбата дим от дъха на президента, прехвърчащият сняг, зимният пейзаж. Публиката вече бе свикнала да вижда как президентът в униформата на летец сяда в кабината на свръхзвуковия изтребител или пък в топлите офицерски дрехи влиза в подводницата на Северния морски флот. Но да приветства съотечествениците си от двора на Кремъл наистина бе размах. След това Путин съчета музиката на стария химн с новия текст, написан пак от Сергей Михалков, запази в армията знамената от съветско време и добави новата символика и ритуали, върна паметника на Дзержински, въпреки че не го остави на същото място на Лубянка, не позволи да бъде изнесен Ленин от Мавзолея, но лиши комунистите от мнозинство в парламента и влияние в регионите. Същият Путин заяви, че олигарх не е обидна дума, но остави най-богатия руснак - Михаил Ходорковски, в затвора. В Деня на независимостта на 12 юни вместо в залите бе даден прием на Ивановския площад в двора на Големия кремълски дворец без запазени места. Кортежът на Путин минава понякога по улиците бързо, без да се спира за дълго движението. При Путин не са забравени популярната певица от съветско време Людмила Зикина и писателят Василий Белов, но също и математическият гений на новата епоха Борис Березовски, който харчи пари за нови политически сценарии и напразно прави опити да се върне в Русия. Путин се държи в политиката като джудист. Той пуска съперника напред, преди да го преметне през рамо. Управляващата партия Единна Русия с подкрепата на президента победи с туш на парламентарните избори всичките си опоненти отляво и отдясно. Компартията е така разбита, че вождът й Генадий Зюганов вече брои дните си на председателския пост. От Съюза на десните сили, който в чужбина смятаха за инкубатор на бъдещите стопани на Кремъл, останаха отломки, а любимите играчки на Борис Елцин - десните реформатори, се оказаха даже извън парламента. Путин не ги остави в канавката, поотупа ги от калта, но ги заряза сами на политическата магистрала. До следващия град са четири години, колкото е президентският му мандат. Бившите политически надежди едва ли ще стигнат далече, ако не са близко до властта. За инаугурацията си на 7 май Путин възстанови Кремълския конен полк. Новите военни и парадни ритуали са без ракети и танкове, но са не по-малко зрелищни. Там има и от прусашкото наследство, и от слабостта на руснаците към униформеното шоу. Русия при Путин напомня за империята, но би искала да изглежда в очите на света като държава с демократични норми и гражданско общество.Един от участниците в кризата със заложниците в Будьоновск разказва за митичния генерал Иванов, който по телефона изкомандвал вертолетчиците да застрелят и терористите, и заложниците, сред които имало депутати от Държавната дума. Един вид те трябвало да се разгневят от бездействието на властите. Слава богу, пилотите също имат глава на раменете си. Журналист, доброволно оказал се сред заложниците, решил след години да узнае кой е този загадъчен генерал Иванов. Оказало се, че всички висши лица, дошли от Москва, имали тази сборна позивна, а прозвището генерал Иванов е останало още от сталинско време. Сталин даже подписвал заповеди със същото име. По това време Путин все още катереше стръмната стълбица на Кремъл. Но първите му думи на премиерския пост слисаха добропорядъчните граждани. Даже в клозета ще преследваме терористите, заяви Путин с труднопреводимия израз замочить в сортире. После кремълската пресслужба обясни, че за възмездието на Москва няма време и територия. Никой не може да се чувства безнаказан в страната на президента Путин. Независимо дали се казва Басаев, или Березовски. Сега в Катар съдят руските агенти, които, се предполага, че са взривили бившия чеченски вицепрезидент и ковчежник на сепаратистите Зелимхан Яндърбиев. В същото време в Москва заради интервю с вдовицата на Яндърбиев бе уволнен за пореден път от НТВ топжурналистът Леонид Парфьонов, а предаването му Намедни е свалено от екран. Кое е по-важно за страната - националните интереси, сигурността и защитата на гражданите или безпрепятственият достъп на информация? Когато става дума за сигурността ,Путин е непреклонен. Той лично упрекна НТВ, когато тя предаваше пряко щурма на спецчастите на сградата на Театралния център на Дубровка. Някои от заложниците загинаха от използвания газ, но повечето бяха спасени. Прав ли бе Путин, или не, но той взе отговорно решение. Веднъж съветниците му го подведоха, когато при гибелта на атомната подводница Курск му препоръчаха да не отиде във военната база. Президентът Путин повече не прави такива грешки. Той е винаги там, където има проблеми или страдащи. И не забравя своите и чуждите.При него обаче първоначално имаше двама Иванови - външният министър Игор Иванов и министърът на отбраната Сергей Иванов. И двамата - цивилни. Сергей Иванов обаче е генерал от разузнаването, а Игор Иванов зае генералска длъжност, като стана секретар на Съвета за сигурност, където досега управляваха генерали. Властта и отговорностите при Путин са поименни. Дисциплината - почти военна. Политолозите продължават да спорят - има ли Владимир Путин свой екип? Системата на разпределение на функциите обаче чудесно разпознава своите от чуждите. Грешки стават рядко. Може да се коментира дали това е добре, или не, но новата власт е привърженик на реда и йерархията. Политическите партии вече са с държавна дажба по европейски образец - от спечелените гласове зависи бюджетното финансиране. Демократично. Макар че политическите партии в президентска Русия служат по-скоро за украса, отколкото за управление. В Държавната дума правилата на играта диктува управляващата партия Единна Русия. В Съвета на федерацията - Горната камара, заседават представители на регионите. Губернаторите са по места и в Москва идват само по покана. Преди регионалните боляри си позволяваха да се заседяват в столицата по няколко месеца на заседанията на Съвета на федерацията. Сега всеки си стои на мястото, защото иначе то може да изстине. Свободно общество на свободни хора - формулата на Путин действа безотказно. Всеки е свободен да избира между поведението на добропорядъчен гражданин в собствената си страна и свободата от руските закони в чужбина. Чужденците в Русия вече губят специалния си статут. Те влизат и излизат по-свободно, но условията за пребиваване стават по-строги. Някои упрекват Путин, че във властта има твърде много генерали, че петербургското лоби извършва пълзящо превземане на властта, че правителството е по-скоро техническо, отколкото политическо. А как трябва да бъде? Никой не се наема да каже категорично. Вече никой не се бои от диктатура. Либералните идеи накуцват. Олигархът Каха Бендукидзе прие поканата на грузинския президент Михаил Сакашвили да приложи икономическите си виждания в Грузия. Русия чака инвеститори, но и сама инвестира в интереси или проекти. Цената на нефта расте, влиянието на Русия на световните пазари и в Г-8 - също. Страната живее според възможностите си, харчи според джоба си. Тя не изпраща съветници и войски в чужбина, реформира икономиката и армията, поиска членство в Световната търговска организация, вече не взема пари от МВФ и чака часа, когато ще има достатъчно мощ и влияние, за да заеме по-достойно място в мозайката на световната политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във