Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГАЗЪТ ЗА ОБЩИНИТЕ ПОТЪНА В КОНЦЕСИОННА МЪГЛА

Пет години след полагането на първите тръби на първата градска газификация в България (в Първомай) и две години след обнародването на Закона за общинската собственост у нас все още не може да се намери експерт, който да е наясно с процедурата за предоставяне на концесии върху дейността за газификация на населените места.


Освен българо-руското акционерно дружество Овъргаз Инк. към тази печеливша дейност се насочиха и други фирми: Черноморската технологична групировка в Добрич, Газагротерм в Хасково, английската АМЕС - в Пловдив и Русе. Според последните информации към този списък би трябвало да се прибави и Булгаргаз - след гласуваното от варненските общинари решение общината едностранно да се оттегли от смесеното дружество (с Овъргаз) за газификацията на града и да предостави тази дейност на държавната ни газова компания.


Увеличаването на броя на газифициращите се селища, от една страна, и, от друга - желанието на фирмите да получат законови гаранции за възвръщане на направените инвестиции, отдавна налага да се изяснят и решат всички проблеми.


Според единодушното мнение и на общинари, и на инвеститори


причина за забавянето на процедурите


по предоставянето на концесии са кратките общи текстове в Закона за общинската собственост и правилника за неговото прилагане. Деветте члена на глава осма от нормативния документ Предоставяне на концесии дават само най-бегла представа за това, какво е концесия, изброяват обектите и дейностите, за които се предоставят концесии, редът за това и срокът за действието на концесионните договори. Още по-общи са текстовете от трите члена в правилника за приложение на закона.


Първа крачка по пътя към предоставянето на концесии е изработването и издаването на специални наредби за това във всяка отделна община. Някои от тях (Стара Загора и др.) вече издадоха такива наредби. Но по мнение на експерти общата им слабост е, че съставителите им са преписвали поголовно от Закона за концесиите, който на всичко отгоре се отнася единствено до обектите, публична държавна собственост и свързаните с нея дейности.


След решение на общинския съвет за предоставяне на концесията естествено се провежда конкурс или търг за определяне на концесионера. Но с това яснотите приключват. И започват споровете кой трябва да направи


четирите анализа на проекта


за газификация: правен, социален, екологичен и финансово-икономически. Според фирмите това е работа на общините. Обяснението изглежда логично - анализите се правят за да защитят потребителите на услугата. Общините обаче отказват. Обяснението им е тривиалното - липса на средства. В някои от градовете е постигнато съгласие анализите да се правят съвместно - общината ги възлага, а фирмата финансира. Но пък възниква старият въпрос за плащането и поръчването на музиката - т.е. доколко обективно финансираните от фирмите анализи ще отговарят на интересите на потребителите? Отговорът засега се търси в мъглявото зависи от договарянето.


Нито законът, нито правилникът, нито общинските наредби са в състояние да обяснят как точно ще се процедира, ако търгът или конкурсът за концесионер се спечели не от фирмата, която досега е инвестирала и изграждала градската газоразпределителна мрежа. (Според закона подобна възможност е съвсем реална при предложени по-изгодни условия.) Единият от вариантите е: общината да изкупи мрежата от сегашния й собственик, ако, разбира се, има средства и желание. Другият е спечелилата търга фирма да я купи или да я наеме. Тези два варианта обаче едва ли изчерпват всички възможни решения и всички евентуални бъдещи проблеми.


Не по-малко важен е


въпросът за собствеността на тръбите


По мнението на експерти разделянето, което се прави в закона на дейността газоснабдяване от собствеността върху тръбите, е една от основните пречки, забавящи процеса на предоставянето на концесии. В реда на нещата би било в първия концесионен договор изрично да се запише, че концесионерът ще изгради мрежата и ще е неин собственик до изтичането на договора. А след това общината ще изкупи тръбите и съоръженията по остатъчната им пазарна стойност. За да се избягнат разногласията, е необходимо в договора да се посочи и методиката за определяне на тази пазарна стойност. Специалистите твърдят, че спазването на подобни условия ще гарантира по-доброто поддържане на мрежата.


Може би най-големите разногласия между фирмите и общините възникват при определянето на


размера на концесионната такса


Практиката в чужбина подсказва, че тя трябва да е символична. Високата такса би представлявала косвен данък върху фирмите и населението и би навредила на конкурентоспособността на природния газ спрямо останалите енергоносители. В същото време високата такса няма да напълни бюджета на общините. Далеч по-разумно е те да вземат своето като акционер в местното газово дружество. Още повече, че всички газови дружества по света работят на печалба. В този смисъл никак не е без значение и срокът за предоставяне на концесия.


Предвиденият в чл. 68 от Закона за общинската собственост срок от 15 години, с право да бъде продължен с още 10, днес не устройва нито една фирма. Засега обаче те са категорични, че за сроковете ще говорят едва след като правителството одобри тарифа за диференцирани цени на природния газ, за да може да се пресметне възвръщаемостта на инвестицията. Очакванията им са с въвеждането на тарифите да отпадне и ограничението от 4% върху максималната печалба от продажбите на газ.


Междувременно Овъргаз вече търси възможности за реализация извън страната. Според информирани от фирмата в момента българо-руското дружество води преговори за газификация на два турски града. Овъргаз е получил разрешение да газифицира и големи населени места в Калининградска област в Русия. Правят се проучвания за газификация на Краснодар.


От английската компания АМЕС се похвалиха, че до края на месеца в Пловдив ще бъде представен първият пилотен проект на концесия за градско газоснабдяване, който ще стане образец за цялата страна. Фирмата била на второ място по изграждане на инфраструктурни обекти на мъгливия Албион. Тя вече е готова с предварителното проучване за газификацията на Пловдив, 40% от което е финансирано от английското правителство. Но оттук нататък, за разлика от Овъргаз, англичаните искат да са наясно с всички подробности по предоставянето на концесия, преди да вложат следващите си пари в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във