Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГАЗПРОМ СЕ ПРИЦЕЛИ В РОСЕКСИМБАНК

НАД 2.5 МЛРД. Щ. ДОЛАРА ЩЕ МИНАВАТ ПРЕЗ БАНКАТА НА КЮЛЕВ


Преговори на ниво официална кореспонденция текат между ръководството на РОСЕКСИМБАНК и руския газов гигант Газпром, научи в. БАНКЕРЪ. Целта е руският газов монополист да придобие контролния пакет от акциите на българската банка. Един от все още неясните моменти е: коя точно структура на Газпром ще стане титуляр на книжата от РОСЕКСИМ.


Както се забелязва и от рекламите на РОСЕКСИМБАНК, новата й стратегия е да се превърне в единствената финансова институция, обслужваща разплащанията по руско-българския стокообмен, както и търговията между България и останалите страни от ОНД. На практика това е една стара мечта на председателя на банката Емил Кюлев, датираща още от времето, когато създаде и наложи на пазара БРИБАНК.


В рамките на новата си стратегия РОСЕКСИМБАНК вече е договорила да открие свои представителства в Москва и в столицата на Литва - Вилнюс, което се очаква да стане до края на годината. Изглежда, тази информация от кухнята дава храна и на твърденията, че към РОСЕКСИМБАНК проявяват интерес и други големи руски компании, работещи в България. Засега обаче техните имена не се съобщават, въпреки че не е трудно читателят да се досети кои може да са те. Особено като се знае, че председателят на управителния съвет на Лукойл - Нефтохим Бургас Валентин Златев държи чрез една от фирмите си - Агрохолд АД, 12.5% от капитала на РОСЕКСИМБАНК.


Че зад мечтата на Кюлев стоят сериозни сметки, личи и от следните факти.


По най-груби изчисления стокообменът между Русия и България през последните пет години се движи в рамките на около 2.5-3 млрд. щ. долара годишно. Над 2 млрд. от тях се падат само на българския внос на първични енергоносители - петрол, природен газ и свежо ядрено гориво. При нормална работа на бургаската рафинерия (т.е. ако преработва по 19 хил. т нефт на ден, както правеше това преди и малко след приватизацията си), и при задържане на сегашните котировки на петрола, за вноса на необходимите 7 млн. т нефт годишно отиват 1.320 млрд. щ. долара. При евентуално падане на цената на 25 долара за барел сумата би спаднала на 1.1 млрд. щ. долара.


Според информация от АЕЦ Козлодуй средногодишната сума, необходима за свежо ядрено гориво, се движи между 120 млн. и 130 млн. щ. долара.


При спадналото над два пъти спрямо 1990 г. потребление на природен газ у нас (3.37 млрд. куб. м през миналата година) ще са необходими около 300-320 млн. щ. долара. Ако потреблението върне старите си нива (около 6.8 млрд. куб. м), както се прогнозира в енергийната стратегия на страната, и при запазване на сегашните цени на България ще са необходими около 600 млн. щ. долара само за внос на природен газ.


България трябва да разполага и с няколко десетки милиона долара за внос на въглища от Украйна, които също попадат в схемата за разплащане със страните от ОНД.


Към сметката могат да се прибавят и сумите, които български фирми получават от износа на стоки в Русия - най-вече лекарства и козметика, а също и малки количества бои, лакове, консерви, необработен тютюн и пр., чиято стойност възлиза на около 600-700 млн. щ. долара.


Само тези най-груби сметки показват, че зад отдавнашната мечта на Емил Кюлев стои здрава икономическа логика. И може би една от първите, но много важни крачки за осъществяването й, е кредитът от 47 млн. щ. долара, който ГАЗПРОМБАНК отпусна на Булгаргаз в края на миналата година и който се обслужва от РОСЕКСИМБАНК. С него се финансира голяма част от инвестиционната програма на нашия монополист по разширяването на транзитната газопроводна мрежа за Турция. Кредитът бе отпуснат при изключително изгодни условия и без държавни гаранции. Първият транш от 9 млн. долара пристигна още през декември миналата година, останалата част от него ще бъде използвана през тази.


Освен всичко казано дотук влизането на Газпром в РОСЕКСИМБАНК се връзва и с по-далечните инвестиционни планове на руския гигант. А те са да участва в евентуален търг за раздържавяването на Булгаргаз, в разширяването на вътрешната газоразпределителна система и на битовата газификация у нас, както и в създаването на нови смесени българо-руски газови дружества с цел излизането им на външни пазари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във