Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГАЗЕНА ЛАМПА ЗА ПАРТИЙНИТЕ ПАРИ

Едва ли някой може да изчисли какви пари влизат годишно в партийните каси и по джобовете на партийни функционери. Знае се само, че сумата е огромна. Тя няма как да бъде пресметната, защото тя се набавя основно по втория начин - чрез заобикаляне или директно потъпкване на и без друго несъвършения закон за политическите партии, в който се регламентират възможностите им да набавят средства за дейността си. Въпросът засяга най-вече големите партии, независимо дали са управляващи, или в опозиция, защото по обясними причини големите финансови потоци са насочени към тях. Според познавачи на темата в момента едва десетина процента от парите, които влизат в партийните каси, са извадени на светло - те включват държавната субсидия, която получава всяка парламентарна партия и събралите над 1% от гласовете на последните парламентарни избори (по лев на глас), членски внос и незначителна част от даренията. Останалите пари се набавят чрез анонимни дарения, за които никой не може да установи в какъв размер са, чрез политически рекет на държавни, общински или частни фирми, чрез преотдаване на клубната база и др. Пред в. БАНКЕРЪ политици признаха, че само от преотдаване на клубната си база големите партии си докарват средства поне колкото е общата държавна субсидия за тях - по груби сметки около 6 млн. лв. годишно. От рекет на фирми с държавно или общинско участие пък политическите централи събират два и три пъти по толкова.След скандала с дарените от Майкъл Чорни 200 хил. долара на фондация Демокрация политиците изведнъж се сетиха, че има нещо гнило в начина, по който се финансират партиите в България. Въпросът нито е от вчера, нито пък политиците са го прозрели чак сега. За всички е ясно, че на партиите, особено на големите, им е много по-изгодно да не се вземат мерки, които да извадят на светло ако не всичко, то поне по-голямата част от финансите им. Познавачите на технологията на българския преход и сега са скептично отбелязват, че се очакват поредните козметични промени в начина на финансиране на политическите сили.Впрочем вече се вижда накъде вървят нещата. Според говорителя на социалистите Ангел Найденов, БСП може да инициира поправка в Закона за политическите партии, която да забранява анонимните дарения. Държавата обаче ще трябва да се ангажира много по-сериозно с осигуряването на средства за политическите организации, смятат левите. Това не е решение на проблема, защото освен че няма да спре черния финансов поток към партиите, ще ядоса допълнително данъкоплатците, от чиито джобове ще дойдат тези пари.За промени в системата на финансирането се обявиха и от НДСВ. Председателят на жълтата парламентарна група Станимир Илчев обеща, че ще има дебати в парламента за подобряване на всички свързани с партиите закони. Кому е нужно обаче да кипи безсмислен труд? Вече от 17 месеца в парламента отлежава изцяло нов закон за политическите партии, внесен от левите депутати Николай Камов и Бойко Радоев (Политическо движение Социалдемократи). От близо година прах събира и Избирателният кодекс на Емил Кошлуков, който впрочем до голяма степен се покрива с другия проект. И двата предвиждат сериозни промени в условията за функциониране на партиите.Частният въпрос за финансите е свързан с тяхната прозрачност и контрол. Единственото, което е ясно сега на обществото, е, че партиите получават държавна субсидия. Споровете започват оттук нататък - за или против анонимните дарения, за или против даренията от държавни или общински фирми, за или против фондациите. Според сега действащия закон партиите могат да получават анонимни дарения, не по-големи от 25% от държавната им субдисия. Разбира се, когато едно нещо е анонимно, не можеш да изчислиш дали то е 25% от цялото. И с просто око се вижда, че сумите, обявени в отчетите, които партиите внасят в Сметната палата след приключване на предизборна кампания например, не отговарят на мащабите и характера й. Другият източник на корупция е свързан с преотдаването на клубната база на фирми. По закон партиите нямат право да развиват стопанска дейност и затова предоставят клубната си база на фирми, които да я стопанисват с търговска цел. Това обикновено става с неясни договори и без въобще да е се знае къде отиват генерираните от тази дейност средства. Още повече че от това са ощетени и данъкоплатците, защото партиите получават помещения за клубна база на смешно ниски наемни цени, а ги преотдават по пазарни.Огромни суми партиите генерират и като използват връзките си с фирми с държавно или общинско участие. Да не говорим за прането на пари чрез частни фирми, които после наливат тези средства в партийните централи. Законът позволява на политическите организации да получават дарения от фирми с до 50% държавно или общинско участие. Често пъти обаче не става дума за дарения, а за директни плащания - изработване на материали, плащане на мероприятия и други подобни услуги - все неща, които така и не намират отражение в годишните отчети на партиите. Когато иде реч за партия на власт, нещата опират даже до политически рекет, като се обяснява, че или фирмата ще плати каквото трябва, или дейността й ще бъде възпрепятствана. Чисто законово тези проблеми са решени в двата споменати проекта чрез забрана на анонимните дарения. Проектът на ПДС забранява и даренията от държавни или общински фирми, а законопроектът на Кошлуков - от фирми и дружества с до 5% държавно или общинско участие. Всяко дарение да се отразява в публичен регистър, се предлага още в законите. Никъде сега няма изискване да се посочват дарителите, сумите се обявяват, както скимне на партийните централи. Никой не може да докаже дали когато една партийна централа казва, че е получила 3 хил. долара дарение, то е толкова, а не 30 хил. долара например, обяснява пред в. БАНКЕРЪ Бойко Радоев.В законопроекта на ПДС се предлага възможност партиите да се самофинансират, като развиват определен вид стопанска дейност. Това ще може да става чрез търговски дружества, регистрирани по Търговския закон. Така партиите ще имат право да изработват например пропагандни материали, да стопанисват клубната си база и др. Тези търговски дружества ще минават през одит и ще правят годишни финансови баланси, които ще са част от общия финансов баланс на партията. Те ще подлежат на контрол от Сметната палата. Такава практика има например в Гърция, където партийните фирми са явни, знае се с какво се занимават и се контролират по Търговския закон, Закона за счетоводството и още един куп закони.У нас нещата с контрола са чисто формални - партиите внасят ежегодно отчети за приходите и разходите си в Сметната палата, тя ги приема на юнашко доверие, защото не е в състояние да ги провери. Според инициаторите за промени в уредбата трябва да бъде създаден механизъм за реален контрол и чрез него Сметната палата да може да засича дали обявените суми отговарят на разходите на съответната партия. Една от възможностите е всеки отчет на партийна централа да се заверява от одит. Едва ли някой смята, че всички партийни пари могат да бъдат извадени на светло. Специалистите се надяват чрез нужните корекции поне 60% от тях да станат прозрачни. Разбира се, всеки закон може да се заобикаля, но въпросът е в прецизната регламентация, контрола и най-вече в прилагането на санкции, каквито у нас въобще не са предвидени.Скандалът с фондация Демокрация е само върхът на айсберга, твърдят политици и признават, че много по-малки партии от СДС са получавали нерегламентирани дарения от по 200 хил. долара. И въпросът съвсем не е за или против фондациите. Неправителствените организации така или иначе подлежат на контрол по закона за организациите с нестопанска цел.Проблемът с финансирането всъщност е само част от проблема на партиите у нас. До голяма степен той се корени в цялостната остаряла законодателна рамка. За да бъде решен въпросът с финансирането на партиите, трябва да се извърши цялостното преструктуриране на партийната система. В хаоса на първите години на прехода в България се формира партийна система, която вече не върши работа, тя се разминава с потребностите на обществото. Партиите в България, независимо че се създадоха едва ли не като нови политически субекти, отразяващи новите настроения в обществото, всъщност са създанени като авторитарни, вождистки организации, формирани от горе на долу, без ясна основа и идейна база, обслужващи тесен кръг заинтересовани да се намесят в политиката хора. В стремежа си всеки да участва по накакъв начин в политиката партиите иззеха всички ниши на гражданското общество. А трябва да бъде точно обратното - гражданското общество да е в състояние да контролира дейността на партиите, обяснява Радоев. В България в момента има регистрирани 330 партии. Само в навечерието на местните избори се появиха 35 нови. Четиринадесет години след началото на прехода у нас това вече не е белег на плурализъм на партийната и политическата система в страната, а тъкмо обратното - ясно показва, че на политиката се гледа като на начин за облагодетелстване. Затова е нужно партиите да бъдат поставени в нови условия. А това може да стане чрез въвеждането на завишени критерии - обществени, политически, юридически, за формирането и съществуването на партиите. Така ще се създадат условия за развитие на структурите на гражданското общество, които да играят ролята на така необходимия ни в момента коректив. Големите партии обаче нямат интерес от радикални промени в системата. Още при внасянето на споменатите два законопроекта депутати от различни парламентарни групи бяха убедени, че те нямат и нулев шанс да бъдат приети в близките години. Само за да направят добро впечатление преди изборите, народните избраници ги гласуваха на първо четене. С какво ли ще се оправдаят сега?

Facebook logo
Бъдете с нас и във