Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГАСЕНЕТО НА НАВОДНЕНИЯТА

Пет пъти това лято се наложи държавата да действа като на пожар. Поройните дъждове от края на май досега предизвикаха наводнения в цяла България. Последните бяха само преди седмица в Шабла и в Русенско. В някои области за втори път обявиха кризисно положение. И както при пожар, всички са много изненадани, някои са паникьосани, други хукват да помагат, трети спират да позяпат и да кажат нещо, ако има кой да ги снима и да тиражира мъдрите им мисли. Въобще всеки дава вид, че върши нещо. Прави впечатление, че това лято бедствията неизменно вкарват в действие един и същи политически сценарий. А у нас по политически сценарий се правят по-скоро далавери, отколкото се върши работа. Далавера за едни е печеленето на пари, а за други - печеленето на избиратели. Едното не изключва другото и сигурно го смятат за двойна печалба. Възстановяването на щетите от пороите явно гълта пари и дава възможност някой също да се нагълта с пари. И най-лошото е, че никой не може да им хване края. Важното е да се имитира някаква дейност с цел спечелване на общественото доверие. Да се създаде впечатление, че по проблема се работи. И че се търси разрешение, както в случая със столичния боклук. Спечелиш ли доверието, и печалбата е в кърпа вързана. Ето защо при кризи всеки предлага разни неща, които струват пари. И на сцената неизменно цъфва някой нов играч и претендент за суми. Някъде между потоп номер три и потоп номер четири, в края на август, армията обяви, че планира до 30 октомври поетапно прочистване на речните корита и укрепване на дигите и мостовете, както и ремонти в доста от застрашените региони. Операцията романтично беше наречена Феникс. Десет дни след това работата щеше да се разтури, защото се оказа, че никой не е наясно кой и как ще плаща. Разправията за пари между военните и държавата продължи повече от три седмици. После, като се наводнихме за пети път, държавата и войската някак си се разбраха за пред медиите. И началникът на Генералния щаб на армията генерал Никола Колев съобщи, че няма да спре операцията, защото получил лични уверения от президента Георги Първанов, от премиера Сергей Станишев и от министъра на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем, че разходите на армията ще бъдат възстановени. Била създадена работна група, която да изготви административен документ, уреждащ механизма за възстановяване на тези разходи. Вероятно вдъхновени от операция Феникс, държавният глава и шефът на Генералния щаб възродиха старата идея да бъде създадена и национална гвардия. Във всеки областен център трябвало да има подобно поделение с числен състав между 300 и 500 души, като само 20% от тях да са на пълен щат. Останалите щели да работят в гражданския сектор и да бъдат на разположение при повикване за тренировъчен лагер или за ликвидиране на последствията от бедствия и аварии, твърди генерал Колев. Такава национална гвардия имало и в САЩ, напомня президентът Първанов. Само че там гвардията съществува отдавна и се занимава и с други работи. У нас нищо чудно този челен световен опит да се трансформира. Вероятно ще осигури щатна работа и бюджетни заплати на около 3000 души в 28-те области на страната. И ще възроди милите казармени спомени на три пъти по толкова запасняци. Но няма ли отново, някъде в зората на набирането на въпросната гвардия, някой да се сети да попита колко струва това и кой и как ще плаща? И работата отново да замирише на далавера.Сега вече има точно такова правителство, за каквото президентът толкова настояваше дори от мястото на бедствията. И Първанов вече няма как да мъмри политическите сили, че заради тяхното бездействие държавата зарязала хората във вода до шия. Вероятно затова вкара в медийна употреба армията. Нали на бедстващите трябва да се говорят утешителни слова и да почувстват подкрепа от здрава ръка. После ще му мислим кой ще плаща и как ще отчитаме дейността. След всяко наводнение в ритуал се превърна и споменаването на Катастрофичния пул, на задължителното застраховане и на Закона за управление на кризи. Злополучният закон, който все е в устата на президента и на политиците, може да е потънал някъде сред морето от закони, които Народното събрание трябва спешно да приеме по настояване на Европейския съюз. Последният слух е, че преплувал през всички комисии и е на път към пленарната зала. Иначе, когато белята стане, политиците и медиите неизменно хукват на място да изразяват съчувствие. И едните, и другите излизат със сърцераздирателни апели за събиране на помощи. И уверяват, че държавата ще направи каквото може, а тя може всичко. Така подхранват лъжливото убеждение, че държавата ще плаща до безкрайност. Спомнете си само как още през юли новоизбраният председател на временната парламентарна Комисия по бедствията Йордан Цонев обеща щетите на пострадалите от наводненията да бъдат компенсирани 100% от бюджетния излишък. Сетне няколко месеца политиците се караха по въпроса. Едните твърдяха, че щетите ще глътнат всичко, другите настояваха, че парите въобще не може да бъде предоставени за такива цели. Всичко се повтаря, сякаш сме попаднали във водовъртеж. Докато излезе, че хем парите свършили, хем трябват още, хем нищо не е свършено. И в крайна сметка става ясно, че и при наводнение политиците ни са гола вода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във