Банкеръ Daily

Общество и политика

Гарелов се включи в конкурса за шеф на БНТ

Журналистът Иван Гарелов официално се включи в конкурса за генерален директор на БНТ. Той представи и концепцията си за развитието на обществената медия.

Според графика на СЕМ днес изтича срокът за депозиране на документите на кандидатите, които ще участват в конкурса. Съветът за електронни медии ще обяви допуснатите до процедурата по избор на нов генерален директор на БНТ на 8 август. Допуснатите до изслушване ще бъдат съобщени на 17 август, а самите изслушвания ще са на 21 и 22 август. Гласуването за нов генерален директор ще се проведе ден по-късно. За да бъде избран, кандидатът трябва да получи три гласа от петчленния състав на СЕМ.

По неофициална информация освен Гарелов до края на деня своите документи ще подадат Емил Кошлуков (политик и журналист, за кратко изпълнителен директор на TV7), Константин Каменаров (журналист и бивш оперативен директор на БНТ), Сашо Йовков (редактор, Продуцентски център "Спорт" в БНТ) и Валери Тодоров (бивш генерален директор на БНР).

Според бившия председател на СЕМ Георги Лозанов конкурсът може да се окаже нелегитимен, а резултатът му, какъвто и да е той, може да бъде оспорен в съда. Лозанов обясни, че регулаторът не си е свършил работата и не е изпълнил критериите на Закона за радиото и телевизията, който гласи, че конкурсът за нов генерален директор на БНТ трябва да бъде обявен от регулатора преди изтичането на мандата на стария шеф на телевизията. Мандатът на сегашния генерален директор на БНТ Вяра Анкова изтече на 1 август 2016 година

"Според огласени в средата на април 2017 година пийпълметрични данни Българската национална телевизия заема по гледаемост все по-рядко трето, все по-често четвърто, понякога и пето място сред телевизиите с национално покритие. В усреднени цифри рейтингът на БНТ е десет пъти по-нисък от този на най-гледаната комерсиална телевизия", коментира Гарелов.

В своята концепция, която е озаглавена "БНТ-Рестарт", той посочва: "Държавното субсидиране по дефиниция в белия свят отива в посока, противоположна на комерсиалната. Слизането обаче под определен праг зрителски интерес рискува да срине едно дългогодишно ключово медийно присъствие.Професионалният ми опит досега не ме е подвеждал, а сега не вижда удобното за БНТ решение в следването на масовия “вкус”, нито в раболепност спрямо статуквото, защото то "дава парите".

"Моята цел е БНТ да стане силна българска обществена телевизия. Все още БНТ е обществена номинално и държавна реално", отбелязва Иван Гарелов.

Да си конюнктурен и имитатор на т.нар. печелившо пазарно поведение днес означава сам да се наредиш сред губещите, просто защото вятърът на промените ежечасно издухва установените величини - от политическите (вътрешни и външни) до технологичните.

Според него "хаотичната и разхвърляна програма на четирите канала е пълна с предавания, непомръднали в своето съдържание от тоталитарно време. Две са главните причини за този резултат: 1. липсата на иновативно мислене, интелектуално безсилие и главно на професионален интерес у съставителите на програмата, концентрирани върху лична изява и материална изгода; 2. липсата на нормална логика при изграждането на структурата на БНТ. Тя е създавана през годините по случайни критерии, които в основата си не са променени и до днес".

Гарелов предлага водещият канал на БНТ да се преструктурира в информационно-публицистичен, който "ще се стреми да постигне ролята на арбитър, на водещата информационна инстанция, респектираща зрителската аудитория и субектите на активната политика и обществения живот".

Журналистът отбелязва, че към настоящия момент в публицистиката на БНТ "много ясно си личат следите от избуялата в последните години зависимост на медиите от политически и икономически фактори, довела България до позорното 113 място в ранглистата за свободата на словото".

Той се обявява и за "създаването на 24-часов канал, ангажиран с триадата култура-образование-наука".

Концепцията му предвижда БНТ да възстанови регионалните програми на телевизионните си центрове в Пловдив, Варна, Благоевград и Русе; възстановяването им се вписва напълно в стратегията на ЕС – Европа на регионите, отчита Гарелов.

Новите стратегии и програмни схеми предполагат по-гъвкаво материално възнаграждение, като се мотивират професионалистите, които носят телевизията на гърба си. Напълно реално е да въведем безплатно дневно и вечерно хранене на работещите екипи, предлага Иван Гарелов.

Дългогодишният водещ на "Панорама" се ангажира да въведе публичност и прозрачност на разходите. "В момента една от най-добре пазените тайни е как обществената телевизия изразходва предоставения й обществен ресурс", пише той.

"В момента БНТ е достигнала долна мъртва точка по отношение на собствените приходи с незавидните 5-6 милиона годишно. Ако се въведе реално продуцентският принцип на производство, като се обвържат разходите за създаване на една тв продукция с нейния рейтинг (количествен и качествен) и се създаде възможност продукцията да акумулира част от реализираните приходи, това в кратък срок ще доведе до значително увеличаване на собствените приходи", смята Иван Гарелов.

"Реалното прилагане на продуцентския принцип във всички структурни места в БНТ ще премахне дублиращи се структури, прикриващи "мъртви души” и размиващи персоналната отговорност на работещите за програмите", констатира в концепцията си журналистът.

За последно той бе медиен съветник на бившия служебен премиер Огнян Герджиков, но бе отстранен от поста от самия Герджиков, според когото Гарелов е нарушил правилото за неутралност на служебното правителство в предизборната кампания за парламентарните избори, които се проведоха през март. Поводът бе участие в телевизионно студио и коментарите на Гарелов в защита на социалистката Елена Йончева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във