Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФУТБОЛНАТА ЦЕНТРОФУГА ИЗТИСКА ВСИЧКО


В българския футбол напосредък се говори само за
пари, за акционерни дружества, за акции и проценти. На играчите
се обещават шеметни за нашата действителност премии - само за
един мач - по 5000 марки на калпак (?!). И за лаиците е ясно,
че през последните години футболните клубове се превърнаха в идеални
перачници за пари. Никой не може да каже колко влизат и колко
излизат от клубните каси. Зад почти всеки отбор в А
и Б групите стоят мастити спонсори, които едва ли
наливат милиони само заради собственото си его.


И изведнъж всички искат да станат АД-та. Явно има
пропуски в законодателството, защото е близко до ума, че не можеш
да сложиш ръка на нещо, което не е твое, обявявайки го за лична
собственост. Все още в България не се е чуло някой от реституцията
да е получил футболен отбор или спортна база. Как тогава клубовете
приватизират де що им падне?


Най-фрапиращ е случаят с Нефтохимик.
И на гларусите в Бургаския залив им е ясно, че прословутият модерен
стадион е построен с парите на Нефтохим, а той е държавна
фирма - все още. Откъде иначе ще извади толкова милиарди лицето
Порточанов? Сега обаче същото лице ще прави АД, даже и Стоичков
щял да купи акции.


Подобна е ситуацията и при софийските клубове. Нито
Левски, нито ЦСКА, Локомотив или Славия
имат нотариални актове за стадионите и базите на футболните си
отбори. Стадион Георги Аспарухов е предоставен за
стопанисване на Левски от МВР, Българска армия
- на ЦСКА от Министерството на отбраната, Овча купел
- на Славия от ГУСВ и т.н.


Явно усетил, че тая работа с АД-тата не е много на
сметка, президентът на ЦСКА (Илия Павлов, шеф на Мултигруп)
се готви да продаде футболния клуб, в който е бил вложил милиони
долари. А се твърди, че възвръщаемостта е едва 5 процента. Парите
в Борисовата градина обаче са изсипани под формата на кредити
от банката на Мултигруп и затова е нормално новият
собственик на ЦСКА (ако въобще се намери такъв) да погасява тези
суми, ако иска да се тупа в гърдите, че е собственик. Илия Павлов
опроверга продажбата, из финансовите среди се говори, че наистина
има такава оферта. Вероятно след шефа на Мултигруп
ще започнат оттеглянето си от футбола собственици
Случайни ли е завръщането на Наско Сираков на Герена
и идването на големите пари от Мобилтел?


Вече заглъхва ехото от големия бум на световното
първенство в Съединените щати. Тогава българските футболисти си
вдигнаха сериозно цената на световния пазар. Който можа, намаза.
Трансферите вървяха като топъл хляб, мениджърите приемаха по няколко
предложения на ден, от всичко това спечелиха и играчите, и техните
агенти, и клубовете. Футболът обещаваше да се превърне в златна
мина и всички, които искаха да утроят спечелените си (независимо
по какъв начин) милиони, се юрнаха да инвестират във футбола.
Покрай чистите капитали влязоха и мръсните. Купуваха
и се продаваха мачове под път и над път. Но за една петилетка
центрофугата на българския футбол изтиска всичко и не оправда
големите надежди. Поколенията, с които се работеше
методично с години в детско-юношеските школи, вече свършиха курса.
Разпродаде се всичко, което имаше цена. Никой от бизнесмените
не си направи труда да вложи милиардите си в два-три детски отбора.
Не им се чакаше десетина години, докато футболистите пораснат
и тръгнат по стъпките на майсторите Сираков, Стоичков, Костадинов,
Лечков, Балъков, та чак тогава да си върнат вложените инвестиции.
Не, печалбата трябваше да се вземе сега и веднага, ако може -
още вчера.


Е, идилията с голямото правене на пари в българския
футбол вече е към края си. По-умните мишоци взеха да напускат
кораба. Надушиха, че да влагаш пари във футболен клуб е все едно
да наливаш вода в каца без дъно. По-инатливите се хвърлиха да
запушват пробойните с АД-тата, поне да се задържат над водата
още някоя друга година. Докато държавата се сети да регламентира
със закон собствеността на футболните клубове и сложи в ред напъните
за акционерство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във