Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФОРМУЛАТА ЗА ГАЗА СЕ СВЕДЕ ДО ТРАНЗИТНИТЕ ТАКСИ

Настъпи кулминацията на неколкогодишното газово надлъгване между България и Русия. Днес и утре (27 и 28 април), с поддръжката на тежката артилерия на газовия монополист - личното присъствие на президента на Газпром Рем Вяхирев, ще бъде сложена точка на най-дългата одисея в българо-руските икономически отношения - на спора за контрола върху нашата национална и транзитна газопреносна система. Залогът е наистина голям - победителят от софийското Ватерлоо ще се радва на плодовете на своя успех цели 12 години напред! А победител ще има - независимо от многобройните декларации за взаимно зачитане на интересите и на двете страни.


Цената на доставните количества природен газ за България ще бъде обвързана дългосрочно с транзитните такси, които пък ще зависят от обема на преминаващото през нашата територия синьо гориво за съседните страни, съобщиха от централата на Булгаргаз.


Обвързването на цените и транзитните такси отговаря напълно само на интересите на Газпром. За да свали цената на доставяния от Русия газ, България ще трябва да търси начини за увеличаване на транзита. Което означава, че по този начин Газпром ще стимулира нашата страна да инвестира огромни средства за разширяване на транзитната газопреносна система през своя територия. Така монополистът ще продава по-големи количества гориво, ще печели повече, а Булгаргаз, респективно вътрешният потребител, ще се радват на някой и друг долар по-ниска цена. Или, преведено на разбираем език, обвързването на транзита с доставната цена ще задължи Булгаргаз да поеме цялата инвестиционна тежест, именно заради която беше създадено навремето смесеното дружество Топенерджи, придобило напоследък скандална слава.


Въпреки постигнатата на 20 март договореност за увеличаване на транзита до 19 млрд. куб. м газ при сегашните преговори руснаците упорито настояват изчисленията за таксите да се правят върху сега преминаващите през наша територия 8 млрд. куб. метра. Целта, разбира се, е ясна - намаляване на транзитните такси. За постигането й Газпром проведе целогодишна добре планирана психологическа атака. Преди година първоначална задача за Топенерджи бе да увеличи транзита до 30 млрд. куб. м газ годишно. Последва широко рекламираният фантастичен проект Син поток. Докато днес руснаците опростиха задачата (поне за един обозрим период до края на века), свеждайки я до сметки за транзита на 8 млрд. куб. метра.


Според изчисления при запазване на сега транзитираните количества газ транзитните такси (в натура) биха осигурили до 10% от годишното потребление на България. Което си е едно нищо.


От договора за транзит, който ще бъде подписан, ще зависи и количеството газ, който трябва да се съхранява на територията на България. За първи път преговорите за транзита директно се обвързват и с преговори за разширяване на възможностите на нашата страна да съхранява природен газ, съобщиха запознати.


Единственото у нас газохранилище - край с. Чирен, Врачанско, е свързано както със северния полупръстен, така и с южния - т.е. както с националната, така и с транзитната газопреносна система. Още през миналата година турската газова компания Боташ предложи в Чирен да се съхраняват определени количества газ, предназначени единствено за гарантиране на доставките за нея.


Всъщност за разширяването на Чиренското газохранилище се говори отдавна. Интерес от това имат както Газпром, така и Боташ. Превръщането му в транснационално газохранилище обаче зависи основно от финала на сегашните преговори - т.е. от количествата газ, които ще преминават през наша територия.


Капацитетът на Чирен в момента е 1 млрд. куб. м, от които в газопреносната система бързо могат да се включат само половината. Останалата половина играе ролята на буферен запас, който създава изкуствено налягане, позволяващо при аварийни ситуации да се извлекат необходимите количества без включването на компресори. Буферният газ може да се извлече изцяло само при евентуално решение за ликвидиране на газохранилището. По принцип газът дреме в Чирен вече 24 години, и би трябвало годишно върху него да се начисляват някакви амортизационни отчисления - т.е. неговата цена да се калкулира в цената на продавания газ.


Към цената на газа не се прибавя и таксата за съхраняването му, както е навсякъде по света. Затова всички експлоатационни разходи по нагнетяването, съхраняването и добиването на газа, както и по поддръжката на всички съоръжения, остават за сметка на Булгаргаз. Да не говорим, че в земята реално остава затворен газ за около 50 млн. щ. долара.


Средносезонната (за около шест месеца) такса за съхраняване на природен газ в Западна Европа е около 20 щ. долара на 1000 куб. метра. В Северна Америка таксата за съхраняване достига до 28 щ. долара. Но в България все още не се оценява мястото на Чирен, а и изобщо на газохранилищата в националната ни и транзитната газотранспортна система - като звено, което да се използва за регулиране на газоподаването при евентуални аварийни сривове в системата.


Капацитетът на Чиренското газохранилище би могъл да се увеличи повече от три пъти, ако се привлекат необходимите инвестиции от около 50 млн. щ. долара. По този начин в него ще се съхранява количество газ, равностойно на извлеченото преди 24 години - около 3 млрд. куб. метра.


Напоследък в газовите среди у нас все повече си проправя път идеята да се превърне в газохранилище откритото преди пет години находище на природен газ край нос Галата. Свързването му с газопреносната система на страната - национална и транзитна - ще позволи там да се съхраняват не само наличните количества газ - около 3 млрд. куб. м, но и да се нагнетяват нови.


Без съмнение увеличаването на транзита на газ през наша територия, особено за Турция, а в близко време и за Гърция, която разработва широкомащабна програма за газификация на южните си райони - изисква и увеличаване на възможностите за съхраняване на газ. През зимните месеци - при повишеното потребление и спадането на налягането поради ниските температури, Галата може да се използва като находище, а през летните месеци като хранилище, в което да се нагнетява излишъкът на газ - твърдят специалистите.


За стабилизиране на газоподаването в транзитната система през зимните месеци важно място се отделя и на Мировското солно находище, което би могло да се превърне в пиково газохранилище (т.е. да се използват земните кухини, от които при аварии в транзитната система бързо да се подадат необходимите количества газ).


Освен в трите посочени места съхраняването на газ е възможно и във водоносни структури - в Северна и Южна България. Подобни газохранилища за съхраняване на газ до 20 млрд. куб. м са създадени в Русия (Подмосковието) и Франция. Във всеки случай съществуването на подземни хранилища е изключително важно, за да може страната да има един стратегически резерв. Изграждането им е крайно необходимо и по друга причина - за да се поеме транзитът от Иран и Туркменистан за Западна Европа. Още повече че става въпрос за гарантиране на огромни транзитни количества - около 30 млрд. куб. м годишно. А това означава, че България ще трябва да привлече инвестиции за изграждането на нови газохранилища, които да съхраняват поне 10 млрд. куб. метра.


Инвестирането в строежа на нови газохранилища и най-вече калкулирането на цената на буферния газ, както и на таксите за съхраняване, неминуемо ще доведе до увеличение на цената на горивото на вътрешния пазар - поне с 35-40 процента. Което пък ще обезсили ефекта от общото намаление на цените на течните горива поради конюнктурата на енергийния пазар в момента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във