Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ ГЛАСИ СХЕМИ ЗА ДЪЛГОСРОЧНО КРЕДИТИРАНЕ

Фонд Земеделие ще отпусне краткосрочни кредити за финансиране на пролетната кампания на стойност 23.2 млн. лева. От тях досега са усвоени 68%, или 15.7 млн. лв., обясни за в. БАНКЕРЪ заместник-изпълнителният директор на фонда Румен Йончев. Целият бюджет за краткосрочно кредитиране през тази година е 30 млн. лева. Заемите се предоставят за закупуване на изкуствени торове, препарати за растителна защита, семена за посев и за отглеждане на животни и птици. Вече е изоставена практиката на стоковите кредити. Сега земеделските стопани купуват торове, препарати и семена, след което фондът заплаща директно на доставчика 75% от фактурната стойност.


От началото на 2000 г. са сключени 5527 договора за кредит. От тях 75% са с фирми, 16% са с частни производители и 9% - с кооперации. Броят на кооперациите е намалял в сравнение с други години, защото сега фонд Земеделие категорично изисква те да са изпълнили условията по новия закон, т.е. да са сключили арендни договори със своите членове. Целта е да има някаква гаранция, че някой ще връща парите, защото наесен, когато изтича срокът за пререгистрация на кооперациите, може да се окаже, че много от тях не съществуват, поясни Румен Йончев


От 1996 г. насам фондът има несъбрани кредити за над 27 млн. лева заедно с лихвите, което е около една трета от раздадените за последните четири години средства. Общият брой на нередовните му длъжници е 3764. Съдът е издал над 1300 изпълнителни листове за събиране на сумите, но има проблеми с някои от фирмите, които са ликвидирани или са в процес на ликвидация. Най-големият кредитор на фонда са дружествата около Филчо Колев - Стан ТехЕООД - Пловдив, Стан ТехАД - Пловдив, и Стан Тех - Ломски мелници АД. Общите им задължения са около 2 млн. лева. На съхранение в складовете на тези фирми е предадено зърно, което впоследствие е изчезнало.


Това е и една от причините в регионалните дирекции на фонд Земеделие обстойно да проверяват всеки, който иска по-големи кредити, дори и с цената на протакане на договорите. Тези пък, които са длъжници, не могат да кандидатстват отново за заем. А за капак, като обезпечение се изисква не само залог върху бъдещата продукция, но и имущество.


Заради ограничения си ресурс фонд Земеделие ще финансира през есенната кампания по краткосрочните линии само масовите култури - пшеница и царевица. Намерението е да се раздвижи търговията със складовите записи и затова фондът ще поеме разходите по съхранението на зърното в складовете. Съществува дори възможност той да приема складови записи като залог, ако банките откажат. Другият вариант е да гарантира за тях пред кредитните институции. До известна степен фондът и сега е гарант по книжата, влагайки 5 млн. лева в т.нар. компенсационен фонд. Тези средства ще се използват за покриване на разходите, ако някой от публичните складове фалира. Надеждите са за подкрепа и от Европейската банка за възстановяване и развитие, която проявява интерес към кредитирането на търговията със записи. Миналата година за тази цел тя е отпуснала средства, които не са били усвоени. Готови сме да направим всичко, за да тръгне тази система, тъй като това е алтернативата, която може да ни даде възможност да се изтеглим от този сектор, коментира Румен Йончев.


Фондът е въвел и три схеми, по които отпуска дългосрочни инвестиционни кредити в сътрудничество с 13 търговски банки. Най-смела в кредитирането на селското стопанство била ЦКБ, която според Йончев държи над 50% от общия обем на кредитите в сектора. Други кредитни институции, които активно работят с фонда, са Първа източна международна банка, предоставяща заеми за закупуване на земеделски машини и отглеждане на трайни насаждения, и Международната банка за търговия и развитие. Банка БИОХИМ предпочита големите инвестиции в селското стопанство - за над 100 хил. лева.


При първата схема, прилагана досега, фонд Земеделие одобрява проекта, изпраща го в търговската банка и при одобрение и от нейна страна я рефинансира със сумата на кредита, който тя отпуска при фиксиран лихвен процент от 9 на сто. При тази схема фондът няма лоши кредити, защото при просрочие банката му се издължава и си събира обезпеченията от клиента.


При втората схема, която тепърва ще се въвежда, рискът ще е за сметка на фонда, а средствата ще са на банката. Ние одобряваме проекта, изпращаме го на банката и ако тя го одобри, отпуска кредита със свои средства. Ние обаче гарантираме вземането й, обяснява Румен Йончев.


Най-рискованата стъпка, която предприема фондът сега, е да кредитира пряко създаването на трайни насаждения - лозя и овощни градини. Заемите ще се отпускат за срок от десет години с пет години гратисен период и с лихва от 5-6 на сто. Като обезпечения ще се приемат земи, техника и самите насаждения. До края на 2000 г. за създаването на трайни насаждения са предвидени около 10 млн. лева. Предоставянето на кредити по двете нови схеми най-вероятно ще започне още в края на този месец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във