Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФОКУСНИЦИ В РУСИЯ НЕ СЕ ПОЯВИХА


На 13-ата година от перестройката на Михаил Горбачов
и на 7-ата година от реформите на Борис Елцин Русия стигна до
мисълта за валутен борд. Пръв я изказа на глас Джордж Сорос.
Най-напред тя бе отхвърлена заради ужасяващия поглед върху ядрения
арсенал - последния остатък от наранената руска гордост. От 1992
г. насам Москва отказва да ратифицира договора СТАРТ-2 за стратегическите
ядрени оръжия. Той трябва да намали до 3000 ядрените бойни заряди
на двете най-могъщи ядрени сили - Русия и САЩ. Според прогнозата
на специалистите обаче към 2010 г. Москва ще може да поддържа
едва 600 бойни заряда, с което и последната задръжка ще падне
и опеката върху болните руски финанси и икономика може спокойно
да бъде прехвърлена за контрол отвън.


Като пример за зависима икономика на руснаците най-напред
бе показана България. По-добре вариантът България,
отколкото варианта Беларус, заявиха руски депутати.
Галина Старовойотова, която първа посочи към нас, на 20 ноември
бе застреляна в Санкт Петербург на стълбището пред дома си. Коя
ли от изнесените от нея истини се оказа несъвместима с живота?
Следствието ще стигне донякъде. Но това едва ли ще е достатъчно,
за да успокои общественото мнение. От 588 кандидати за депутати
в законодателното събрание на Санкт-Петербург едва 69 се оказаха
с чисто минало. Това ли ще бъде един от лошите знаци на руската
криза - ускореното криминализиране на властта?


От началото на реформите досега всяка година бе убиван
по един депутат.


През 1998 г. бяха убити двама


Председателят на Комитета по отбраната генерал Лев
Рохлин дори предсказа собствената си смърт: Моят случай
ще бъде представен като битова драма - предупреди той няколко
месеца преди фаталния изстрел във вилата край Москва, където бяха
останали трима - той, жена му и психически болният им син. Трети
в списъка на проправителствената формация Нашият дом Русия,
Лев Рохлин бе принуден да напусне собствената си парламентарна
фракция, след като публично обвини президента Борис Елцин в държавна
измяна заради разрухата в армията. Довършете тази гнила
власт - призова генералът лявата опозиция и реши да застане
начело на протестните колони.


Рохлин не доживя деня на националния протест. На
7 октомври обаче в първата редица на демонстрантите в Красноярск,
втория по ресурси регион в Русия, застана друг популярен генерал
- губернаторът Александър Лебед. Властта трябва да служи
на народа. Ако не може, трябва да си отиде - обясни генералът-губернатор.


На 11 октомври Борис Елцин залитна по време на посещението
си в Узбекистан. Властта в Русия започна да се търкаля надолу.
Стана явно онова, което бе прикрито по време на посещението на
българския президент Петър Стоянов в Москва. Тогава срещата Стоянов
- Елцин влезе в световните хроники, защото след дълго отсъствие
руският президент отново застана пред камерите. Предишната нощ
бе разпространена сензационната вест, че руският лидер е подписал
оставката си, като е оставил само да бъде нанесена датата. Здравето
на Елцин и икономическият колапс в Русия станаха централна тема
на световните агенции през 1998-а. След Стоянов в Москва пристигна
американският президент Бил Клинтън. Прегръдката на обречените
- така описа световната преса срещата на двамата най-коментирани
президенти. Ти дръж под око водката, а аз сервитьорките
- се пошегува Гардиън за главоболията на телохранителите.
Шумно обявената ера на партньорство между Москва и Вашингтон
бе заменена с ера на прагматичното партньорство, която след краха
на руските финанси премина в ера на прикритото безразличие.


За една година федерацията преживя


три тежки правителствени кризи


Изненадващото решение на президента Елцин да смени
най-дълго задържалия се премиер Виктор Черномирдин остава необяснимо
и досега. Правителството на Сергей Кириенко бе наложено със сила
- под заплаха от разпускане на Държавната дума. Обявеният от него
мораториум върху изплащането на дълговете и паричната реформа
слисаха западните кредитори. Технократите на Кириенко, които имаха
слаба политическа подкрепа, предприеха още един неблагополучен
ход, като притиснаха до стената газовите и нефтените монополи.
Скандалът с Газпром бе най-силен. Олигархията отвърна
на удара. Четиридесет процента от руския бизнес е в сянката на
престъпния свят, предупредиха експертите. Шефът на Държавната
данъчна служба Александър Починок бе сменен, след като поиска
от елита да декларира доходите си. Сменилият го бивш вицепремиер
Борис Фьодоров не се задържа и два месеца. Той бе поредният съпредседател
на българо-руската междуправителствена комисия за търговско-икономическо
и научно-техническо сътрудничество, който не успя даже да навлезе
в същността на двустранните проблеми.


Политическите трусове ускориха


икономическия крах


По време на годишнината от путча през август 1991
г. Русия бе повлечена в най-големия икономически водовъртеж в
демократичната си история. В претоварената каруца Елцин впрегна
малко магаренце (Кириенко) и поводът се скъса, заяви губернаторът
на Тулска област генерал Александър Руцкой. Ситуацията повтаря
едновременно октомври 1917-а, август 1991-а и октомври 1993-а,
изтъкна генерал Александър Лебед. Изплашеният Елцин се опита да
поправи грешката. Опитът му обаче да върне Черномирдин на премиерския
пост срещна твърда съпротива от Държавната дума и този път Кремъл
не се реши да извади президентската секира. Опозицията откри едновременно
две процедури за оставка на президента. Едната бе поверена на
парламентарна комисия, която да прецизира обвиненията в държавна
измяна и геноцид срещу собствения народ, а другата се зае да докаже
трайната неработоспособност на държавния глава. Лидерът на ЯБЛОКО
Григорий Явлински предупреди - Елцин ще се простуди на погребението
ви. Самият Явлински прекара инфаркт, а Елцин наистина се простуди,
което утежни още повече положението на страната. Но този път от
болестта му произтече от една дълго чакана новина - Борис Николаевич
категорично заяви,че няма да се бори за трети президентски мандат.
Новината бе приета почти спокойно - вече бе ясно, че това и физически
не е възможно.


Оставката на екипа на Сергей Кириенко бе предрешена.
Григорий Явлински пръв назова името на новия спасител на нацията
- академик Евгени Примаков, бившият съратник на Горбачов, бивш
директор на Службата за външно разузнаване и външен министър.
Изненадващо Държавната дума, която два пъти по ред отказа на Виктор
Черномирдин, прие с доверие


варианта Примаков


Аз не съм фокусник, предупреди обаче
бившият разузнавач и журналист. Веднага след избирането му федерацията
узна още една лоша новина - че реколтата е най-ниската от 1957
г. насам. Цените скочиха, рублата рухна, но водката поевтиня -
никой не се сети за нея. Логиката на руските кризи не е в състояние
да обясни никой.


Лявата опозиция поиска от Примаков и Кремъл правителство
на националното доверие. Премиерът ловко избягна всички засади.
Ние ще работим с професионалисти, а не с партии -
поясни той, след като вкара в кабинета комуниста Юрий Маслюков,
бивш председател на Държавния планов комитет. Примаков върна за
председател на Централната руска банка и стария играч Виктор
Герашченко. В знак на протест току-що приелият поста на вицепремиер
Александър Шохин напусна кабинета. Преди това заместник-председателят
на Държавната дума Владимир Рижков изненадващо отказа вицепремиерски
пост, след като бе публикуван президентският указ за назначаването
му. Оказа се,че никой не го е попитал. За пореден път отказа да
влезе в правителството и лидерът на ЯБЛОКО Григорий Явлински,
но в него остана представителят на партията Михаил Задорнов, запазвайки
поста си министър на финансите. Така за първи път от началото
на реформите в Русия се появи коалиционен кабинет, който е по-скоро
коалиция на личностите, отколкото коалиция на партиите.


Най-голямата изненада на 1998 г. бе


крахът на банките


и сбогуването с част от олигархията. Спасителните
мерки за банките бяха разделени на четири степени - според вида
и целта на спасяването. Кризата върна на държавата контрола върху
финансите, но бедата е, че точно сега този контрол не може да
бъде ефективен. Обществото с учудване узна, че повечето от 13-те
банкери, които подкрепиха Борис Елцин по време на критичната президентска
кампания през 1996 г. и които периодично искаха от Кремъл още
власт и привилегии, всъщност никога не са били собственици на
кредитните институции, от чието име работеха с гигантски средства.
Банкрутиралите банки се оказаха без собственици, а някои от банкерите
- с присъди и без образование. Августовската криза срина руската
мечта - мита за бързото забогатяване и вечното блаженство.


Краят на годината донесе още изненади. Държавната
дума гласува за връщането на паметника на Феликс Дзержински на
площад Лубянка в центъра на Москва.


Голямата сензация


обаче бяха обвиненията на агенти от Федералната служба
за сигурност, че техни началници са им заповядвали да извършват
убийства, изнудвания и отвличания. Агентите предупредили известния
бизнесмен Борис Березовски, близък до семейството на Елцин, сега
изпълнителен секретар на ОНД, за готвеното покушение срещу него.
В разчистването на сметки бе забъркан и президентът. Според непотвърдените
данни Елцин е получил 26 % от акциите на Обществената руска телевизия,
която впрочем бе вкарана в процедура на фалит. Скандалът около
спецагентите бе потулен набързо, но неизвестните около ролята
им в политическите битки и поръчковите убийства остават. Няма
ли драстичните съкращения в силовите ведомства и охранителния
бизнес да хвърлят Русия в нова криминална война? Това ще бъде
въпросът на следващата 1999 година. През нея страната трябва да
изплати на западните кредитори над 17 млрд. долара. Правителството
признава, че пряко сили може да изплати под 10 милиарда.


През декември президентът Борис Елцин излезе за
три часа от болничната стая, за да уволни шефовете на администрацията
си. При сегашната обстановка в Русия властта трябва да бъде събрана
в юмрук, подчерта той, преди да се върне


отново в болницата


Здравето на Борис Елцин и сексуалният скандал около
Бил Клинтън поставиха пред журналистите и политиците сложен въпрос
- за границите между етиката и професионалния дълг, за невидимата
стена между личния живот на президентите и националната сигурност.
Достъпът до сърцето на Елцин и достъпът до ципа на Клинтън ще
останат част от световната политика и от спора за голямото и малкото,
които движат рисковете на съвременния свят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във