Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФЛОТЪТ СЕ ОПИТВА ДА СПАСИ ПОТЪНАЛИТЕ СИ МИЛИОНИ

Ръководството на параходство Български морски флот (БМФ), частна фирма, банка, политици от недалечното и съвсем близкото минало, че даже и служители от специалните служби и техни близки роднини подхванаха нов спектакъл около Варненска корабостроителница. Водещата роля в него засега е отредена на Варненския окръжен съд. А как ще се справи той с нея, ще стане ясно на 16 октомври. За тази дата е насрочено делото срещу решението на общото събрание на кредиторите на варненското предприятие от 30 август тази година да приемат оздравителната му програма.


Освен от БМФ, което при сегашното положение би получило едва 4.7% от вземанията си, искът срещу решението на кредиторите е заведен и от частната кораборемонтна фирма Делфин 1, от Централна кооперативна банка и 11 работници. Според виден варненски юрист резултатът от делото е ясен отсега - искът просто ще бъде отхвърлен. Тази прогноза е известна и на всички, които са го завели, но въпреки това те не се оттеглят от играта.

Кой е сценаристът

на целия този театър и какво ще спечели от него?


Възелът започна да се разплита преди няколко дни, когато бе подадена отдавна очакваната оставка на председателя на съвета на директорите на Български морски флот Георги Гяуров. От години той изпълнява и вменената му от Господ функция - баща на разузнавач N1 Димо Гяуров. Мнозина във Варна са убедени, че синът отдавна е препоръчал на Гяуров-старши да се оттегли, а след като той не послушал съвета му, разузнавачът се видял принуден да прибегне до услугите на министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински. Но по-интересно е защо след месеци кандърми бащата чак сега се е разбързал?


Георги Гяуров като председател на съвета на директорите на Български морски флот, както и Георги Георгиев - генералният директор и член на борда на параходството, са в основата на

случая Трапезица

Именно той предизвика голяма дандания около Варненска корабостроителница през последните три години.


На 19 март 1996 г., чрез задграничната си малтийска фирма Трапезица Меритайм, БМФ сключва договор с варненското предприятие за изграждането на 19 000-тонен въглевоз Трапезица, заложен под строителен номер 456. Три дни по-късно параходството превежда на корабостроителния завод 20% от първоначално договорената цена за въглевоза, или 3.150 млн. щ. долара. Втората авансова вноска от 987 500 щ. долара е направена на 30 юли 1998 г. след залагане на кила на кораба. А третата, от 1 987 500 щ. долара, е преведена на два пъти - на 30 септември и 3 ноември 1998 г., след представяне на регистров сертификат за изплаване на плавателния съд.


С това ангажиментите на БМФ за строителството на Трапезица се изчерпват. Преведени са 40% (6.125 млн. щ. долара) от договорената цена, която със споразумение през 1998 г. е променена от 15.750 млн. на 15.250 млн. щ. долара. Останалите 60% от сумата параходството трябва да изплати чрез заемни средства при получаването на готовия плавателен съд.


От своя страна ЕКСПРЕСБАНК, Варна, издава

банкова гаранция

обезпечаваща 100% БМФ, в случай че договорът с корабостроителницата се провали. Тя е валидна до октомври 1998 г., когато изтича крайният срок за предаването на Трапезица.


Времето обаче тече, сроковете не се спазват и започва натрупването на анекси, които изменят част от условията в първоначалния договор. Един от тези анекси намалява и задължението на БМФ да внесе 40 на сто от цената на кораба.


Около месец преди да изтече срокът на банковата гаранция, тогавашният юрист на параходството Иван Люцканов уведомява за това Георги Георгиев и Георги Гяуров. По-късно Люцканов е уволнен, а предупреждението му увисва във въздуха. Така срокът на банковата гаранция безвъзвратно изтича, а заедно с нея и възможността, ако се наложи някой ден, БМФ да си върне парите.


Въпреки всичко,

параходството продължава да внася средства

по сметките на корабостроителницата, и то без да поиска никакво обезпечение за изпълнението на договора. На 30 декември 1998 г. са внесени 2.3 млн. щ. долара за закупуване на главния двигател на кораба от завода в Брянск, Русия. На 22 февруари 1999 г. са преведени и още 1.1 млн. щ. долара. По този начин изплатената от БМФ сума набъбва до 9.539 млн. щ. долара.


Ръководени преди всичко от държавния интерес, ние пряко и косвено подпомагахме държавната корабостроителница, заплащахме редовно договорените вноски и проявявахме разбиране към затрудненията на завода, които убедително ни бяха представени като временни и несъществени - пише на 22 август 2000 г. генералният директор на БМФ кап. Георги Георгиев в докладната си записка до министъра на транспорта и съобщенията. - Въпреки императивните изисквания на закона Варненска корабостроителница АД не ни предупреди и не ни уведоми за реалното свое състояние и ни въведе съзнателно в заблуждение, използвайки нашите заемни средства за свои нужди.


Няколко неща правят впечатление в този

плач Йеремиев

Реалното състояние на варненското корабостроително предприятие бе отдавна известно не само у нас, но и в чужбина. И не друг, а точно бившият транспортен министър Вилхелм Краус на заседание на Министерския съвет през март миналата година първи поиска обявяването му в несъстоятелност. А дали Вили, както го наричат неговите приятели, е знаел, че най-потърпевши от това ще са подопечното му БМФ и частната фирма Делфин 1, е отделен въпрос.


Всъщност, заблудено или не, кой е задължавал параходството да превежда средства без обезпечение, още повече че варненският завод не е спазвал нито един от сроковете? За неизпълнена поръчка на кораб със строителен номер 510 Полският морски флот например успя през март 1999 г. да си възстанови внесените по сметките на българското дружество 3.450 млн. щ. долара, за които имаше валидна банкова гаранция.


В цялата стогодишна история на параходството други като Гяуров и Георгиев няма, коментират във Варна. На практика БМФ пропуска не един, а няколко шанса да обезпечи или да възстанови правата си върху внесените пари.


На 3 февруари 1999 г. кап. Георгиев също е писал докладна записка до транспортния министър - тогава Вилхелм Краус, в която се жалва от корабостроителницата, без да споменава за своите и на Гяуров пропуски. В резултат - на 26 март 1999 г. се провежда съвещание в присъствието на Краус и на тогавашния вицепремиер Александър Божков, на което се обсъждат варианти за излизане от ситуацията. Малко по-късно двамата директори на варненския завод - Владимир Фелдманов и Евгений Чаушев, изпращат доклад до Божков, в който описват предложената от ЕКСПРЕСБАНК схема за довършване на Трапезица и на още един кораб. Специално за Трапезица се предлага заводът да го прехвърли в собственост на БМФ срещу направените от параходството авансови плащания, а ЕКСПРЕСБАНК да финансира доизграждането му. Прочитайки доклада, Александър Божков пише в полето Не възразявам и се подписва.


На 31 март Фелдманов и Чаушев пишат писмо със същото предложение и до параходството, но неговото ръководство не реагира. На 22 април офертата е повторена. Кой знае защо обаче

БМФ отговаря чак на 10 август 1999 г.

почти три месеца, след като корабостроителницата е обявена в несъстоятелност.


Друга възможност да си вземе кораба БМФ пропуска при обявения от синдика на завода Смиленов търг за продажба на имущество.


Историята с Трапезица предизвиква преди и след събирането на кредиторите усилена кореспонденция и между новия вицепремиер Петър Жотев и новия министър на транспорта Антони Славински. Засега тя завършва с докладна записка на Жотев до министър-председателя Иван Костов (N 03-00-903 от 8 септември 2000 г.), в която подробно е обяснен проблемът. Жотев коректно отбелязва неадекватните действия на ръководството на БМФ, поради които параходството се превръща в необезпечен кредитор, включен в четвърти клас по чл.703, ал.2 от Търговския закон, и ще бъде обезпечен само с около 4.7% от внесените средства (под 500 хил. щ. долара). В края на докладната записка вицепремиерът подкрепя предложението на министър Славински да се проведе среща между представители на завода, на неговия бъдещ купувач - английската компания Камел леърд, на БМФ и министерствата на икономиката и транспорта с цел намиране на разумен компромис за решаване на проблема. Но компромисът си е компромис и какъвто и да е той, Български морски флот едва ли ще излезе изцяло сух от представлението.

Служители на корабостроителницата разказват

че през ноември 1998 г. РДВР - Варна, образува следствено дело срещу ръководството на предприятието на базата на набързо събрани документи в Регионалното звено за сигурност (РЗС). Негов началник тогава е Орлин Станчев, назначен от ексминистър Богомил Бонев и уволнен малко след като генералът сдаде поста си. Твърди се, че делото е поръчано от варненски политици и бизнесмени и винаги се активизирало, когато на хоризонта се появявала някаква възможност корабостроителницата да се изправи на крака. То станало причина на 14 февруари 1999 г. да се провали и сделка с трима германски корабособственици за строителство на дванайсет 7400-тонни сухотоварни кораба. Добре информирани, германците прекратили преговорите и прехвърлили поръчките си в Гданск. Последният такъв опит за сплашване бил направен при появата на английския инвеститор Камел леърд.


Зад обжалването на решението на кредиторите на завода варненци съзират интересите ту на Красимир Премянов, ту на Вилхелм Краус, на Добрин Митев, на Богомил Бонев... Някъде в тази шарена група, смятат някои от тях, трябвало да се търси и истинският собственик на единия от жалбоподателите - частната фирма за корабостроене и кораборемонт Делфин 1. Стига се дори дотам, че на Делфин 1 се приписва стремежът Варненска корабостроителница да бъде разпродадена на части, за да лапне най-ценното в нея - двата дока.


Има и друга хипотеза. Дори и да не спечели делото, което е най-вероятно, кръгът около Делфин 1 пак щял да е на печалба: докато Варненска не работи, всички поръчки ще отиват за изпълнение при тази фирма. И те съвсем нямало да са малко, тъй като делата у нас понякога се точели толкова, колкото е необходимо.


Естествено това са само приказки. Наяве засега са закъсалата корабостроителница, опитите на БМФ, Делфин 1, Централна кооперативна банка и 11 работници да си вземат нещо повече от нея и насроченото за 16 октомври дело във Варненския окръжен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във