Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФЛИРТЪТ С РОМСКИЯ ВОТ

Традиционният предизборен флирт с ромите вече започна. И не само с официалното влизане на ромски партии в няколко предизборни коалиции. В такива времена всичко изважда на показ пламенни защитници на ромските права и радетели за равноправие. Например охранител прострелва 17-годишно момче от ромски произход. Незабавно на мястото на трагедията се озовават няколко партийни лидери, а един от тях тутакси отърчава при главния секретар на МВР Бойко Борисов за мъжки разговор. Или прегладнели цигани разграбват бивши казарми. Не че преди не е имало подобни набези, но друго си е в предизборната борба. Веднага се казва, че стореното, е защото ромите са гладни и невежи. Каквито са и когато тези дни задигнаха цял влак със старо желязо. Каквито винаги са твърдели, че са. Разликата е, че в тези предизборни дни желаещите да решат с широк размах проблемите им в рамките на следващия мандат са много. Решаването на проблемите ще стане след като, разбира се, етносът вкупом подаде правилната бюлетина. С други думи, преди избори всичко, в което е намесен поне един пострадал циганин, се превръща в пропаганда и в новина. Нека не се намесваме в този флирт, който не отминава и медиите, и да не превръщаме човешките трагедии в сладникава вестникарска дъвка. Да погледнем към проблема по-общо и леко през рамо. Не е откритие, че ромският вот следва българския политически модел през последните 15 години. Той не е монолитен, предсказуем е само частично и съвсем не изглежда като ромско цунами, както един от мургавите лидери се изрази по повод предстоящите през юни парламентарни избори. В гласуването на мургавите ни сънародници може да се търсят признаци на монолитност само в регионите, където ромите имат свои представители в местната власт - общински съветници или заместник-кметове. Това би могло да ги консолидира в полза на политическата сила, към която принадлежи съответният общинар. Всеки път преди избори във флирта с ромите охотно участват всички участници в политическата надпревара. Партийната върхушка от сътветните централи, заедно с ромските лидери сякаш играят в сцени от Балът- този хубав стар филм на Еторе Скола, в който няма нито една дума, но музиката, повторямостта на епизодите, на персонажите и на танците казват всичко. Променят се времената, променят се нравите, променят се модите и облеклата, но ситуацията с ромите у нас не отива по-далече от флирт. Винаги е ясно и очевидно кой с кого флиртува. И винаги е интересно да се проследи как. Този път всяка коалиция е обзаведенас ромски партииМоделът ром-депутат за цвят е заменен с по-престижния всяка централа - с ромски електорат. Партиите се надпреварват да изкарат техните си роми най-цивилизовани и най-учени, та да дръпнат към себе си гласовете от махалите и да мотивират мургавите избиратели да следват именно тези лидери като пример за успешен живот. Разпределението по централи е ясно от цял месец: БСП си избра за партньор партия Рома, чийто лидер Тома Томов и сега е червен депутат. Рома има декларирани около 3100 членове, но на местните избори през 2003 г. партията успя да спечели места за стотина общински съветници в страната. ОДС интегрира ДРОМ (Движение за равноправен обществен модел), с лидер Илия Илиев. Той гарантира на партньорите си поне 50 000 гласа, достатъчни за собственото му влизане в парламента. Вероятно е допаднал на сините опозиционери с дръзновената акция на ДРОМ в началото на февруари. Тогава, докато се откриваше Десетилетието на ромското включване, около 3000 цигани, докарани с 58 автобуса от цялата страна, протестираха пред храм-паметника Ал. Невски. Илиев, който не бе в Народния театър, където се подписваше декларацията за ромското включване, заяви, че средствата, предоставяни от ЕС и международни организации, се усвояват неефективно и безконтролно. Няма разлика между червения и синия модел на ромското пребиваване в политиката. Лидерът се слага някъде нагоре в листите, гарантира му се депутатското кресло, а той се оправя със своите гласоподаватели, както може. Дали пак с по 10-20 лева, кебапчета и бира, дали с местния оркестър, дали с обещания за социални благини и рахат, това вече са си ромски работи. И колкото повече се оправя, толкова повече свои ще вкара в Народното събрание. Политици прогнозират повече от един ромски депутат и в червената, и в синята част от политическия спектър. Поне трима ромски избраници ще вкарат и сегашните управляващи и единият ще бъде пак депутатът от НДСВ Александър Филипов. Той в началото на годината оглави ромската коалиция Единство с големите амбиции да вкара 20 депутати в 40-ото Народно събрание, че и поне един министър и един областен управител в изпълнителната власт. Това може да е трудноизпълнимо, но не е нелогично, тъй като в Единство е и факторът цар Киро Да припомним, че една от осемте ромски партии, които създадоха тази предизборна коалиция, е неговата Свободна България. Основен момент от платформата на Единство е реално участие на ромите в законодателната и изпълнителната власт. Самият Кирил Рашков заяви преди около седмица пред БНР, че вече е канен за депутат, без да уточни от кого. Той добави, че е на път да даде на другиго шанс да влезе от негово име в листите и да държи нещата изкъсо, с което почти потвърди това, което се шушука под сурдинка на Врабча 23 - че двамата синове на цар Киро могат да се появят на избираеми места в жълтите листи. На фона на изказванията на ромския хегемон, че Симеон Сакскобургготски е политик номер едно на последното десетилетие, едва ли ще се стори странно на някого, че в една партийна коалиция има двама царе. Още повече че и двамата обичат да стоят в сянка, но да държат нещата лично и изкъсо. Ако ромите на цар Киро не получат достойни места в нечии листи, на 15 април не е изключено всички да се обединят и да излязат самостоятелно на изборите, обещава Кирил Рашков. Но според експерти на Единство са нужни поне 200 000 гласа, за да сбъдне амбициите си за 15-20 депутати, че и министър-ром отгоре на всичко. Пък и идеята заромското обединениевлиза в обращение всеки път, когато някой от техните лидери тръгне да си излиза от някоя предизборна коалиция. Всъщност, не е изключено Единство да се яви самостоятелно на изборите. Да не забравяме заявките на Евророма, които също ще участват самостоятелно през юни. Лидерът Цветелин Кънчев отправя сериозно предизвикателство към младите гласоподаватели, като поставя начело на листите фолкзвездата Азис и манекенката Юлияна Кънчева. Фолк и секссимволите могат да привлекат гласове дори и без задължителна принадлежност към младежта на мургавия електорат. Достатъчно е култовият рапър Устата да не се включи в листите, а само да попее предизборно в чест на Дон Цеци, а певицата Софи Маринова да се подчини на етническата дисциплина. Тогава 70 000-те членове на Евророма ще се обзаведат с поне още толкова симпатизанти. Засега поне големите политически централи се въздържат от оферти към шоуто на Цветелин Кънчев, което говори все пак за наличие на някакъв политически разум. Но изобщо не е изключено някой да му направи предложение в името на електоралния дефицит, на което той просто да не може да откаже. Това може да се случи покрай мистериятаколко точно са гласоподавателите роми. По официални данни от последното преброяване циганите са 350 000. Според експерти такава е бройката само на имащите право на глас. Всички ромски лидери обаче са категорични, че техните хора са не по-малко от 800 000, та даже достигат до 1 200 000. Ромската численост е мистерия, която по избори спокойно може да се обърне в истерия. Дръпването на ромските гласове не е и никога няма да бъде изтъркан предизборен номер. Преди осем години именно Евророма на Цветелин Кънчев вкара в парламента Българския бизнес блок на Жорж Ганчев. Всъщност и в следващия парламент ромското присъствие няма да е изненадващо, нито екзотично. Екзотични изглеждат опитите да се прави етнически вот, но с това сме свикнали. И със сигурност формирането на такъв вот едва ли ще е прагматично и полезно за българските роми, колкото и да са като численост. Защото тогава ще се разбере дали последиците от мургавия флирт ще бъдат демография, демагогия или декадаЗащото именно следващото Народно събрание и следващото правителство ще трябва да изпълняват ангажиментите, поети в декларацията, дала старт на Десетилетието на ромското включване. Всяка година осемте правителства, подписали Софийската декларация, ще правят съвместен мониторинг на извършеното. Обещанията, припомняме, са до 2015 г. да бъде премахната сегрегацията и да се подобри положението на ромите в образованието, здравеопазването и заетостта. С подписването на декларацията правителствата се ангажираха да приемат закони, да изготвят програми и да отделят средства от бюджетите си. Петима премиери и други висши държавници получиха подкрепа за начинанието от президента на Световната банка Джеймс Улфенсън и от финансиста Джордж Сорос. Ясно е, че наред с обещанията са вложени и доста пари. В създадения фонд за ромско образование например вече има събрани над 42 млн. долара, 30 милиона от които са от Джордж Сорос и 6 милиона от Световната банка. От адекватността на политиците ни и на неправителствения сектор зависи колко от средствата ще дойдат в България и дали няма да бъдат похарчени за нищо незначещ флирт с бедността и невежеството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във