Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФИНАНСОВОТО МИНИСТЕРСТВО СИ ВЪРНА АМЕРИКАНСКИ ОБЛИГАЦИИ ЗА 87 МЛН. ДОЛАРА

Министерството на финансите откупи от БНБ едногодишни и шестмесечни лихвоносни съкровищни облигации на САЩ на обща стойност 86 987 366 щ. долара. Това е малко повече от половината американски ценни книжа, които формират т. нар. малък колатерал (бел. ред. - колатерал означава обезпечение) по плащанията ни към банките кредиторки от Лондонския клуб.


България подписа споразумение за уреждане на своите задължения към частните си кредитори, обединени в Лондонски клуб, на 29 юни 1994 година. По силата на това споразумение дългът ни бе намален с над 40% и трансформиран в три вида брейди облигации - в трийсетгодишни ценни книжа с отложено плащане по главницата (DISC's) с общ номинал 1865 млн. щ. долара, в осемнайсетгодишни облигации с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's) с общ номинал 1658 млн. щ. долара и в седемнайсетгодишни облигации по просрочените лихви (IAB's) с общ номинал 1615 млн. щ. долара.


Според споразумението с Лондонския клуб България обезпечи главницата по облигациите с отложено плащане, като закупи трийсетгодишни американски съкровищни бонове с нулев купон с общ номинал от 1865 млн. щ. долара. Разходите, които страната направи за закупуването им, бяха около 280 млн. щ. долара, а операцията бе финансирана със заем, отпуснат на българското правителство от международните финансови институции. Тези трийсетгодишни американски съкровищни бонове формират т. нар. голям колатерал, който е блокиран и ще бъде освободен едва когато погасим главницата по облигациите с отстъпка (DISC's).


Освен това в споразумението с кредиторките от Лондонския клуб България се задължи да обезпечи и лихвените плащания по облигациите FLIRB's и IAB's. За да изпълни това свое обещание, тя закупи и блокира при агента по българския дълг Cittibank едногодишни и шестмесечни лихвоносни американски съкровищни облигации с общ номинал 167.3 млн. щ. долара (т. нар. малък колатерал). Агентът по дълга има ангажимент, когато настъпи падежът на облигациите, да купува нови ценни книжа от същия вид и по този начин постоянно да поддържа в наличност договореното в споразумението обезпечение. Операцията бе финансирана от БНБ и краткосрочните американски ценни книжа се водеха в нейните баланси. Това положение бе запазено до въвеждането на Валутния борд. След влизането му в сила се наложи задълженията, включително и към Лондонския клуб, както и вземанията на държавата да бъдат строго разграничени от тези на БНБ. По тази причина и всички обезпечения по брейди книжата трябваше да минат в собственост на правителството. Ето защо то бе длъжно да откупи и малкия колатерал.


Централната банка и Министерството на финансите намериха елегантен начин да решат въпроса, като приложиха схема за прихващане на взаимни задължения. Според Закона за БНБ Централната банка внася в бюджета всяко превишение на своите приходи над разходите (бел. ред. - това е терминът, с който се определя печалбата на банката). За 1997 г. дължимата вноска е 155.7 млрд. лева. Сега БНБ няма да плати тези пари на бюджета, но за сметка на това прехвърли на Министерството на финансите едногодишни и шестмесечни американски лихвоносни облигации с общ номинал 86 987 366 щ. долара. Равностойността им в национална валута покрива дължимата от БНБ вноска в бюджета за 1997 година.


Останалата част - краткосрочни американски ценни книжа за 80.4 млн. щ. долара, от малкия колатерал ще бъдат откупени от Министерството на финансите по същата схема. Просто БНБ няма да внася в бюджета превишението на приходите на разходите си, докато общата му сума в левове не покрие равностойността на 80.4 млн. щ. долара. След като този процес завърши, Министерството на финансите ще стане собственик на целия малък колатерал, а БНБ ще възобнови вноските си в бюджета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във