Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФИНАНСОВОТО ГОРИВО ЗА ИКОНОМИКАТА НАМАЛЯВА

Вицепремиерът Петър Жотев спокойно може да се откаже от мечтата си банките да станат огняри на икономическия ръст през тази година. Само преди три месеца - на 8 март, в НДК той заяви, че след преструктурирането на ОББ и Банка ДСК и след приватизацията на БУЛБАНК тези институции ще насочат към производствения сектор огромен кредитен ресурс. Така фирмите щели да получат необходимото им финансиране, да вдигнат производството и по този начин да осигурят ръста на брутния вътрешен продукт.


Бумът в кредитирането, който предвижда г-н Жотев, може да се окаже опасна илюзия, особено ако правителството разчита единствено на него, за да постигне така желания икономически растеж, предупреди още през март в.БАНКЕРЪ и прогнозира, че през тази година кредитният портфейл на банките няма да се увеличи с повече от 600 млн. нови лева. Той нарасна с толкова и през 1999 г., но това не донесе очаквания бум в икономиката, който все пак не зависи само от размера на раздадените кредити.


Резултатите на банковата система към март тази година опровергават оптимизма на Петър Жотев. Общият размер на отпуснатите кредити се е увеличил само с 53 млн. лева. Наистина заемите за частни предприятия са нараснали със 123 млн. лв. за сметка на държавните фирми, които получават все по-малко кредити. Това обаче едва ли може да се окачестви като бум в кредитирането. Ако увеличаването на отпусканите от банките заеми продължава с темповете от първите три месеца на тази година, в края на 2000 г. общият размер на кредитния портфейл на банковия сектор ще е нараснал с около 300 млн. лева. Тогава ще се окаже, че през 2000 г. производственият сектор е получил два пъти по-малко финансово гориво, отколкото през миналата.


Развитието на процесите в най-големите български банки не дава основание за по-оптимистични прогнози. Практиката показа, че новите собственици, влезли в нашите банки, се занимават с преструктурирането им поне две години. През този период те ограничават кредитирането, което пък води до влошаване на финансовите показатели.

Пощенска банка е типичен пример

в това отношение. Тя бе купена в края на 1998 г. от американския застрахователен гигант Ей Ай Джи и от групировката на гръцкия милиардер Лацис И Еф Джи Банкинг Груп. Последваха няколко месеца на постоянни рокади в управителния съвет на банката и в структурата й на управление. Отпускането на кредити практически бе блокирано. Едва от септември миналата година банката започна отново да активира тази дейност. Във финансовите среди обаче се коментира, че заемите се отпускат предимно на регистрирани у нас фирми, за които стоят гръцки собственици. Както можеше и да се очаква, председателят на УС на Пощенска банка - Владимир Владимиров, категорично отрече да има подобно толериране.

История се повтаря и при СЖ ЕКСПРЕСБАНК

която бе продадена на Сосиете Женерал през септември 1999 година. През първите три месеца на 2000 г. кредитният й портфейл рязко е намалял - с над 19 процента. А в края на март тази година банката излезе на загуба от 3.8 млн. лв. - най-голямата за финансовокредитната ни система.


Преструктурирането на СЖ ЕКСПРЕСБАНК явно ще продължи поне до края на тази година и по всичко личи, че ще протече доста болезнено. Французите вече изгубиха няколко месеца в безплодни опити определените от тях мениджъри Санди Жило и Даниел Пети да получат от БНБ сертификати за изпълнителни директори. Подуправителката Емилия Миланова обаче им отказа, тъй като кандидатите не отговарят на изискванията на Закона за банките и на Наредба N20. Пети и Жило бяха назначени за прокуристи, което им позволи на практика да управляват банката, въпреки че нейни изпълнителни директори си останаха Иван Константинов (през май той се оттегли от този пост), Мария Добрева и Красимир Жилов. Според запознати с процесите в СЖ ЕКСПРЕСБАНК именно това двувластие е допринесло за изнервянето на обстановката в банката и е повлияло негативно на оперативната й дейност.


След като бе продадена на Риджънт Пасифик Груп в края на 1999 г.,

ХЕБРОСБАНК също сви кредитирането

За първите три месеца на тази година общият размер на предоставените от нея заеми е намалял с около 9.3 процента. Засега банката обаче запазва добрите си финансови показатели и това до голяма степен се дължи на изпълнителния й директор Георги Енчев. Чуждестранните му колеги Джейми Гибсън и Дейвид Кърл тепърва ще навлизат в тъмните води на банковия бизнес у нас.


За първите три месеца на тази година балансовото число на ХЕБРОСБАНК е нараснало с 8.2%, а привлечените средства от граждани и фирми - с над 4.8 процента. Печалбата й към края на март е 4.4 млн. лв. и по този показател тя се нарежда на четвърто място в банковия сектор. Добрите финансови показатели в края на март поставят банката в групата на най-добрите кредитни институции в България. Тепърва ще се види обаче дали тя ще ги запази и ще се отвори към кредитирането, или ще тръгне по пътя на Пощенска банка и СЖ ЕКСПРЕСБАНК.

ОББ увеличава размера на отпуснатите заеми

и е единствената приватизирана банка, която може да се похвали, че през трите години, откакто е частна, постоянно увеличава кредитирането и подобрява финансовите си показатели. Тази тенденция се наблюдава и през първите три месеца на 2000 година. Общият размер на отпуснатите от ОББ заеми се е увеличил с 18.8%, балансовото число - с 9.5%, а размерът на привлечените средства от граждани и фирми - с 11.3 процента. Печалбата на банката в края на март е 5.3 млн. лв., но размерът й изостава от темпа на нарастване на привлечените средства и на балансовото число. Именно поради тази причина по възвръщаемост на активите ОББ е едва на дванайсто място и не попада в групата на десетте най-добри.


В момента ЕБВР, БУЛБАНК, Ей Ай Джи Ню Юръп Фънд и Си Ай Би Си Опенхаймер Корп продават акциите си в ОББ. Идването на нов собственик - независимо дали това ще е Националната банка на Гърция, Банката на Пирея, или УниКредито Италиано, ще наложи промени в съвета на директорите на обединената банка. Не е изключено това да повлияе на дейността й.

БУЛБАНК тепърва ще навлиза в кредитирането

Към края на март 2000 г. размерът на отпуснатите от нея заеми е едва 9.2% от всичките й активи. Най-голямата българска банка никога не е била сред най-големите кредитодатели. До приключването на приватизацията й съветът на директорите й няма да променя сегашната си политика.


Ограниченото отпускане на заеми не пречи финансовите показатели на БУЛБАНК да са много по-добри от тези на останалите кредитни институции.


За първите три месеца балансовото число на БУЛБАНК се е увеличило с 8.5%, привлечените средства - с над 9.7 процента, а печалбата й е 44.3 млн. лева.


Банката се нарежда сред първите десет кредитни институции по петте показателя, които наблюдава вестник БАНКЕРЪ - балансово число, собствен капитал, печалба, възвръщаемост на акционерния капитал и възвръщаемост на активите. По тази причина и в края на март 2000 г. БУЛБАНК е сред най-добрите български кредитни институции.


Банка ДСК също е в групата на най-добрите.

Конфронтацията

между председателя на управителния й съвет Спас Димитров и изпълнителния директор Николай Каварджиклиев, от една страна, и другите двама изпълнителни директори Асен Друмев и Кристофор Павлов, от друга, обаче засега блокира отпускането на заеми за юридически лица. Ако конфликтът не бъде разрешен до седмица-две, бизнесът няма да може да разчита на парите на ДСК, а според банкери към средата на годината финансовите й показатели ще бъдат по-слаби, отколкото към края на март.


В деня на вота срещу правителството премиерът Иван Костов заяви, че ДСК е единствената банка, която активно подкрепя малкия и средния бизнес, но очевидно не е бил наясно с назряващия конфликт. Засега Банка ДСК почти еднолично владее пазара на ипотечни и потребителски заеми. А от средата на миналата година тя започна да навлиза по-смело и във фирменото кредитиране.

БИОХИМ се подготвя да премине в частни ръце

и изпълнителните й директори Цветан Цеков, Павел Добрев и Венцислав Любомиров явно полагат доста усилия, за да покажат добри резултати пред новите собственици. За първите три месеца на годината балансовото число на кредитната институция е скочило с 15.3%, размерът на привлечените средства от граждани и фирми - с 9.5%, а на отпуснатите заеми - с 11.9 процента. Банката отчита печалба от 1.8 млн. лева. Както и при ОББ обаче, тя е твърде недостатъчна, за да я нареди сред първите десет кредитни институции по показателите възвръщаемост на активите и възвръщаемост на акционерния капитал.


След като бъде продадена, БИОХИМ неминуемо ще влезе в период на преструктуриране, който в най-добрия случай ще отнеме поне година. През това време банката няма да бъде сред най-активните в кредитирането.


Повечето от останалите двайсет банки като че ли са застанали на едно място в очакване на преразпределението на пазара, което неминуемо ще настъпи след приключването на приватизацията във финансовокредитния сектор. Единствено Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк (България), БНП-Дрезднербанк (България) и Демирбанк (България) се опитват да разширят пазарните си ниши чрез по-агресивна политика. Техните ресурси обаче са недостатъчни, за да утолят финансовия глад на производствения сектор.


НЕФТИНВЕСТБАНК разчита да закупи БИОХИМ и по-този начин да заеме водещо място на българския банков пазар. БРИБАНК и РОСЕКСИМБАНК пък имат намерение да увеличат влиянието си, като придобият активите на фалиралите Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК. Ако успеят, НЕФТИНВЕСТБАНК и РОСЕКСИМБАНК ще станат собственици на значителни по размер вземания, които ще им осигурят влияние върху хиляди фирми. Новите собственици на двете фалирали банки ще намалят и разсрочат задълженията на техните длъжници. Това до известна степен ще стимулира дейността на фирмите, но едва ли ще изиграе значителна роля за стимулирането на производствения сектор като цяло.

Facebook logo
Бъдете с нас и във