Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФИНАНСОВИТЕ СИНОПТИЦИ НЕ ВЕЩАЯТ ПО-ДОБРО ВРЕМЕ

В България най-силен ефект от кризата изпитаха брейди- и ЗУНК-облигациите поради все още изключително слабо развития капиталов пазар.


През 1997г. пазарът на брейди облигации функционираше в условия на покачващ се долар, стабилни лихвени проценти, сравнително добри показатели за развиващите се пазари и силни икономики на страните от Г-7. Това се отрази благоприятно на пазара и възвръщаемостта от инвестициите в него бяха от най-високите в доларово изражение. За миналата година най-висок доход се получаваше от българските брейди облигации, които стартираха от ниски нива по време на кризата и след последвалата стабилизация дори надхвърлиха нивата на други облигации от групата на страни с рейтинг Б2. Първият срив на пазара - 20 октомври 1997 г., предизвести спада на доверието на инвеститорите във връзка със започващата тогава азиатска криза. Инвеститорите подложиха под натиск последователно Тайланд, Хонконг, Индонезия, Малайзия, Корея и др. Допълнителното влошаване на кризата в Азия дойде след края на първото тримесечие на тази година, когато стана ясно, че втората по големина икономика в света - Япония, изпада в сериозна депресия в резултат на хроничната криза на банковата й система и силната зависимост на корпоративния й сектор от пазарите в Азия.


Азиатската криза, силният спад на цените на всички борсови стоки (основният експорт на Русия), както и изключително слабата финансова система в Русия, комбинирани с политическия хаос, доведоха до колапса на руската икономика без реални изгледи за подобрение през следващите 12-18 месеца. Загубите на инвеститорите в Русия дори не могат да бъдат реално изчислени поради все още неясните моменти около мораториума върху плащанията на външните задължения, приемливостта на условията за суапиране на задълженията по руските държавни краткосрочни облигации (ГКО) в нови рублеви облигации и най-вече около вероятни преговори за преструктуриране на дългове на Русия поради очевидната невъзможност да посреща плащанията върху тях.


Загубите на инвеститорите в Русия и Азия доведоха до спираловидно падане на фондовите пазари и пазарите на дългови инструменти. Връзката е основно в две посоки. Първо, пазарите на отделните страни и инвестиционните портфейли са органически свързани. Второ, повечето от инвестиционните и хеджфондове, които са основните инвеститори на развиващите се пазари, използуват т.нар. лостови механизми - залагане на вече придобити активи срещу финансиране, използвано за придобиване на нови активи; или инвестиране в деривативни инструменти, които сами по себе си създават същия ефект. При реализиране на загуби по някои от позициите си те са принудени или да попълват обезпеченията си с пари, или с нови книжа; или да продават позициите си. Поради размера на реализираните загуби фондовете на практика трябваше да разпродават всичките си позиции, включително и в страни, незасегнати до момента от кризата.


В същото време масовата разпродажба на активи в някои страни и излизането на инвеститори от техните пазари е фактор, който в зависимост от размера на тези инвестиции може да бъде критичен дори и за относително стабилна икономика. В разгара на кризата в Русия под натиск бяха и валути като канадския долар, финландската марка и гръцката драхма.


Най-силен вторичен ефект оказа кризата върху страните от Централна Европа, Украйна и върху по-слабите икономики в Латинска Америка - първо във Венецуела, а после в Бразилия, Мексико и Аржентина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във