Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФИНАНСОВИТЕ КЪЩИ ЩЕ ОЦЕЛЕЯТ, АКО ИЗПРЕВАРЯТ БАНКИТЕ С КАЧЕСТВОТО НА СВОИТЕ УСЛУГИ

Андрей Пръмов, управител на финансова къща Адлон Дисконт.


След въвеждането на Валутния борд и фактическото разпадане на междубанковия валутен пазар близо 90% от финансовите къщи (ФК), които дотогава преживяваха предимно от валутни спекулации, загубиха източника на своите доходи. Някои от тях се преориентираха към инвестиционното посредничество, а други се насочиха към консултантския бизнес. Проблемът е, че за консултантския бизнес са необходими не само улична хватка и широки връзки, но и някакви знания. Онези финансови къщи, които се отказаха от обмяната на валута в брой и не успяха да се вредят при операциите с валута по сметка, просто загинаха. Мисля, че става дума за не по-малко от 100 къщи, повечето от които днес едва ли съществуват и в търговския регистър.


Сред оцелелите преобладават инвестиционните посредници, но ако се съди по едно циркулярно писмо на БНБ до търговските банки, броят им не достига и 40. При това само две или три от тези финансови къщи не бяха инвестиционни посредници и преди. На практика в търговията с ДЦК останаха две-три по-големи къщи.


Втората, значително по-малка група от оцелелите ФК се насочи към пазара за специализирани финансови услуги. Въпросът е кой търси ум и разум? Това са значителна част от действително работещите предприятия, раздържавени чрез масовата приватизация. По правило те са експортноориентирани, свързани с някакъв обмен на технологии и на високотехнологични продукти, което ги изправя пред необходимостта от специализирани външнотърговски и финансови консултации. Финансовите къщи работят с тях както пряко, под формата на чисто консултиране, така и по смесена линия - консултантски услуги, плюс оборотно финансиране по схемите на финансовия лизинг и факторинг.


Не е тайна, че повечето от експортноориентираните български предприятия са принудени да работят с две-три финансови къщи, осигуряващи им няколко поралелни смесени линии заради обвързаността на българския износ с предходен внос. Например веднъж производителите финансират вноса на части, суровини и компоненти, втори път кредитират своето производство и след това финансират своя износ. Срещу експорта си обаче те не получават незабавно налични пари. На българския износ се случи нещо наистина лошо - плащането по него обикновено се извършва между 30 до 90 дни след доставката на договорените стоки при чуждестранния купувач. Днес всеки контрагент иска първо да види и пипне доставената му стока и едва след това е съгласен да плаща. В същото време българският износител или производител е принуден да се разплаща незабавно със своите доставчици и работници.


Ползването на банкови кредити в тези финансови схеми е направо немислимо дори и само заради лихвите по заемите за оборотно кредитиране, които достигат и дори надминават 20 процента. От гледна точка на рентабилността те са достатъчно високи, особено когато са свързани с натрупване. Това принуждава фирмите да търсят алтернативни източници на пари. И тук финансовите къщи им предлагат схемите за финансов лизинг и факторинг, без да стигат до пирамидизация на тази си дейност и до натрупване на системен риск.


Сега действуващият Закон за банките не позволява на финансовите къщи да осъществяват доверително управление на чужди фондове в онези форми, в които то бе познато доскоро. Финансовата къща вече не може да изгради портфейл от привлечени средства и да ги инвестира по свое решение, без да наруши законите. Затова ФК организират само системата от пазарни връзки между фирмите, разполагащи със свободни средства, и търговците, търсещи пари. С посредничеството на финансовите къщи те влизат във взаимоотношения като принципали - от свое име и за своя сметка. Изчезват както размиването на отговорността, така и възможността за поява на системен риск. На практика няма натрупване на чужди средства, които да се управляват от ограничен брой посредници. С други думи, ФК участват на финансовите пазари, но за чужда сметка.


Колкото до старите и добре познати валутни операции, смея да твърдя, че сега те са пренебрежимо малки като обем, ако изобщо съществуват. Финансовите къщи, получили лиценз от БНБ за такава дейност, просто не са допуснати на валутния пазар, въпреки че допринесоха за възхода му, внасяйки ликвидност и прозрачност в котировките.


За добър признак смятам факта, че отделни ФК постепенно се свързват с дългосрочното обслужване на ясни стопански структури. Обикновено техни клиенти са фирми, повече или по-малко обвързани технологично и намиращи се в патримониума на един холдинг. На тези фирми небанковият финансов посредник гарантира икономичност в управлението. Универсалната банка далеч не е толкова универсална, колкото изглежда, а и услугите й не са толкова евтини. По-изгодно е с разработката на конкретен продукт да се натовари нашата ФК, вместо той да се поръчва другаде. А и българските банки носят известен риск поради качествата на средния им персонал и висшия им мениджмънт.v


Често ме питат дали българските кредитни институции не усещат, че губят консултантския сектор от финансовия пазар, където здраво са се окопали финансовите къщи. Винаги отговарям - Да, не усещат!, и причината е съвсем проста - начинът, по който българските банки управляват своя портфейл. Това е едно абсолютно екстензивно стопанство: кравите си пасат на воля като планини от месо сред широки поля. Тази нерадостна картина е породена от структурата на портфейла с активи на средната българска държавна банка. Четиридесет процента от тях са депозирани в чужбина като краткосрочни вложения - със срок седмица-две; други 40% са инвестирани в ДЦК и в най-добрия случай едва 20% са вложени в кредити.


Разбира се, вината не е в банките, а в обстоятелствата. Подобна структура гарантира изключително нискорисков, но и достатъчно нискодоходен пласмент на привлечените и на собствените средства. Защото положителният марж на доходността, т. е. разликата между цената на пасива и това, което постъпва по актива, не е голяма. Тенденцията дори е още по-песимистична - маржовете ще продължат да се свиват, тъй като въпреки Валутния борд и спадащите темпове на инфлация издръжките нарастват.


По дефиниция големите банки са тромави и не могат да поведат финансовата иновация. Лидери на пазара винаги са били финансовите къщи, в които работят ограничен брой висококвалифицирани специалисти, и то не на твърда заплата, а на процент от реализираните сделки. Затова, ако някой приватизатор поиска консултация за една приватизационна сделка, той няма да я потърси в държавната банка, а във финансовата къща. Там също работят българи, но по друг начин - тъжно, но факт.v


Последният съществен въпрос е може ли една нормална частна финансова къща да се заеме с управлението на държавна търговска банка? Отговорът е да и примерът е Хърсев Ко, която в различно време присъства като юридическо лице в съветите на директорите на най-малко две търговски банки. Естествено не мисля, че всяка финансова къща може да управлява банка, спомагайки за нейното европеизиране. Които могат да го правят - са го правили и в миналото, ще го правят и занапред. Добрата финансова къща, запазвайки своята финансова независимост, може да помогне за усъвършенстването на оперативното ръководство на една държавна банка най-вече по чисто икономически съображения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във