Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФИЛОСОФСКИЯТ КАМЪК НА АХМЕД ДОГАН

Последните социологически данни показват драстичен спад на доверието към управляващото НДСВ - от 46% през 2001 г. днес на Негово величество му вЕрват едва 6 процента. За двегодишното си управление Сакскобургготски отнесе сериозни критики от опозицията и гневни реплики и ругатни от излъганите в надеждите си най-обикновени граждани. Похвалиха го само министрите му, но тяхното мнение може да бъде загърнато в мантията на голия цар. И ако Доган сам не бе напомнил за себе си със самокритичната констатация не се справяме с корупцията и престъпността, ДПС щеше да бъде подминато като дирек край пътя, нищо че е коалиционен партньор в управлението. Да сте чули някой да казва, че Доган не се справя във властта? Няма такова нещо. Всички сочат с пръст Симеон като слаб премиер и Доган - като виртуозен балансьор. На пръв поглед може и да е парадоксално, но при по-сериозно вглеждане във формулата на успеха на Ахмед Доган нещата си идват на мястото и пъзелът добива завършен вид. Всяко парченце отива точно на мястото си. Казват, че Доган е най-добрият философ сред политиците и най-добрият политик сред философите. Този банален афоризъм пасва добре на лидера на ДПС, като не го задължава да сочи доказателства нито за фундаментални постижения в областта на философията, нито за победи в полето на политиката. Истината е, че Доган не обича да губиИ има златно (философско) правило. Дори да губиш, трябва да знаеш как да губиш. Дори да губиш, трябва да направиш така, че да не губиш. Защото в политиката това е много важно. Много по-важно е не какви са нещата, а как те да бъдат представени така, че загубата да изглежда като победа. Минусът да стане плюс. Да сте чули някой да казва, че Доган е губещ политик? Не, естествено. Макар че рейтингът му в социологическите класации винаги е някъде на опашката, докато на Симеон е в челните редици. Обаче доверието към НДСВ пада, а към ДПС - не. То се е закрепило (във всички избори) някъде около 8-те процента. Излиза, че Симеон Сакскобургготски е прав, като казва, че Доган е ловък и обигран държавник. След последните парламентарни избори, в които всички политически сили бяха зашеметени от внезапно връхлетялата ги победа на НДСВ, де факто само ДПС извлече полза от загубата, като подписа следизборно споразумение с НДСВ за коалиционно управление. Така победените станаха победители. Загубата се превърна в победа. На този принцип бяха коментирани и местните избори през 1999 г., когато ДПС изгуби смятания за крепост на движението Кърджали. Акцентът от резултатите обаче бе поставен на броя общини, в които ДПС има кметове самостоятелно, на броя на общините, където печели в коалиция, на броя на общинските съветници от ДПС, които ще се изявяват в местните парламенти. Дори когато през февруари на вече далечната 1993 година Доган отиде на Секвоя на гости на Тодор Живков, който тогава беше под домашен арест, никой не го упрекна, макар че нравите тогава предполагаха по-скоро атака срещу Доган, а не вестникарска сензация. Немногословен, както винаги, той отговори на въпросите на журналистите с въпрос: Има ли право победителят да пие кафе с победения. Кой е победителят е по-ясно и от бял ден. Доган няма губещ ход. А това вече е философия. Доган не подписа конституцията през 1991 г., но това не му пречи да се заклева в нея всеки път, когато го избират за народен представител във всички парламенти от Великото народно събрание досега. С обсъждането на предстоящите промени в основния закон на страната отново наближава неговият час. Сокола засега мълчи. Но всички очакват нова знакова фраза, като онази, която изрече в зората на демокрацията. Че пътят на България към Европа минава през Босфора. През 1990 година той създаде ДПС като партия на етническа основа. Тогава движението представлява организация на турците в България, изобщо на мюсюлманството в България, както сам обяснява Доган в книгата-интервю на Илиана Беновска за него. По същото време ДПС се превръща и в ключова партия (по определение на Доган), защото от нейното гласуване зависят много от решенията на Великото народно събрание. Тази роля Доган запазва и в т. нар. безплоден 36-и парламент, когато СДС спечели изборите с малко и уж завинаги. Тогава, през есента на 1991 г., ДПС даде подкрепата си за правителството на СДС, без да иска министерски кресла. Година по-късно ДПС помогна на БСП да свали синия кабинет на Филип Димитров. Някъде по това време и Доган си спечели името на балансьор в политиката. А Иван Костов и до днес не може да прости балансирането му при падането на кабинета на СДС и избирането на правителството на Любен Беров с мандата на ДПС. Натрупаният през годините гняв към Доган се изля след местните избори през 1999 година. Тогава министър-председателят Костов нарече Доган проклятието на България. После се опита да се отметне от казаното, но като всяко опровержение, то просто не се помни. Всеки друг политик на мястото на Доган би бил успешно обвинен в политическа безпринципност по отношение на коалициите и съюзите, които е правил през последните 12-13 години. Но не и Сокола. Нищо че се свързва ту със сините, ту с червените, ту с центристите, ту с либералите, ту с жълтите. Казано с други думи, със силните на момента. Опитите, най-вече от страна на СДС, да бъде свален ореолът му на балансьор и иронично-злостните подмятания по негов адрес за таланта му на нагаждач не успяха да пробият нито неговата кожа, нито тази на общественото възмущение. По-скоро го закичиха с почетния знак на човек с опит в браковете и в разводите. (Да му мисли Симеон.) Защото Доган внушава, че е добър политикТой самият също се мисли за добър политик. (И за добър философ.) И най-силният му аргумент за това е самото ДПС. Движението се заражда през 1985 година като нелегално Турско национално-освободително движение в България около смяната на имената на българските турци и тяхното несъгласие с провежданата тогава от БКП политика. За дейността си през този период Доган плаща висока цена - през 1986 г. е осъден на десет години затвор и излежава три и половина от тях. Идва 10 ноември 1989-а, а с него и амнистията на политическия затворник Меди Доганов. През януари 1990-а ДПС е учредена легално като етническа партия, а Доган е нейният неизменен лидер до ден днешен. От това време е и формулата на Доган за българския етнически модел - мирен и безкръвен на фона на балканските съседки на България. Защитата на правата на човека, съчетани със съответните механизми за гарантиране суверенитета на страната, са неговото разковниче. Ако тези два принципа не се осмислят в една стратегия, ... във всички случаи би се стигнало до вътрешноетнически конфликти, ако първото е приоритетно без предпоставяне на второто, е философското обяснение на Доган за политическата му формула. Изхождайки от тези принципи, той започна да променя ДПС от етническа на неолиберална партия и я изведе до член на Европейската либерално-демократическа партия и Либералния интернационал. С включването през 2003 г. на българи не само като редови членове в ДПС, но и в ръководството на движението, Доган търси измеренията на движението вече като национална партия. Доган и ДПС до такава степен са се сраснали един с друг, че когато се каже ДПС, се разбира Доган, и когато се каже Доган, се разбира ДПС. (Подобно метафората на Маяковски за Ленин и партията.) Станали са като едно цяло. Ще се оттегля от политиката (сигурно за да се отдаде на науката), когато аз реша, обича да казва Доган след толкова години начело на ДПС. И след толкова опити за преврат вътре в движението, които са завършвали с отделянето на малки нови ДПС-партийки или напускането на отделни личности, които не са успели да разклатят нито Доган, нито ДПС. Доган умее да вижда нещата в развитие и да предвижда събитията. Никога не подценява опонента, още по-малко врага. За него лоялността е начин за добро партньорство в политиката, а джентълменството - изисканата й опаковка. Сигурно затова предпочита да говори (често) за българския етнически модел, но не и за събитията през май 1989 година, за които е убеден, че ако не ги е имало, нямаше да има 10 ноември 1989-а и СДС сигурно щеше да се появи значително по-късно. Той е натрупал известна доза огорчение, че на майските протести не се отдава днес необходимото според него значение. Че този период се подценява и от журналистите, които не обхващат в дълбочина развитието на ДПС. Между другото Доган, колкото и добре да се държи с журналистите, не уважава много начина им на работа. Смята, че те само тичат след събитията, но не ги предвиждат. Така както прави той. Винаги с няколко изпреварващи хода напред пред политическото време. Защото политиката е по-сложна игра от всички останали, а аз съм добър играч, скромно признава Ахмед Доган. Първото излизане на Доган в чужбина е през 1992 година. Тогава, след шестата покана, както пишат вестниците от това време, той приема поканата на Симеон Втори да се срещнат в Мадрид. За какво са си говорили знаят само двамата. Но е факт, че Доган се обяви за референдум република или монархия. И заплаши БСП, че ще поиска забраната й, когато столетницата поиска от Конституционния съд да се произнесе за законността на ДПС. Добрите връзки със Симеон Сакскобургготски трябва да са продължили през годините, защото при създаването на предизборната коалиция Обединение за национално спасение за парламентарните избори през 1997 г., Симеон цъфна на предизборния й плакат редом с лидерите на коалицията. И се стигна до логичния завършек на тяхното взаимодействие в съвместното им управление днес. ДПС най-после влезе реално във властта със свои министри и заместник-министри, областни управители и участие в администрацията на всички нива. Така де, всичко по реда си. Скандалите около ДоганПрез всичките години на прехода около Доган е имало и немалко скандали. Като се започне с оня списък с характеристики на български дипломати, предаден в турското посолство, казват, не без съучастието на Доган. Мине се през сензационното разкритие, че Ахмед Исмаилов още през 1974 г. е вербуван от ДС и има кодовото име Сава. И през лансираните в медиите хипотези, че дори е внедрен в нелегалното движение и в затвора като доносник, и пълното им отхвърляне. Завършили, впрочем, с изявлението на самия Доган години по-късно, че никога не е бил агент в класическия смисъл на думата, но че в същото време се гордее с дейността си на разузнавач. Едно такова неясно, по философски овъртяно изявление... Сокола разбуни през 2000-а г. кошера с фразата, че България е мултиетническа република. Доста се шумя около съдебните му дела с Оман Октай и обвиненията, че е завлякъл с пари партийната каса, от които лидерът на ДПС излезе победител. Строежът в Бояна на разкошна голяма вила с басейн с олимпийски размери за нуждите на партията (школа за обучение на млади политически кадри) обърка в едно Доган и някаква друга фирма. Та дори и един от разводите му бе белязан със скандално изнасяне на показ на мръсното семейно бельо. Така раздялата с първата му законна булка Айсехел Руфи стана само няколко месеца след пищна сватба през октомври 1993 година на стадиона в Исперих с пашовски салтанати, че и отгоре. Вторият му брак с двайсет и кусур години по-младата от него Ширин Карнобатлъ стана две години по-късно. С нея изкара пет лета и бракът му отново приключи, но му остави в наследство дъщеря Демет. Доган има и син Демир, който е на шест месеца, когато Доган влиза в затвора през юни 1986 г. и на четири години, когато излиза на свобода на 22 декември 1989 година. Майката на Демир, Таня, е голямата студентска любов на Доган. Тя е етническа българка и през всички години на местенето му от затвор в затвор е връзката му със света. Тя го посреща и приема в дома си, когато е освободен и идва в София. Но малко след първата глътка свобода пътищата им се разминават. Запазват обаче добрите си взаимоотношения. Ахмед Доган е роден е в с. Пчеларово, Добричко, на 29 март 1954 година. Майка му се развежда, когато той е бебе на няколко месеца. Никога не е виждал баща си, не носи и неговото име. До осемгодишна възраст го отглеждат баба му и дядо му. Те са оказали и най-силно влияние върху формирането на характера му. От дядо си е научил правилото, че по-слабите трябва винаги да се защитават, дори ако трябва да промениш позицията си, да я мотивираш от друг ъгъл. Като ученик е отличник, умен и буен. Записва се за студент в Шумен, прехвърля се във Философския факултет на Софийския университет. Работи като асистент във Философския институт на БАН. Доктор по философия. Доган се смята за предопределен още от детските си години. Твърди, че докато другите (деца) са били изграждани, той се е самоизграждал. Аз винаги съм мислел, казва Доган, че на всяка цена трябва да се занимавам с принципите на Бога, и то не гледайки през ключалката, а директно, така да се каже, око в око. Имал съм усещането, че ще бъда много значима личност. Сакралната молитва на съвременния философ-онтолог е: О, Боже, Ти, който си вътре в мен и едновременно вън от мен, помогни ми или ме остави на мира. Постъпи както Ти е угодно, аз няма да Те моля! От тази божествено извисена позиция става ясно защо Доган няма амбиции да става нито министър-председател, нито президент. Сигурно търси признание извън пределите на страната, ако се съди по инициираната от ДПС подписка през 2001 година за номинирането му за Нобелов лауреат за мир. При така недостижимо високо поставени цели амбициозният Доган едва ли ще стигне своя Аустерлиц. По-скоро го чака Ватерлоо. Защото поне засега не е известно всевишният да е допуснал простосмъртен наравно със себе си. Иначе като съвсем земен човек Доган е бохем, обича жените, скъпите заведения и скъпите напитки. Отдавна не носи домашно плетени пуловери, а скъпи костюми. Обича да будува нощем и да спи денем. Ляга си обикновено няколко часа след полунощ и задължително спи по 8 часа. Така че е съвсем ясно защо отсъства от пленарните заседания, които започват неприлично рано - в 9 сутринта. А ако парламентът иска депутатът Доган да идва на работа, да си смени работното време и да започва от три следобед. На Олимп сигурно е така.

Facebook logo
Бъдете с нас и във