Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФИКТИВНИ ДОСТАВЧИЦИ ОЩЕТЯВАТ ОРЪЖЕЙНИТЕ ЗАВОДИ В СОПОТ В ЗЕЛЕНА ВАЛУТА

Благодарение на нечия стара височайша

находчивост и до днес Вазовските оръжейни заводи ползват двойно

заклинание за невинност - името на народния поет и квалификацията

машиностроителни. През седемте преходнодемократични

години обаче параванът почти загуби секретния си характер,

а серията от социално-икономически конфликти, съпътстваща сопотското

специално производство - своята безобидност.

Нововъзникналият трудовоправен спор във ВМЗ е и поредното

доказателство за вредния ефект от управленските рокади, извършвани

под напора на масите и вятъра на правителствените

промени. През въпросния седемгодишен период в това стратегическо

предприятие, което заедно с казанлъшкия Арсенал поддържа

гръбнака на Военнопромишления комплекс, управленската вахта си

предават четири човека. През 1992 г. старият стопански кадър на

ВМЗ Христо Минковски сдава шефското място на Ангел

Писков и преминава на работа в създадената през 1991 г. холдингова

шапка - Металхим. През 1995 г. управителят

Ангел Писков е свален от директорската сцена и до октомври 1996

г. ръководството на ВМЗ поема лично председателят на съвета на

директорите на Металхим холдинг - Илия Гунчев. След

него на стола сяда Лило Бочев, за да го отстъпи през март тази

година на възстановения в системата Ангел Писков.

Паралелно с

вдигането и спускането на ръководните кадри

колективът на сопотското предприятие, който явно

не е затрупан с производствени задачи, пише до висшестоящите инстанции

тревожни писма срещу този или онзи шеф, обявявайки се ту за,

ту против поредния действащ управител.

В резултат на тази усилена борба за надмощие иззад фасадата на

сопотските заводи се усети и ароматът на някои съмнителни сделки.

През април 1994 г. една от тях отваря доста работа на данъчните,

следствените и на съдебните органи и тя не е завършена до днес.

От юни тази година тече специална проверка по същия случай, назначена

от промишленото министерство. Експертите от държавното ведомство

трябва да установят кой е виновен за изтеклите през 1993 г. в

неизвестна посока 1 млн. щ. долара - парична собственост на ВМЗ.

Първоначалната информация за казуса се съдържа в един

доклад, изготвен през 1994 г. от началника на териториално управление

Държавен финансов контрол - Пловдив, Владимир Иванов.

От документа, адресиран до тогавашния вицепремиер Евгени Матинчев,

става ясно

как е забъркана доларовата каша

На 12 февруари 1993 г. между ВМЗ ООД - Сопот, и частното

Събирателно дружество Иванов и сие Ина 90 е сключен

договор за доставка на стоки на комисионни начала от ОНД или други

страни съгласно приложени спецификации. Договорът е подписан от

заместник-управителя по производствените въпроси на ВМЗ инж. Мандаджиев

в резултат на водени разговори между него и началничката на отдел

Материално техническо снабдяване (МТС) на предприятието

Анелия Бочева, на които е присъствал и представител на събирателното

дружество Иванов и сие Ина 90. С писмо от 17 март

1993 г. частната фирма изпраща до ВМЗ конкретна спецификация за

доставка на лагерна стомана на обща стойност 2 090 178 щ. долара.

След проучване на офертата от страна на отдел МТС, извършено под

ръководството на инж. Мандаджиев, се приема, че така предложените

цени са изгодни за ВМЗ - Сопот, и на 3 май 1993 г. до СД Иванов

и сие Ина 90 се изпраща актуализирана спецификация, подписана

от инж. Мандаджиев, в която се предлага и начинът за плащане -

10% валутен аванс за първата пратка веднага, а за останалата стойност

се открива в БУЛБАНК неотменяем, делим и прехвърляем

след получаване на международна товарителница акредитив. Посочено

е още, че акредитивът се освобождава след представяне на приемателно-предавателен

протокол, удостоверяващ, че стоката е на склад във ВМЗ.

С вътрешно писмо от 26 април 1994 г., подписано от

началничката на отдел МТС Анелия Бочева, валутният отдел на предприятието

е уведомен за превеждането на договорения 10-процентен аванс за

първата част от доставката. С банково бордеро от 4 май 1993 г.

от сметката на ВМЗ в полза на СД Иванов и сие

Ина 90

е преведена сумата от 101 000 щ. долара. След изплащането

на този аванс се провежда разговор между представител на частното

събирателно дружество и г-жа Анелия Бочева, в резултат на който

от Молдова пристигат товарителници за натоварена и експедирана

за ВМЗ стомана. На това основание с писмо от 11 юни 1993 г., адресирано

до БУЛБАНК се открива, съгласно договора акредитив

за останалата сума от първата част на пратката в размер на 913

592 щ. долара, като се посочва, че акредитивът ще се усвоява след

представяне на приемателно-предавателен протокол за получаване

на материалите на склад във ВМЗ. Писмото до БУЛБАНК,

е подписано от главния счетоводител на завода Димитър Бабеков

и управителя Ангел Писков.

Според обясненията, дадени на ревизията от г-н Писков

и началничката на отдел МТС Анелия Бочева, на 14 юни 1993 г. представителят

на Иванов и сие Ина 90 е посетил завода в Сопот и

е представил оферта за останалата част от спецификацията. Позовавайки

се на товарителниците за експедиране на първата част от материалите

по договора, представителят на частната фирма е настоял за промяна

на формата на плащане, т.е.

акредитивът да бъде усвоен преди постъпването на

стоката в складовете на завода

за да могат да бъдат покрити разходите по втората

част от доставката. Тази промяна в начина на плащане, отбелязва

началникът на пловдивското управление Държавен и финансов

контрол, не е оформена писмено като анекс към първоначалния

договор, а е извършена чрез второ наредително писмо до БУЛБАНК.

То е изготвено от валутния отдел на ВМЗ, носи датата 15 юни 1993

г. и е подписано от управителя Писков и главният счетоводител

Бабеков.

В резултат на следващия ден с банково бордеро 913

592 щ. долара преминават от валутната сметка на ВМЗ в тази на

СД Иванов и сие Ина 90. По този повод ревизорите са

записали обясненията на отговорните длъжностни лица от държавния

оръжеен завод, които са мотивирали съгласието си за промяната

в начина на плащане с неотложната нужда от лагерна стомана, поради

чиято липса предприятието престоява.

В крайна сметка обаче, въпреки че сопотският завод

чинно и навреме превежда цялата сума,

стоманата и до ден днешен не е пристигнала във ВМЗ

През юли и август 1993 г. там се получават две писма

- от СД Иванов и сие Ина 90, а по-късно и от смесеното

българо-руско предприятие Росбол-МОСТ в уверение на

това, че стоманата била експедирана и следва да бъде получена

в Сопот. Както се казва да, ама не - през 1994 г.

ревизорите завършват през 1994 г. доклада си до вицепремиера Матинчев

по този въпрос така:

В края на август 1993 г. от страна на ВМЗ е

изпратен факс до СД Иванов и сие Ина 90, в който се

посочва, че стоманата все още не е пристигнала и ще се пристъпи

към търсене на сумата по съдебен ред. На 29 август до същата частна

фирма е изпратено и друго писмо, в което са указани банковите

сметки на ВМЗ, по които Иванов и сие Ина 90 да преведе

дължимите на завода суми. На 11 ноември 1993 г. се провежда среща

между представителите на двете страни и е подписан споразумителен

протокол, според който събирателното дружество се задължава до

24 ноември 1993 г. да възстанови сумата и следващите се по нея

лихви. Сумите не са възстановени и след изтичането на този срок.

Тъй като давностният срок за търсене на сумата не е изтекъл, тя

не е отнесена като загуба на завода, а е осчетоводена по сметка

Доставчици във валута. В същата сметка се водят и

други авансово изплатени суми на доставчици, без да има реална

доставка на стоки срещу тях. Тези договори са сключвани от бившето

ръководство на ВМЗ и също ще бъдат анализирани по време на ревизията.

Към днешна дата обаче, както се оказва това са все

финансови приказки без край

В сопотските оръжейни заводи и в момента текат ревизии,

изясняват се стари и нови договори, нанесли щети на дружеството,

полагат се усилия да се затворят каналите, по които се изнасят

ценни материали извън оградата. Що се отнася до въпросната лагерна

стомана засега са ясни няколко любопитни неща. През изминалите

четири години след сделката следствените органи са

установили, че в Молдова изобщо не съществува фирма на име Росбол-МОСТ,

която е трябвало чрез посредничеството на СД Иванов и сие

Ина 90 да достави стоманата в Сопот. Вторият интересен момент

е свързан с факта, че 12 дни след като на 11 февруари 1993 г.

е сключен злощастният договор между ВМЗ и частното събирателно

дружество, е подписан и друг контракт. На 23 февруари

1993 г. между СД Иванов и сие Ина 90 и някаква си

ЕФ Атанас Михалски е подписан договор за съвместна

дейност. В документа е казано, че страните се представляват от

президента на събирателното дружество Калин Йорданов Иванов, от

президента на едноличната фирма Атанас Христов Михалски и ...

от Анелия Стефанова Бочева в качеството й на мениджър на ЕФ Атанас

Михалски?! По същото време, както и сега, г-жа Бочева е

шеф на снабдяването на ВМЗ. Забележително е още и друго - в предмета

на договора за съвместна дейност, сключен между частниците е записано:

Маркетинг, реклама и реализация на продукцията,

предмет на внос и износ от страна на двете фирми, както и съвместни

сделки в страната и чужбина. Осъществяване на съвместни сделки-договори

за покупко-продажба на стоки от ОНД, подготвени от СД Иванов

и сие Ина 90, както и тяхната реализация в България и в

трети страни.

Не по-малко любопитно е какви са задълженията на

страните по договора. За ЕФ Атанас Михалски, чийто

мениджър се явява държавната служителка Анелия Бочева, е указано:

Да подсигури финансирането, маркетинга и реализацията

на стоките, внесени от СД Иванов и сие Ина 90. Да

защитава търговските интереси на събирателното дружество и да...опазва

фирмената тайна.

Печалбите на двете дружества се разпределят, както

следва: 80% за Иванов и сие Ина 90 и 20% за ЕФ Атанас

Михалски. Дали милионът в американска валута за фантомната

лагерна стомана е отишъл в същите частни посредници и как е разпределена

печалбата от тази евентуална операция - ще изясняват вероятно

следствените органи. За да се разнообразят разсъжденията на читателя

върху тази история за неосъществена доставка на стойност 1 млн.

долара, може би трябва да се добави, че г-жа Анелия Бочева е съпруга

на управителя на ВМЗ Лило Бочев.

Четете още

Банкеръ Weekly

ПРОКУРАТУРАТА ПОЕ БИВШИ ШЕФОВЕ НА ВМЗ

Още една черна точка прибавиха към скандалната си слава Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ), които все още се водят за основeн мотор на злочестия български... Още »
Банкеръ Weekly

Преметнаха ни с поръчки за 2 милиарда

В четирите работни дни преди 15 април чиновниците са успели да пуснат 1476 конкурса и още 714 публични покани
Докато премиерът Бойко Борисов спираше поръчки с обяснението, че е по-добре да се пуснат пак, когато влязат в сила новите, по-прозрачни и добри правила, подчинените му... Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във