Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФАРСЪТ ЗАРАДИ ЕДНА СКАЛА В МОРЕТО

Испания и Мароко се скараха заради един остров или по-точно заради една скала в морето. За испанците необитаемото островче в Гибралтарския проток се казва Перехил, а за арабите е остров Лейла. Състои се от 300 на 200 метра земя, почти колкото едно футболно игрище. Има и една пещера, която може да побере около двеста души. До четвъртък, когато десетина марокански войници построиха нещо като наблюдателен пост, единствената гледка бяха няколко десетки кози, които кротко си пасат див магданоз - на него всъщност е наречено островчето. Мароканските войници съвсем не попаднаха на острова случайно точно в момента, когато техният млад крал Мохамед VI вдигна сватба. Мотивът изглежда на пръв поглед разумен: наблюдателният пост, според мароканците, бил необходим заради контрабандистите, които използвали острова. Часове след случката Испания вдигна цялата си армада. Сега около Перехил има поне десет испански военни кораба, натъпкани с ракети, въпреки че ако ги изстрелят, едва ли ще улучат нещо повече от кози. Навара, един от испанските бойни кораби, дълъг 138 метра, е голям почти колкото островът. Край него се разхождат и две подводници, докато испански командоси под охраната на хеликоптери набързо и без един изстрел отпратиха скромната група марокански войници да се приберат вкъщи.За малкото скалисто парче земя, разположено на около 200 м от мароканския бряг, никой и не подозираше допреди седмица. Според запознати, сътрудниците в испанското външно министерство не са знаели, че то изобщо съществува. Испанската преса пък написа, че островчето не си струва горивото, което патрулните катери хабят, за да стигнат до него. Перехил обаче стана обект на голямата политика и опъна нервите на дипломатите от ООН и Европейския съюз, както и на военните стратези от НАТО. Журналистите пък трябваше да се чудят. Първо, как да го намерят, защото не е отбелязан на всички географски карти. Второ, бяха изключително затруднени да определят точно статута му, защото е достатъчно неизяснен и забъркан с история. Мароко например твърди, че островът е негова територия от 1956 г. насам, когато получава независимостта си. Мадрид пък настоява, че испанската корона е получила официално острова още през 1668 година. Журналистите си спомниха една случка отпреди двадесет години с едни други острови. Сравнението с войната между Великобритания и Аржентина заради Фолклендските острови изскочи някак естествено, сякаш като доказателство за това, колко куриозни могат да бъдат причините за една война и как лесно комедията може да се превърне в трагедия. Тогава, по времето на Желязната лейди Маргарет Тачър, също ставаше дума за един незначителен остров. Макар почти незабележим, спорният остров Перехил (Лейла) има много по-дълга и сложна история. За него са се карали не само Испания и Мароко, но и Великобритания и даже Съединените щати. Островът, който някога. е бил португалско владение, има стратегическо значение за Испания. През 1581 г. тя го поема като свое владение от Португалия. През 1808 г. е пращала свои войници на острова, за да защитават Гибралтар от корабите на Наполеон. Съединените щати пък са искали през 1836 г. да построят на острова лагер за въглища, но ветото на Великобритания е било непоколебимо. С други думи, тази скала в морето въобще не е без значение, дори само заради това, че е само на неколкостотин метра от африканския бряг. Оказва се, че става дума за нещо сериозно. Европа е стресната, защото тази криза се разиграва пред нейните врати. Проблемът има характера на гърч от времето на деколонизацията. Международната политика пази пресния спомен за разправиите с Китай и Хонконг или Макао. Това е може би и една сериозните причини генералният секретар на ООН Кофи Анан да предлага настойчиво посредничеството си за възобновяване на диалога между двете страни. Между Испания и Европейския съюз, от една страна, и Мароко, от друга, има достатъчно проблеми от рода на бежанци, наркотрафиканти, незаконен риболов и т.н. Твърди се например, че пещерата на остров Перехил е удобно депо за разпределяне на марихуаната. Крепостта Европа просто почувства, че сред водите на Гибралтар има една отворена и неконтролирана врата за имигрантски поток от Северна Африка. Тя става още по-опасна, ако през нея освен бежанци и наркотици тръгнат и... ислямски терористи. В Европа вече има около пет милиона бежанци, дошли тук през водите на Гибралтар. Точно затова Испания много категорично с подкрепата на Европейския съюз демонстрира, че няма да търпи по никакъв начин военни провокации. Испанският премиер Хосе Мария Аснар организира набързо кризисен щаб и получи широка подкрепа в парламента, за да каже: Ние няма да позволим да ни поставят пред свършени факти. Романо Проди, председателят на Европейската комисия, заяви, че е необходимо да се възстанови статуквото отпреди тези събития, а говорител на Комисията е казал, че Перехил принадлежи към територията на Европейския съюз. По-късно, след като испанските командоси разчистиха острова, макар и неофициално НАТО показа задоволство от края на неприятелския акт на Мароко и от възстановяването на предишното положение. Рабат от своя страна пък говори за военната реакция на Испания като равносилна на обявяване на война. Един от големите поводи за лошото настроение на Мадрид и Рабат, и естествено - на международната общност, обаче е проблема Западна Сахара. След като Испания се оттегли през 70-те години от тези територии, Западна Сахара попадна в ръцете на мароканските военни. И до днес твърде неуспешно ЕС и ООН се опитват да предизвикат референдум за нейното самоопределение, който би трябвало да спре нелегалното господство на Мароко в района. Испания и до днес например отхвърля предложението за автономия на тази територия и успешно блокира дипломатическата активност в тази посока на Съединените щати. В Съвета за сигурност на ООН страните с право на вето, Русия и Китай, както и мнозинството от непостоянните членки се обявиха против американското предложение. Малка подробност в проблема Западна Сахара е, че във водите край нейните брегове има големи рибни залежи, а се предполага, че има много... петрол. Правителството на Мароко е възложило работите по сондирането предимно на американски и френски петролни фирми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във