Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФАЛШИВАТА РЕАНИМАЦИЯ НА АВИАЦИОННАТА ТЕХНИКА

Едно мегаломанско начинание, но не от социалистическата, а от посттоталитарната ера, вече седма година увеличава пасивите на българската военна индустрия. С едно мъдро държавническо решение от 1991 г. на пловдивска територия се появява смесеното българо-руско дружество Авиотехника ООД. От българска страна негови учредители са Вазовските машиностроителни заводи, които апортират в сдружението собствената си производствена площадка в Пловдив и получават срещу нея 46% от дяловете, вездесъщият Металхим холдинг и неговата дъщерна фирма Металхим трейдинг, които срещу парични вноски стават притежатели на по 2.5% от капитала. Останалите 49% си поделят руснаците - 25% записват Луховицките заводи, произвеждащи на 140 км от Москва известните изтребители МиГ-29, а 24% от дяловете взема


частната фирма Интеравиа - Москва


Новоучреденото дружество се заема с амбициозната задача да започне производството на малки многоцелеви самолети от граждански тип. Никой не мисли обаче, че за подобно производство се искат няколко твърде скъпи екстри - стабилна сервизна база, разположена в цял свят, база за демонстрация на машините и най-същественото - реални възможности за тяхната сертификация, без която те са непродаваеми. Въпреки тези минуси ООД-то стартира. Московската Интеравиа предоставя документацията на проектирания от нея двуместен самолет И-1. Любопитното е, че според договора, сключен между съдружниците, проектантско-конструкторската фирма трябва да получава по 15 хил. щ. долара за всеки самолет, произведен в Пловдив, при положение че същата машинка може да бъде продадена за не повече от 30 хил. щ. долара. За капак на розовата ситуация за оборудването на И-1 е предвиден руски двигател, тип звезда, който е с летателен ресурс от само 100 полетни часа, след което трябва да се ремонтира.


Пълна лудост, твърдят специалистите


запознати отблизо с пловдивските авиационни изпълнения. В резултат на тях смесеното дружество бързо и явно трайно затъва във финансово-икономическия батак. За да се заменят руските двигатели еднодневки с нещо по-качествено, е взето решение да се закупят двигатели, произведени от канадско-американската фирма Лайкоминг. За целта през 1993 г. Авиотехника получава от действащата по онова време Агробизнесбанк 80 хил. щ. долара, като още в първата година от създаването си дружеството е теглило и солидни кредити от ХЕБРОСБАНК. Интеравиа прави поръчка за производството на 20 самолета, за които обещава купувачи, но впоследствие оттегля заявката си. Затова със съдебно решение Интеравиа е изключена от състава на съдружниците, заедно с Металхим трейдинг. Практически от 1991 г. насам дейността на обреченото дружество освен в дългове - към банки, персонал и към бюджета, се заключава в


производството на общо пет прототопни самолета И-1


Безплодно се търсят нови съдружници, които да поемат освободените дялове на Интеравиа и Металхим трейдинг. Но никой, включително и банките кредиторки, не се поддава на тая съблазън. А през май 1996 г. положението на авиационното ООД става още по-печално, защото е включено в известния ликвидационен списък на губещите държавни предприятия. Екипът Виденов е забравил, че в същото дружество, обявено за тотална ликвидация, има и чуждестранно участие, но това е дребна подробност. Известно просветление на хоризонта се появява в края на 1996 г., когато частната софийска фирма Сема трейдинг отправя оферта към Авиотехника ООД да бъде приета за нов съдружник - с колкото дялове й отпуснат. Подобен интерес по същото време проявява и руският производител на изтребителите Су - Сухой, но бързо се отказва от намеренията си, защото му става ясно колко трудно и мудно държавата, в лицето на промишленото министерство, ще изчисти участието си в


дружеството, вкарано в сложен ликвидационен казус


Неговото решение е намерено едва през май 1997 г. когато промишленият министър Александър Божков със заповед нарежда:


Металхим холдинг ЕАД да се откаже от изкупуване на дяловете на изключените съдружници на Авиотехника ООД - Интеравия - Москва, и Металхим трейдинг ООД - София, по предложената им номинална стойност.


Освен това на холдинга е наредено да гласува приемането на нови съдружници:


Военноремонтните заводи Терем ООД, собственост на Министерството на отбраната, при заявен от тях интерес да закупят 2.5% от капитала на Авиотехника по номиналната им стойност от 2000 лв., Сема трейдинг ООД - София, което да закупи дялове в размер на 64% и ТУГА АД - София, кандидатствала за 6% от капитала на Авиотехника ООД - Пловдив.


От допълнението към тази министерска заповед стават ясни още няколко неща. Първо, че в крайна сметка Терем ООД не е влязло в състава на Авиотехника ООД, а новите партньори Сема трейдинг ЕООД и ТУГА АД са получили дяловете на Интеравиа (24%) и на Металхим трейдинг ООД (2.5%) при следното разпределение - 2333 дяла по 2000 лв. всеки за Сема трейдинг и 187 дяла за ТУГА. Втората съществена подробност е, че


новите съдружници си разпределят допълнително и дяловете на ВМЗ - Сопот


на брой 4051, тъй като дружеството по решение на неговите акционери Металхим холдинг и Министерството на промишлеността се е освободило от участието си в Авиотехника ООД. Както научи в. БАНКЕРЪ, изпълнителният директор на ВМЗ Ангел Писков не е бил във възторг от това наложено му решение. Вероятно като добър познавач на оръжейния бизнес и г-н Писков, като мнозина други, е смятал, че при по-далновидна политика и разумна държавна подкрепа


за изделията на Авиотехника могат да се намерят изгодни пазари


Всъщност безпилотните самолети, произвеждани на пловдивска територия и преди учредяването на българо-руското дружество, се използват за мишени както от българската, така и от чуждестранните армии. Специалистите твърдят, че при една ефективна развойна дейност в Авиотехника ООД, където от години бездействат 52-ма конструктори, гамата на българските безпилотни самолети може да се разшири и те биха намерили купувачи. Цените на подобни специализирани изделия се движат в границите от 30 до 100 хил. щ. долара на парче. Да не говорим, уточняват същите познавачи, че ако самолетите се оборудват със съответната радиоелектронна техника, с каквито разработки българската армия разполага, те биха намерили още по-широко приложение - като разузнавачи и радиосмутители. Цената на такива съоръжения е още по-висока. С подобни мишени


супермодерният военен полигон в Шабла


където са идвали на учебни стрелби унгарски, чешки, словашки и други армейски поделения, значително би увеличил валутните си приходи. За осъществяването на тези идеи на първо време били необходими около 500 хил. щ. долара. Само че, случайно или не, няма нито кой да ги даде, нито кой да реши проблемите на пловдивската Авиотехника. От въпросната заповед на министър Божков, подписана през май миналата година, около дружеството започва да се реди цяла серия от, меко казано, странни събития. На 14 юли 1997 г. в Авиотехника се провежда общо акционерно събрание. Според взетото на него решение новите съдружници в лицето на Сема трейдинг и ТУГА трябва да погасят банковите задължения на предприятието, пропорционално на дяловите си участия. ТУГА обаче изобщо не прави опити да преговаря с кредиторите. Интересното е, че тази фирма, одобрена от министър Божков за съдружник през май миналата година, всъщност е регистрирана в Софийския градски съд по-късно - на 16 юни същата година. Нейн управител е Друми Друмев в информационната база Делфи, който и до днес се води за действащ, въпреки че като държавен служител, назначен през миналото лято за заместник-председател на Комитета по енергетика, не би трябвало да се занимава с частен бизнес. По-лошото е, че инак авторитетното му присъствие в Авиотехника никак не й помага да си оправи положението. На 14 септември миналата година дружеството провежда


още едно безполезно общо събрание


На 29 и 30 януари 1998 г. следва ново събрание. На него е освободен дотогавашният управител Добри Добрев и е насрочен поредният форум за 4 май 1998 година. На него пък присъства като представител на Металхим холдинг, но без право на глас, заместникът на Стефан Улев Стефан Ганчев. От името на холдинга той предлага от дружеството да бъдат изключени съдружниците ТУГА и Сема трейдинг, защото не били изпълнили в срок поетите ангажименти да погасяват задълженията на фирмата. Сема трейдинг представя документи, заверени от Хебросбанк и синдиците на АГРОБИЗНЕСБАНК, че е издължила своевременно необходимите вноски. Този ход обаче остава без последствия, тъй като представителят на холдинга заявява, че не е оторизиран да дава гласа си за каквито и да било решения. Поради спорните моменти за 5 май 1998 г. е насрочено ново общо събрание, на което се явява само Сема трейдинг. Все пак е съставен протокол, от който е видно, че поради липсата на кворум пак ще има форум - този път на 6 юни.


В крайна сметка се оказва, че цялата тази дейност е пълен камуфлаж, тъй като ден преди постното събрание от 5 май председателят на Металхим холдинг е съставил протокол за друго общо, но неприсъствено събрание на Авиотехника, на което Сема трейдинг и ТУГА са извадени от състава на сдружението. А на следващия ден, 5 май, се появява още един протокол от неприсъствено общо събрание, в който е записано, че съдружниците на Авиотехника са взели решение на мястото на изключените български фирми да влезе пловдивският ЕТ Валео. Той получава правото да закупи освободените 6164 дяла на обща стойност 12 328 000 лева. В допълнение едноличният търговец, в лицето на някой си Димитър Георгиев Христолов, е избран и за генерален директор на Авиотехника ООД. Из коридорите на дружеството се говори, че новият генерален директор се занимава главно с мебелен бизнес и навремето е оборудвал офисите на АГРОБИЗНЕСБАНК. А дали сега ще си приспадне от дълговете на Авиотехника парите, които банката не била платила за мебелировката - това ще кажат след време нейните синдици. Пак времето ще покаже и в какво ще се превърнат в авиотехническите производствени халета - в мебелен завод, каквито чуждестранни оферти вече са отправяни, или там все пак ще се правят модерни безпилотни самолети. Както е знайно, у нас всичко е въпрос на лични интереси.

Четете още

Банкеръ Weekly

ОРЪЖЕЙНА СДЕЛКА С ТУРЦИЯ ПЛАЧЕ ЗА ПРОВЕРКА

Дали поредната смяна на управленския караул в бунтовната сопотска оръжейница ще реши тежките й проблеми, е все още рано да се каже. Изпълнителният директор на... Още »
Банкеръ Weekly
Следователят Бойко Атанасов

В ход ли е "опраскването" на Цацаров

Главният прокурор е изправен пред най-тежкия скандал от началото на мандата си Още »
Банкеръ Daily

Пеевски искал Василев да му прехвърли редица предприятия

Сред фирмите са "Булгарбатак", "Техно експорт строй", "Пътстрой холдинг", "Трансстрой", "Виваком" - 10% или парична равностойност, "Дунарит" - 30% или по пазарна... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във