Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОТО ЗАТЯГА ПРИМКАТА ОКОЛО БАНКИТЕ


Искаме или не, но от 1 януари 1999 г. българските
банки ще се превърнат в почти неделима част от европейския финансов
пазар. И това е напълно естествено следствие от Валутния борд,
по силата на който левът бе вързан към германската марка. Впрочем
това е и първият по-съществен положителен резултат от българския
избор освен постигнатата финансова стабилизация. Но той ще носи
дивиденти и в бъдеще, защото залогът върху марката ще ни позволи
да избегнем пребиваването в нестабилната напоследък доларова зона.
Оптимистичните очаквания се засилват и заради смяната на посоките
във външната търговия. Статистиката отбелязва, че българският
износ и внос все повече се преориентират към страните от Европейския
съюз. В края на август 1998 г. 53.5% от българския износ и 50.8%
от вноса са били вързани с европейски контрагенти.


Създаването на паричната еврозона и очакванията за
растеж на икономиките на 11-те страни, които ще се разплащат в
евро, ще насърчи българските търговци да търсят нови партньори
именно в този регион


Освен стабилност, предполага се, че


еврото ще внесе в България


и така мечтаните облаги като малка инфлация и ниски
лихви, които ще насърчат инвестициите и растежа на икономиката.


Чрез валутния курс лев/евро БНБ автоматично ще се
привърже към строгата парична дисциплина, която Европейската централна
банка се готви да наложи в еврозоната. Така България много по-лесно
ще изпълни основните макроикономически и финансови критерии от
Маастрихт, абсолютно необходими за приемането ни в Европейския
съюз.


Но въвеждането на еврото е съпроводено и с


неизбежни рискове


Преди всичко управлението на валутните резерви на
БНБ ще бъде изправено пред сериозно изпитание след въвеждането
на фиксирани обменни курсове между националните валути на страните
от еврозоната. Съществен риск носи и очакваното превалутиране
на държавните дългове в евро. Но дори тези страхове да се превърнат
в реалност, резултатите от тях едва ли биха оказали съществено
влияние върху стойността на валутните резерви на Централната банка
и върху начина за тяхното управление. Друг е въпросът, че занапред
пазарната цена на българския външен дълг ще зависи повече от обменния
курс на щатския долар към еврото. Същевременно БНБ само ще спечели
от преструктурирането на капиталовите пазари, от повишаването
на тяхната ликвидност и от нулирането на валутния риск в еврозоната,
което ще повиши значително възможностите за пласмент на валутния
резерв.


Но в БНБ мислят и за търговските банки. От 1 януари
1999 г. Централната банка ще купува от тях и ще им продава без
ограничения евро вместо германски марки. Но до навлизането в обращение
на евромонетите и банкнотите БНБ ще продължи и неограничената
кешова търговия с германски марки.


Всички клиенти на Централната банка - правителството,
бюджетните организации и търговските банки, ще могат от следващата
година да разкриват в БНБ свои сметки в евро. Тогава всички сметки
на клиентите на Народната банка, които засега са деноминирани
в национални европейски валути, ще бъдат обърнати в единните европейски
пари. Занапред


търговските банки ще поддържат в евро


вместо в германски марки и минималните си задължителни
резерви в БНБ. Всички салда по тях, деноминирани в националните
валути на страните членки на Европейския валутен съюз, ще бъдат
служебно обърнати в евро от Централната банка на 31 декември тази
година. Дотогава БНБ обещава да подготви и всички изменения в
своите наредби. Те ще засягат Наредба N4 - за откритите позиции
на банките в чуждестранна валута, Наредба N6 за кредитирането
на банките в левове срещу обезпечение във валута и Наредба N21
за задължителните минимални резерви. Навсякъде в тях думите германска
марка се заменя с евро. Същите промени ще претърпят
и Банковите унифицирани стандарти (БУС) - N4092 Структура
на номера на банковата сметка и N9094 - Електронен
достъп и обмен на данни чрез БИСЕРА.


Засега шефовете на Централната банка смятат, че не
е необходимо търговските банки да пристъпват към


служебно закриване на клиентските сметки


във валутите на страните от еврозоната от 4 януари
1999 г. и да разкриват вместо тях евросметки. Но от БНБ препоръчват
на кредитните институции да превръщат в евро преводите в националната
валута на страните от валутния съюз само когато техните клиенти
им наредят това. Такъв ще бъде редът и при преводи на пари от
България за чужбина.


Търговски банки са напълно свободни и в избора на
пазарна стратегия при въвеждането на евро. Те сами ще преценяват
дали следва да събират такси и комисиони за обмените на националните
валути в евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във