Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОСКЕПТИЦИЗМЪТ ЩЕ Е ЗА ВЪТРЕШНА УПОТРЕБА

Политологът доц. Антоний Тодоров пред в. БАНКЕРЪАнтоний Тодоров е роден през 1957 г. в София. Завършва международни отношения във Висшия икономически институт Карл Маркс(сега УНСС) през 1983 година. До 1989 г. работи като научен сътрудник в Института по социална история, а след промените е програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. След 1992 г. става преподавател по политически науки в Нов български университет. Женен, с две деца.Доц. Тодоров, спори се дали правителството и парламентът ще успеят да се справят с важните законодателни промени, свързани с европрисъединяването. Каква е вашата прогноза? - Законодателните поправки, свързани с присъединяването на България към ЕС, трябва да се приемат. Защото всяко забавяне може много лесно да се използва от размножаващия се хор на евроскептиците, за да се забави приемането както на нашата страна, така и на Румъния в ЕС. Някой би казал, че всичко зависи от процедурите, които ние ще съумеем да задвижим. И ако парламентът работи достатъчно ефикасно, ще е в състояние да го направи. Въпросът обаче е дали правителството ще успее да организира работата на НС. Защото то ще се окаже в една доста парадоксална ситуация. От една страна, всяко забавяне ще му струва рейтинга. То е отговорно за протичане на процеса за присъединяването и няма да може да се оправдава с опозицията, ако не успее да приключи навреме преговорите с ЕС. От друга страна, след по-малко от година ще се проведат поредните парламентарни избори и партиите в правителството ще трябва да организират своите предизборни кампании. А приемането на законите, необходими за евроинтеграцията на България, невинаги се вписват в дневния ред на една предизборна кампания. Има всички възможности кабинетът да се справи с приемането на всички законови промени, свързани с европрисъединяването на България. Но има и подводни камъни, които могат да осуетят това. Ако правителството не се разпадне предварително, то ще успее. С наближаването на изборите се съмнявам това да стане. Така че по-скоро съм умерен оптимист.Как си обяснявате политическите пазарлъци на управляващите за приемането на един или друг законопроект, свързан с европрисъединяването? Докъде могат да стигнат подобни договорки?- Нека първо отделим законодателните промени от технически характер. Приемането на стандарти, приложими в ЕС, България трябва да възприеме. По-съществени са обаче онези промени в законодателството, които по своя характер са политически. Там ставаме свидетели на различни пазарлъци. И основната причина е, че в ЕС няма единен стандарт, който ние просто бихме могли да приложим. Съществуват множество различни практики, между които трябва да се избира. А в този избор се състои политическото решение. Кое ще надделее и кое предложение ще бъде прието зависи от разпределението на политическите сили и съотношението между тях. Занапред ще ставаме свидетели на подобни търгове. Което несъмнено ще забави процеса на европрисъединяване, но пък това го прави политически. А нормално ли е да се стига до ултимативни искания за приемането на закони? Неотдавна ПГ Новото време казаха, че няма да подкрепят бюджет 2005, ако на второ четене не бъде приет законопроектът им за изборен кодекс. - Винаги съм смятал, че е полезно да се кодифицира юридически изборният процес и да се свърже с кодифицирането на статута на политическите партии. Защото това създава известна стабилност. И защото пречи на всяко Народно събрание към края на мандата си да приема поредния избирателен закон. Друг е въпросът, че покрай предложението на Новото време се заговори за промени в избирателната система. А това отклонява дебата, защото все още няма консенсус коя е най-добрата избирателна система. Илюзия е да се смята, че една мажоритарна избирателна система непременно ще преодолее контрола на партиите при подреждането на партийните листи по пропорционален принцип. Не можем да очакваме, че където има мажоритарна избирателна система, основната част от избирателите ще бъде независима от партиите. В България поне такова нещо няма да се случи. Според мен избирателната система трябва да ни предпазва от специфичните за мажоритарните и пропорционалните избирателни системи опасности. Политическият процес е по-сложен от всеки калъп, в който го натикваме. И затова трудно може да се каже коя е добрата политическа система. НДСВ и ДПС се определят като либерални и центристки партии, защото могат да си партнират с почти всички други партии в политическия спектър. Но дали в това, че не виждат ограничения в правенето на съюзи се изразява центризмът и либерализмът? - Цялото развитие на палитрата от политически партии в България през последните 15 години върви в посока на приближаване към европейския модел. От ляво до дясно в палитрата виждаме и социалдемократи, и центристи, и либерали, и дясноцентристи, и консерватори. У нас партиите търсят своето място така, че европейските им партньори да могат да ги намират в пространството. Но либерализмът и центризмът са две различни неща. В България в края на ХIХ и началото на ХХ век партиите, наричани либерални, са по-скоро националистически. Те не са били като либералните партии във Великобритания, Германия, Франция по същото време. Днешните либерални партии се наричат така, защото не искат да са нито социалдемократи, нито консерватори. И в някакъв смисъл си казват: Ние сме либерални, защото искаме да бъдем в центъра. А партиите от центъра могат да бъдат в коалиции както с левите, така и с десните - в зависимост от политическата конюнктура. Много често това са партии, които наричат балансьори, защото от тях зависи правителственото мнозинство. У нас такава роля играе ДПС. Тези центристки партии ще продължават да не се дефинират като леви и като десни, независимо че в конкретната си политика ДПС и НДСВ са по-скоро десноцентристки, отколкото левоцентристки. В България центризмът е чисто ситуационно понятие. Центризмът не е политическа доктрина, а по-скоро политическа тактика. Това е заявление, че си отваряте вратичките както наляво, така и надясно за възможни коалиции. Дали на следващите избори НДСВ и ДПС ще запазят същото си положение е трудно да кажа. Всичко ще зависи от това, кой ще успее да се пребори за хегемон на лявото или дясното пространство. Според вас какви процеси на обединяване са възможни в дясното и в лявото политическо пространство?- Оттук до изборите не могат да се случат безброй много неща. Ясно е, че засега поне наляво от центъра ще се очертае хегемонията на БСП и нейните съюзници в лицето на Нова левица. Но по-динамично ще е надясно от центъра. Там всички партии имат различно тегло. Няма време да очакваме общо обединение между тях - между НДСВ, СДС, ДСБ, ССД, БЗНС-НС, ДП, ВМРО и Гергьовден. Това е изключено. Защото например, ако участва партията на Софиянски, няма да участва тази на Костов и т.н. Пъзелът е много раздробен. И затова се очаква избирателите да припознаят един или двама, най-много трима от актьорите и между тях да се разпределят гласовете. Например ДСБ, СДС и НДСВ. Другите ще бъдат под една или друга форма коалирани с някои от тези три партии. Да се яви самостоятелно на изборите за Новото време би било политическо самоубийство. Няма да могат да прескочат бариерата. Много важно е и при поляризацията ляво - дясно накъде ще наклони везните ДПС. Засега то е показало, че може да се коалира с доста широка палитра от партии. Не забравяйте, че лидърът на БСП Сергей Станишев неколкократно отправя покани за коалиране с НДСВ и ДПС, макар че броени дни след това започва да си противоречи. Как тълкувате тази непоследователност в изказванията му? - Все още нито Станишев, нито ръководството на БСП е взело решение с кого да се коалира. Търсенето на коалиционни партньори за лидера на БСП е свързано с проблеми вътре в собствената му партия. БСП е в доста особена ситуация. След легитимацията си в Социнтерна тя няма нужда да се доказва, че е социалдемократическа партия. Само че има проблем за това да покаже своя политически профил. Като е социалдемократическа, то тя трябва да се държи като такава. И да се откаже да прави пъстри коалиции, често граничещи с гротеска. Тоест партньор на всяка цена не й е нужен. БСП не трябва да прави безпринципни коалиции, защото там често парадоксът е следният: печелите 1% в някаква посока, но наред с това губите 1.5% в друга посока. Тъкмо защото сте тръгнали не натам, накъдето очакват вашите основни поддръжници. От друга страна, ако бъде оставена сама на изборите, тя може би няма да спечели абсолютно мнозинство. И ще разшири избирателната си клиентела, като си намери партньори. Да приемем, че БСП спечели изборите. Ако направим паралел със съседните централноевропейски леви партии в Полша, Чехия и Унгария, които за да приключат успешно евроинтеграционния процес, смениха лидерите си, може ли в България да се очаква подобно развитие?- В близка перспектива това не го очаквам. Защото смяната на лидерските постове и ръководството в БСП вече донякъде се случи. За разлика от подобни леви партии в Централна и Източна Европа, които смениха лидерите си на прага на приключване на преговорите с ЕС, в България това беше ускорено от кризата 1996-1997 година. Провалът на правителството на БСП доведе до ускоряване на тези процеси и тогава БСП смени лидера си. Тогава избраха Георги Първанов. През 2001 г. той беше притиснат от обстоятелствата да постави кандидатурата си като президент. И беше сменен от своя заместник Сергей Станишев. Една поредица от смени, която доста разбърка ръководството на БСП. Но това ново ръководство направи твърде много усилия за идеологическата и политическата трансформация на БСП и завоя, който се осъществи по отношение на Запада. Мисля, че потенциалът на това ръководство не е изчерпан и не ми се привижда ново поколение в БСП, което да го смени. А и обикновено лидерът се сменя след провал. Какви са изгледите евроскептицизмът да бъде печелившо послание в периода до изборите и в какво точно ще се изяви той в българските политически доктрини? - Обикновено наричат евроскептици онези политици в ЕС, които се отнасят резервирано към развитието на наднационалната власт в ЕС. Към това в Европейската комисия и парламент да бъдат вземани все повече и повече важни решения. Първо, България няма този опит. Нито обществото, нито политическата класа си дават сметка до каква степен ще е важен дебатът за този трансфер на власт и суверенитет. Второ, цялата история на независимата българска държава е преминала в ситуация, в която българските правителства са имали крайно ограничено поле на самостоятелно действие. Винаги са се съобразявали повече с Великите сили, с основните партньори, отколкото с натиска на общественото мнение. В тази ситуация не вярвам евроскептицизмът у нас да се изрази в съпротива срещу трансфера на власт към ЕС. По-скоро той ще има характер на реакция срещу обективните последици, до които ще доведе влизането на страната в общия пазар и общия икономически обмен.Тоест, едни евентуални български евроскептични популистки послания има върху какво да стъпят, така ли?- Разбира се, че има. Това вероятно ще бъде един от новите акценти на предстоящите парламентарни избори. Този тип популизъм, който ще казва, че не сме договорили добре влизането си в ЕС. И че правителството не беше достатъчно отговорно, за да отстои добре националните интереси. А според мен от това ще се възползват всички малки маргинални партии, както и всички от опозицията. И отляво, и от дясно ще чуваме подобни обвинения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във