Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СОЦИАЛЕН МОДЕЛ И БЪЛГАРСКИЯТ ЛЯВ ПОПУЛИЗЪМ

Китайският мислител Конфуций предупреждава управниците за опасността от объркване на понятията. Това предупреждение зазвуча актуално с наближаването на редовните парламентарни избори - кои български политици (предимно от традиционния ляв спектър) все по-често започнаха да повтарят заклинанието за Европейския социален модел и прилагането на критериите му у нас. Опасността за объркване в случая се крие не толкова в непълните или неточни представи за този модел и за неговата динамична еволюция през последните години, колкото от очевидното желание идеята да бъде побългарена и употребена за предизборни цели. Тук левите популисти разчитат на съчетанието от масова неинформираност и от все още живи идеологически стереотипи. Започналата в края на миналия век дискусия за преосмислянето на принципите на социалната политика и на европейския социален модел получи нов тласък след заседанието на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 година. Както е известно, там бе приета амбициозната задача до 2010 г. Европа да стане най-конкурентната и динамична икономика в света, основана на познанието. Цитираната Програма за икономическа реформа предвижда за десет години заетостта и производителността в ЕС да надминат тези в САЩ. Така европейското производство би се увеличило с 40 на сто, успоредно със създаването на 20 милиона нови работни места. Програмата има четири основни елемента: насърчаване на конкуренцията и предприемачеството, иновации, заетост и модернизация на европейския социален моделЦялата програма е пронизана от идеята да се даде импулс на тенденцията към либерализация - на пазарите на телекомуникации, електроенергия и газ, на финансовите пазари, да се опрости нормативната уредба, да се насърчат предприемачеството и развитието на малките и средните предприятия, конкуренцията и да се намалят държавните помощи. И всичко това в контекста на императива, че за да повиши общата си конкурентопособност на световната сцена, ЕК трябва да стане пълноценно функциониращ единен пазар. От тази гледна точка следва да се коментират и новите предизвикателства към социалните политики. За да осигурят повече и по-добри работни места, пазарите на труда трябва да станат по-гъвкави и ефективни, а образователните системи - да осигуряват по-висококвалифицирана и по-добре обучена работна сила. Специално внимание се отделя на модернизацията на Европейския социален модел с оглед на социалното сближаване поради засилващата се разнородност на разрастващия се Европейски съюз. Основно място се отрежда на борбата с бедността и социалната изолация като фактори на повишаването на производителността и конкурентоспособността. И всичко това - като се осъзнава нарастващото бреме на бързо застаряващото европейско население.Припомням тези основни пунктове на Програмата от Лисабон като стратегия за устойчиво икономическо, социално и екологично развитие на обединена Европа, за да се види ясно, че нейната сърцевина е не разрастването на държавната интервенция с цел обуздаване на пазара, а точно обратното - намиране на оптимални средства за стимулиране и фина регулация на единния европейски пазар по пътя на по-нататъшната му либерализация. Целта на модернизиращия се Европейския социален модел не е да постави пазарните сили в някаква клетка, нито да ги отдалечи на безопасно разстояние от обществото. Защото нито обществото, нито държавата са встрани и извън пазара, те са органично преплетени в резултат на една многовековна еволюция. Поне така е било в тази част от Европа, към която сме на път да се присъединим. В нашата част от Европа нагласите са по-други - еволюцията е била прекъсната за десетилетия, а няколко поколения бяха възпитавани под знака на пазарното плашило. Все още мнозина българи, особено сред по-възрастните и по-ниско образованите, продължават да възприемат пазара като някаква изначално враждебна стихия, която трябва да бъде обуздавана, ограничавана, стеснявана в периметъра си на действие. И кой трябва да изпълни тази благородна мисия - социалната държава, разбира се. Това мислене продължава да бъде в основата и на политическата логика на българската левица. И тъй като тя сериозно се кани да управлява, проблемът с нейния манталитет се превръща и в наш, на гражданите, проблем. Защото днешното мислене за пазара и пазарните механизми утре ще се превъплъти в политически действия на евентуалното ляво управление. Проблемът има две страни. Първата е - как левите политици си представят отношението между пазар и социална политика и как възнамеряват да го регулират. Иначе казано, какъв ебългарският ляв прочит на европейския социален моделЗа целта трябва да се върнем малко назад. През 2001 г., в навечерието на парламентарните избори, които и тогава БСП се канеше да спечели, полуинкогнито бе публикувана икономическата програма на левицата, адресирана до бизнеса. Тя се отличаваше чувствително от официалната, предназначена за масовия ляв избирател платформа. В нея БСП се обявяваше за модерна социалнолиберална политика, но в същото време твърдеше, че приема пазарните принципи в икономиката, но не и тяхното пренасяне в обществото.В едно скорошно интервю сегашният по-млад и по-модерен лидер на БСП Сергей Станишев развива същата идея. Като отхвърля пазарното общество, където всичко се измерва с парите, той обявява голямата цел на левицата: да внесе нов баланс на отношенията в триъгълника държава - общество - пазар. И допълва, че след като двете поредни десни управления не са донесли желания резултат за повечето български граждани, страната се нуждае от различно управление, което да покаже способността на левицата да води политика, увеличаваща по-бързо брутния вътрешен продукт, насочваща средства към ключовите социални сфери и решаваща проблемите в тях.Ако оставим настрана това, че една от основните грижи на десните управления (главно това на ОДС) бе преодоляването на наследството от предходното ляво управление, мисълта на Станишев илюстрира ясно политическата философия на левицата. Именно нейната, защото лидерът на БСП всъщност повтаря текст от програмата на Политическо движение Социалдемократи, известна като България 2010. Там също се говори за устойчив триъгълник на отношения между хора, пазар и държава, който изразявал модела на европейския социализиран капитализъм.Проблемът за възгледите на левицата може да изглежда теоретичен, но всъщност има най-преки практически последици. Да се твърди, че пазарните принципи и като цяло - институцията на пазара (усъвършенствана в течение на векове), е нещо отделно от обществото и държавата, не е само идеологическа заблуда. Такава позиция предопределя конкретни политически действия. Например държавата да не се съобразява с пазарните закони, когато управлява публичната собственост и търговските дружества, на които е принципал. Това вече сме го виждали - през 1995-1996 г. правителството на левицата принуди държавните, а след това и частните банки да излеят огромни невъзвръщаеми кредити в губещи държавни предприятия без шансове за реализация на остарялата и неконкурентоспособна продукция. Именно тази политика съсипа банковата система на страната и бе в основата на последвалата финансово-икономическа катастрофа, инфлацията и бедността.Подобна нагласа установяваме и днес. Тя личи от формулата, по коятосоциалистите ще оправят образованиетоСпоред Станишев тя е: По-голямо финансиране, ефективно преструктуриране и отговорно управление, което създава условия действително за равни шансове за достъп до образованието и за качествено образование. Не става ясно какво БСП има предвид под преструктуриране, но всъщност необходимата последователност е точно обратната. Първо, добро управление, една от най-важните задачи на което е да преструктурира образованието (т.е. да оптимизира приоритетите и пропорциите в него), и едва накрая настъпва любимото на левицата упражнение по наливане на пари. Защото другото вече го наблюдаваме 15 години и резултатът съвсем не е обнадеждаващ.Левицата не може, или не иска да види факта, че образованието не е и не може да бъде изолирано от пазара, защото една от основните му задачи е да произвежда висококачествена работна сила, а това може да стане само на базата на нормална конкуренция вътре в самата образователна система. И защото и в тази област няма такова нещо като безплатен обяд. Управлението на образованието трябва да създава условия, които в крайна сметка да гарантират правилна селекция и стимулиране на умните и ученолюбивите, на младите хора с качества и мотивация, и то за сметка на глупавите, некадърните и мързеливите. Ясно е, че двете категории не са равни помежду си и определено не заслужават равни шансове за успех в живота. Втората страна на проблема е как левицата се опитва да убеди обществото в правотата си и какви политически инструменти използва за тази цел. Дискусията по проблемите на образованието дава достатъчно ясни индикации и в това отношение. Личи си, че посланията на левицата си остават в рамките на познатия до болка ляв български популизъм, чиято основна идея се свежда до насъскването на нямащите срещу имащите, без да посочва на първите реален път за обществен и личен просперитет. Ето едно такова послание, отново изказано от лидера на БСП. Според него, през последните 15 години в системата на образованието преобладавали крайните пазарни решения, а това било причината за ниските учителски заплати и разделянето на училищата на държавни с ниско качество на обучение и частни, или т.нар. елитарни училища, до които социално слабите семейства нямат достъп. Всъщност проблемът е точно обратният - недъзите на българското образование се дължат на това, че тази система остава най-слабо реформираната. Но, както се казва, нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Какво от това, че според същия Станишев левицата била осъзнала, че вече не е против богатите, само искала да няма бедни. Казват, че това са го разбрали още декабристите през ХIХ век. Отгогава досега обаче усилията на левицата да намери непазарно решение на проблема завършват зле както за богатите, така и за бедните. Ако съдим по България, има вероятност опитите да продължат, макар и под лозунга за прилагане на Европейския социален модел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във