Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПЕЙСКИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ РАЗШИРЯВА ТЕРИТОРИЯТА СИ

В държавите от ЕС винаги е имало политически и обществени сили, противопоставящи се или поне скептични към евроинтеграционния процес и степента на национално ангажиране в него. Но в последните години тяхното влияние сякаш се засилва. Началото бе поставено през 2000 г., когато за първи път в австрийското правителство влезе крайнодясната Партията на свободата. Тогава страните от ЕС предприеха действия, довели до неколкомесечно дипломатическо изолиране на Австрия. Но нямаше законен и демократичен начин тази партия да бъде отстранена от властта. Сходна ситуация по-сетне възникна и в други страни. Ролята на крайната десница става все по-важна. Определяни като крайнодесни, участват в държавното управление на страни, където властта номинално държат партии от умерената десница. Извън тази тенденция не останаха дори държави като Италия и Франция. Възходът на крайната десница бе елемент от завоя надясно, продиктуван от европейските избиратели. Това допълнително повиши възможностите й да влияе върху развитието на ЕС. Вътрешнополитическата конфигурация в Евросъюза е радикално променена в сравнение с 90-те години. Голяма е вероятността десницата да спечели парламентарните избори и в Германия през септември. В условията на развита парламентарна демокрация подобна ротация в държавното управление е нещо естествено. Причините, обусловили едновременното засилване на позициите на десните партии, имат своя специфика в различните страни членки. Но общото е, че те са следствие на общественото неудовлетворение от левоцентристкото управление, включително в сферата на евроинтеграцията. Влияние оказа и влошената стопанска конюнктура в ЕС през последните години. Крайната десница се възползва и от обществената чувствителност към повишената международна несигурност, особено след терористичните атентати в САЩ през септември 2001 година. Крайната десница стана основен изразител на стремежа на противниците на евроинтеграцията да оправдаят съществуващи вътрешни проблеми с външни причини. Увеличаването на легалния и нелегалния приток на имигранти в Евросъюза, включително от кандидатстващите за членство източноевропейски страни, се използва от нея като аргумент за обяснение на повишените през последните години безработица и престъпност. Популистката активност подхрани обществените опасения, че те рязко ще нараснат и може да станат неконтролируеми сред разширяването на ЕС. Крайната десница увеличи електоралните си позиции си в онези страни, където обществените настроения срещу имиграцията, а и изобщо срещу разширяването на ЕС са по-силни. Това бе един от важните фактори, допринесли за бързината, с която десноцентристките правителства в повечето държави на ЕС приеха нови или промениха съществуващите имигрантски закони, така че да се засили националният контрол. Това бе съчетано с въвеждането на допълнителни ограничения и дори дискриминация към чуждите граждани, включително спрямо онези от тях, които идват от кандидатстващи за членство в ЕС страни, каквато е и България. Това стана в политическо взаимодействие или под влияние на възгледите на крайната десница. Пролича и стремежът на по-умерените консервативни политици чрез възприемането на по-твърд подход в тази сфера да ограничат обществената атрактивност на лидерите на крайната десница. Той бе материализиран в решенията на последната сесия на Европейския съвет в Севиля през юни тази година, където бе приета по-строга система от мерки в борбата срещу нелегалната чуждестранна имиграция. Отношението към имиграцията е симптоматично за настъпилата напоследък промяна във вътрешната и външната политика на мнозинството страни от ЕС, в чиято основа е засилването на национализма. В сферата на евроинтеграцията тази тенденция осезателно се ускори след възхода на крайната десница. Индикация за нея бяха скромните резултати на междуправителствената конференция за институционното преустройство на Евросъюза, завършила с подписването на договора от Ница в края на 2000 година. Но тя се засили с навлизането на преговорите за разширяването на ЕС в заключителна фаза. Европейският съюз бе принуден да взема болезнени и национално непопулярни решения, особено относно финансирането на разширяването и за регионалната и аграрната си политика. Една от причините за повишената обществена привлекателност на крайната десница стана умелото спекулиране с необходимостта от по-добра защита на националния интерес при приемането на новите страни членки. Под влияние на крайната десница в евроинтеграционната политика на страните членки стигат до ултимативна безкомпромисност в отстояване на националната позиция по някои аспекти на разширяването на ЕС. Вече е ясно, че кандидатстващите за членство държави ще бъдат принудени да приемат редица неизгодни за тях условия. Брюксел все по-остро ги призовава да правят отстъпки като условие за приемането им в Евросъюза. В някои сфери - селското стопанство, пазара на труда и регионалната политика, дори и като членки на Евросъюза, тези страни ще бъдат в неравноправно положение години наред. Обезпокоителна е също координираността между крайната и умерената десница в ЕС при отправянето на искания, които нямат нищо общо с официално оповестените критерии за членство. Такова е австрийското настояване Чехия и Словакия да отменят приетите след Втората световна война декрети за конфискуване на имуществото и експулсиране на судетските немци. То се споделя от консервативния кандидат за канцлер на Германия Едмунд Щойбер по отношение и на Полша. Той дори призова приемането на трите страни в ЕС да бъде поставено в зависимост от решаването на този въпрос.Аналогичен е подходът, който се отстоява и от Еврокомисията, по затварянето на ядрени електроцентрали в някои източноевропейски страни, включително България. Смущаващото е, че засилената националистична тенденция в ЕС оказва влияние върху евроинтеграционната политика и на левоцентристките партии. Въпреки че германският канцлер Герхард Шрьодер призова да не се допусне ЕС да попадне в ръцете на хора като Берлускони, Хайдер и Льо Пен, самият той показа, че е податлив на т.нар. политика на градивен национализъм, към която се придържа италианският премиер. Пример е отказът на Германия да увеличи своя дял във финансиране на разширяването на ЕС. Няма да е крайна прогнозата, че последиците от засилената роля на крайнодесните партии в Западна Европа тепърва ще се проявяват в ЕС, особено след неговото разширяване. За България това означава, че перспективата за нейното евроинтегриране съвсем не е толкова оптимистична, колкото се представя.Проф. Венелин Цачевски, Институт за политически изследвания

Facebook logo
Бъдете с нас и във