Банкеръ Daily

Общество и политика

Европейски "ъперкът" за гражданската конфискация

Софийският градски съд е спрял делото за конфискацията на имущество с рекордна стойност (над 2 млрд. лева), което се води срещу Цветан Василев, семейството му и свързаните с тях фирми. На 23 март  съдебният състав е отправил шест въпроса към Съда на Европейския съюз в Люксембург, чиито отговори ще изчака, преди да продължи с разглеждането на процеса.

Най-важният от въпросите е дали европейското право въобще допуска да бъде отнемано имущество, което уж е било придобито в резултат на престъпление, след като няма четена присъда за това престъпление?

В преюдициалното запитване магистратите изрично цитират текстове от Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средствата от престъпна дейност, според която държавите членки трябва да предприемат мерки за конфискация "при условие, че има влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, включително и в резултат на неприсъствено производство". И питат: дава ли директивата право на държавите да приемат правила за конфискация без присъда, допустимо ли е въобще това и достатъчно ли е само образуването на наказателно производство, за да се прибегне до такава мярка?

Това са въпроси, които поставят под съмнение логиката на приетите вече двукратно от ГЕРБ правила за конфискация на незаконно богатство. Първо, през 2012-а в стария закон за отнемане на имущество управляващите прокараха тезата, че за гражданската конфискация няма никакво значение дали конкретният човек е осъден, или не за престъпление - важно е дали е ясен произходът на това, което притежава. Така на практика бяха реанимирани правилата за конфискация, прилагани по времето на Тодор Живков. А впоследствие същите тези правила залегнаха и в новоприетия антикорупционен "мегазакон", по който всъщност ще се извършва конфискацията занапред.

Именно прекъсването на връзката между наказателните производства и конфискацията даде възможност още през 2016-а в Софийския градски съд да започне делото за 2 млрд. лв. срещу Цветан Василев, без още въобще да е ясно дали той ще бъде съден, кога и за какво престъпление.

Същите въпроси обаче "тежат" и по още едно знаково дело за конфискация - срещу бившия "втори" в ДПС и бивш замесник-председател на Народното събрание Христо Бисеров. Той пък не само вече не е подсъдим за престъпленията, в които го обвини прокуратурата, но бе и изцяло оправдан за тях - при това с влязла в сила присъда, преминала през три съдебни инстанции. При все това делото за отнемане на имущество от него и семейството му, заведено от  Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), все още продължава. Поредното заседание трябваше да се състои пред друг съдебен състав на СГС на 26 март, но се провали заради неявяването на ответниците.

На 29 март Върховният касационен съд събра съдиите от гражданската си колегия, за да избистрят може ли да се иска конфискация на имущество от граждани, делата срещу които въобще няма да бъдат гледани, защото са били прекратени по една или друга причина. Тълкувателното дело по този въпрос е образувано още през 2016-а по искане на съдии от ВКС заради противоречия в становищата на магистратите.

Колко време ще отнеме на Съда на ЕС и ВКС "изчистването" на спорните въпроси за прилагането на българската гражданска конфискация, е трудно да се прогнозира. Но докато не се получат ясни отговори, нито делото срещу Цветан Василев ще продължи, нито се очаква да има окончателно решение по казуса "Бисеров", нито по който и да било друг подобен случай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във