Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПЕЙСКИ СИНДРОМ

Политиката във Франция и Холандия изгуби доверие, след като французите гилотинираха европейския конституционен договор, а холандците ги последваха. Каквито и анализи да се правят, очевидното е вярно - политиката се провали. Европа се раждаше и развиваше в кризи и въпреки това досега винаги успяваше в стратегическите проекти. Твърде неудобна е простата констатация, че европейците могат да имат едни пари, а не могат да имат един основен закон. Конституцията се превърна в европейска дилема заради ветото на гражданите и няма значение дали те са французи, холандци, германци, чехи, или българи. Както няма значение дали французите, които са основатели на общността, в случая наказват собствените си правителства или арогантността на бюрократите в европейските институции. Наказанието за т.нар. classe politique, е много по-голямо не само защото то дойде от дълбините на демокрацията, а защото предизвиква нов европейски синдром, който засяга фундамента на европейския проект и отношенията му със света. Сега много стари въпроси трябва да се задават отново и да намират нови отговори. Най-трудният от тях ще е дали европейската политика като цяло ще успее да понесе наказанието в съгласие с народа, да го преодолее и да прави крачки напред. Със сигурност отсега нататък Европа няма да е само резултат от междуправителствените конференции. Както е сигурно, че дискусията за границите на Европа няма да изглежда само като интелектуален политически разговор за общите ценности, за географията, историята, религията и икономиката. Нито Европа може да изглежда като политически трик на технократи, скрит зад академично упражнение за стойностите на модерното разбиране за общата външна политика и сигурност. Тази дискусия ще бъде за границите на възможностите на Стария континент и то с ясното съзнание, че хората идентифицират Европа преди всичко със собствената си страна. Вярно е, че Европейският съюз може да приложи декларация номер 30, прикрепена към конституционния договор, която предвижда, че ако четири пети от страните членки ратифицират въпросния договор и ако една или повече страни членки срещат трудности при ратификацията, въпросът ще бъде решен от Европейския съвет. Само че каква полза ще има от подобна юридическа акробатика, след като липсва общественият договор с обикновения гражданин. Един голям французин, какъвто беше генерал Шарл де Гол, говореше за Европа от Атлантика до Урал. Сега обикновеният французин зададе въпроса така: възможна ли е Европа от Атлантика до... Босфора? Френско-холандското предизвикателство не само може да възбуди вътрешноконтинентална реинтеграция и да постави под съмнение разширяването. Сякаш много бързо се забрави една непоносима граница, каквато някога слагаше Берлинската стена и изкуственото разделение на Западна и Източна Европа. Между впрочем системата Ялта и Берлинската стена ги няма и заради удивително успешното френско-германско сътрудничество, което беше моторът на европейската интеграция. Сега се случи така, че Париж и Берлин се разминаха заради Европейската конституция - независимо от различния начин, по който волята на гражданите бе изразена. В Германия европейската конституция бе приета от Бундестага, а във Франция бе отхвърлена от народа чрез референдум. Наблюдателите имаха сериозно основание да забележат, че никога досега федералният канцлер Герхард Шрьодер и министърът на външните работи Йошка Фишер не са участвали така директно в изборна кампания в съседна страна. Те двамата страстно убеждаваха французите в полза на европейската конституция. Разликата в решението на Париж и Берлин е възможно най-голямата и на този факт трябва да се обърне особено внимание. Отношенията между Франция и Германия винаги са били от огромно значение първо за помирението и после за обединението на континента. Тази френско-германска ос, възприемана отдавна като европейска традиция, винаги е играела умиротворяваща роля и е създавала е достатъчно стабилност при вземането на общите европейски решения въпреки континенталната сложност, както казват британците. Изобщо Франция и Германия определяха темпото на интеграция и осигуряваха баланса между националния интерес и волята за солидарност. Ако е вярна хипотезата за избледняващата сила на този тандем, няма как тя да няма правопропорционално въздействие върху европейската политика - при това е очевидно, че то е отрицателно. Френският външен министър Мишел Барние изпадна в особена откровеност и констатира, че за първи път от петдесет години Франция и Германия имат разногласия по основен проблем. Барние прогнозира, че френско-германският дует може да загуби водещата си роля и европейският проект да забуксува политически. За разлика от него, германският му колега Йошка Фишер е твърде оптимистичен. За него френско-германските отношения са толкова стабилни, че ще се справят и с тази ситуация. Канцлерът Герхард Шрьодер също е на мнение, че референдумът не слага край на френско-германското партньорство във и за Европа и уверява, че френският президент Жак Ширак споделя тази гледна точка. Въпросът е, че гледната точка на французите е друга и разминаването им с правителство и президент ще има последици. При германците проблемът е по-различен. Те подкрепят конституцията, но разширяването като че ли е изгубило обаянието си. Общото в различните проблеми в Париж и Берлин е един въпрос - колко далеч в европейската интеграция искат да стигнат обикновените французи и обикновените германци. Колкото и да няма директна връзка, техните разминавания не могат да се напишат извън аритметиката на сътрудничеството между Париж и Берлин, както, впрочем, това сътрудничество не може да бъде извадено от контекста на общата европейска политика. Гласуването във Франция и Холандия неизбежно ще промени европейския политически пейзаж. Особено интересно ще стане след около месец, когато Великобритания ще поеме председателството на Европейския съюз. Някои наблюдатели вече прогнозираха как британският премиер ще предложи нещо средно между американски капитализъм и европейския социален модел. Със сигурност този път Тони Блеър ще трябва да играе най-сложната си европейска роля, защото третият му спечелен мандат зависи от решението на французите. Те между впрочем решиха един голям проблем на Тони Блеър. Той няма необходимост да насрочва подобен референдум във Великобритания, който ще е с предизвестен отрицателен край. Вече е сигурно, че Блеър няма да влезе в историята като държавника, който е решил европейската дилема на британците. Въпреки това, за разлика от колегите си, Тони Блеър държи по-добрите карти. Очевидно е, че големите европейски фигури са разклатени. Френският президент Жак Ширак претърпя най-тежкото поражение в политическата си кариера и никога не е бил в толкова слаба позиция, германският канцлер Герхард Шрьодер е заплашен да напусне поста преди края на мандата си чрез нови избори, а правителството на италианския премиер Силвио Берлускони буксува. Френският вот със сигурност ще възбуди много хипотези за позицията на Стария континент в света и за отношенията първо с европейските партньори, и второ, с другите глобални играчи - от Вашингтон през Москва до Пекин. Някои казват, че тази позиция ще стане по-реалистична. Правилното е обаче, че не позицията, а разговорите за общите външнополитически цели ще станат по-реалистични. Много рядко се е случвало, ако изобщо се е случвало, Генералният секретар на ООН да взема отношение по референдуми за европейските дела. Този път Кофи Анан го направи и това не може да означава друго, освен че отрицателният френски вот има значение на световно събитие. Кофи Анан заяви, че френското не на референдума за Европейската конституция няма да спре разширяването на Европейския съюз. Това е тежък, но не и смъртоносен удар за Европейския съюз, каза Анан. Неговата хипотеза е, че Европейският съюз ще оцелее и в крайна сметка ще стане по-силен. Генералният секретар на НАТО Яп де хоп Схефер също е притеснен и има основание. Той призова за един по-голям реализъм от страна на двете организации, който да доведе до по-тесни връзки между Европейския съюз и НАТО. Този реализъм зависи от процеса по изграждане на общата отбранителна политика на Европейския съюз. Надявам се, че провалът на референдума във Франция няма да преустанови този процес, каза Схефер. Може би най-точно се изрази бившият премиер на Швеция Карл Билд. Според него може да настъпи голям риск от сценарий, при който твърдата сила на НАТО ще трябва да се справя с последиците от отслабващата мека сила на Европейския съюз. По време на цялата кампания за референдума френският президент Жак Ширак винаги е твърдял, че отрицателният вот ще отслаби позициите както на Франция, така и на Европа. Според него европейската конституция ще защити интересите на Европа от мощта на САЩ. Във всички случаи отказът на французите и холандците от тази защита е твърде демотивиращ факт в търсенето на общата европейска външна политика и създава огромен неуют в правенето на вътрешната политика. С просто око може да се види, че много по-трудно ще бъде преодоляна разликата с другите европейски страни, които ратифицираха договора. А това няма как да не създаде напрежение сред страните членки. Остротата, с която се изказа Австрия например, не оставя никакво съмнение. Австрийската външна министърка Урсула Пласник заряза дипломатическия тон и заяви, че Франция дължи обяснение на европейските си партньори. Според нея не може Европейският съюз да се държи отговорен за неосъзнати страхове или национални болки в корема. Френският президент веднага започна да убеждава, че Франция ще работи за европейската интеграция, но в момента това звучи крайно неубедително. Напрежението е налице не само сред страните членки, но и в отношенията им с очакваните членове като България и Румъния, които няма как да не бъдат притеснени. И това е така не толкова заради френското не, колкото заради отрицателните настроения, които то ще създаде по отношение на разширяването. Не е много сложно да се предположи, че ратификационният процес на конституцията, ако той изобщо продължи, ще затормози ратификацията на Договора на България и Румъния за присъединяване към Европейския съюз. Освен това дискусията за членството на Турция ще пламне с нова сила, а това е само минус за обществените настроения по отношение и на разширяването, и на вътрешната интеграция. Френската гилотина на европейската конституция несъмнено ще постави Европа в ново съотношение спрямо Съединените щати. От американска гледна точка отхвърлянето на конституцията няма да навреди на отношенията на САЩ с Европа. Надяваме се да продължим сегашното си партньорство с Европейския съюз, независимо как ще се развият нещата, бе официалното изявление от Вашингтон. Все още обаче е твърде неясно как тези отношения биха се променили при една промяна на политическия пейзаж в Европа. Ширак и Шрьодер досега водиха самостоятелен курс, който се разминаваше с американския, особено по време и след войната с Ирак. Нормално е промяната във визията за развитието на Европа да промени и мнението за отношенията й с Америка, особено след голямата свада заради Ирак и търсеното помирение след това. Промяна е възможна и спрямо Русия на Владимир Путин. Поражението на Жак Ширак със сигурност не е приятна новина за Москва, защото, както казват наблюдателите, тя губи един надежден съюзник в Стара Европа. Идеята за квартета Франция, Германия, Испания и Русия като противотежест на Съединените щати няма как да не започне да отслабва. Особено след като френският президент Жак Ширак се провали с евроконституцията, а германският канцлер Герхард Шрьодер изгуби властта на очакваните предсрочни парламентарни избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във