Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПЕЙСКИ ГАМБИТ В СТИЛ БУТИЛЬОНЕ

Европейската комисия и Европейският парламент попаднаха в своеобразен гамбит. Несъстоялата се Европейската комисия, която трябва да се ръководи от португалеца Жозе Мануел Дурау Барозу, бе принудена да жертва някои фигури, а Европейският парламент, съставен от 732-ма депутати от 25 страни членки, изглежда получи по-добра позиция в упражняването на реалната власт в европейските дела. Комисарските предложения на Барозу се провалиха и това създава впечатление едновременно за промяна, прецедент и криза. Първо, случката Бутильоне (номинираният за комисар по правосъдието, свободата и сигурността италианец, който направи скандални изказвания за хомосексуалистите и самотните майки) е показател, че европейската политика наистина се е парламентаризирала. Някои коментатори даже сравниха станалото с приемането на държавния бюджет в националните парламенти. От 1979 г., след първите директни избори Европейският парламент получаваше все повече права, за да изживее на 27 октомври 2004-а своя звезден миг. Имаше времена, в които предложенията на Европейската комисия минаваха автоматично през почти мълчаливото съгласие на Европарламента. Сега тези времена изглеждат като далечен спомен от невинното европейско минало, когато липсваха понятията за еврократ и евроскептик. А промяната е налице. Според проекта за европейска конституция парламентът в Страсбург е равноправен със Съвета на министрите, в който заседават правителствените представители на страните членки. Налице е и прецедентът в историята на Европейския съюз - досега никога не е имало ситуация, в която да се оттегля предложението за състава на Европейската комисия още преди да е гласувано от Европейския парламент. Налице е и впечатлението за криза, което силно се усеща особено след ожесточените спорове за европейското членство на Турция и съмненията около европейската конституция. Това усещане идва и от очевидния факт, че Комисията в Брюксел в действителност отразява съотношенията на политическите мнозинства в разширения Европейски съюз.Бившият португалски министър-председател Жозе Барозу очевидно надцени силата на поста, за който бе номиниран, и претърпя поражение. Мъжът от Лисабон междувпрочем е първият, номиниран за председател на Европейската комисия, който, за да изгради отбор, трябваше да съчетава интересите на 25 страни. Получи се така, че за да е мирно селото, Барозу определи своите 24 кандидатури за комисари според принципа всяка страна с комисар и си запази само правото да разпределя ресорите. Голямата му грешка бе, че твърде дълго не приемаше насериозно критиките от Европейския парламент, и то в момент, когато най-важната задача е консолидацията на Европа, която почти се справи с най-големите си проекти - разширяването, еврото и конституцията.Националните правителства на страните членки на Европейския съюз споделят неудобната съдба на Барозу по простата причина, че бъдещият председател на комисията не само получи предложенията за комисарите, но и ги договори именно с правителствата в европейските столици. Между Жозе Барозу и европейските правителства обаче застана Европейският парламент. Има много истина в коментара, че категоричният отказ на събранието в Страсбург да одобри предложения състав на Комисията в крайна сметка е насочен не толкова срещу личностите, колкото срещу начина, по който правителствата пращат избраниците си в Брюксел. Нещо подобно се случи през март 1999 г., когато в парламента в Страсбург бе провалена Комисията, ръководена от усмихнатия Жак, както наричаха тогавашния председател Жак Сантер. Със сигурност 27 октомври 2004 г. ще влезе в историята на европейската политика. Някои ще си спомнят за него като победата или еманципацията на Европейския парламент в борбата между европейските институции. Председателят на групата на социалистите в Европарламента Мартин Шулц например нарече победа за Европейския парламент решението на Жозе Мануел Дурау Барозу да оттегли предложения от него състав на Европейската комисия, за да избегне отхвърляне на екипа си от евродепутатите. Това изказване прави впечатление, но и изисква коментар. Колкото е действително, толкова е и глупаво след случката с провала на кандидатурите за комисари парламентът в Страсбург да минава за победител, а комисията в Брюксел и правителствата от Париж, Берлин и Рим през Стокхолм и Виена до Варшава и Прага да се считат за победени. Просто защото това е част от ... демокрацията. Нужни са ни работещи европейски институции - силна комисия, която поема инициативи и следи за спазването на споразуменията, парламент, който приема закони и упражнява контрол, и съвет, който изразява позицията на държавите. Всяка институция трябва да поеме отговорността си, за да може Европа бързо да започне да функционира отново, бе официалният коментар на Париж. В Берлин канцлерът Герхард Шрьодер каза същото, но по-кратко. Надявам се, че новата Европейската комисия ще може да заработи. От това се нуждаем в Европа. Не можем да си позволим институционален конфликт точно сега. Големите вече не играят както Хелмут Шмидт и Жискар Д'Естен или Хелмут Кол и Франсоа Митеран с топката, която можеше да хваща само един умен и сръчен председател на Комисията като Жак Делор, бе коментарът на в. Ди Цайт. Сам номинираният за председател на Комисията Жозе Барозу каза: Ако днес бяхме гласували, изходът нямаше да е положителен за европейските институции. Със сигурност нямаше да е добре, ако първата Комисия на разширения Европейски съюз бе встъпила в длъжност със спорни комисари като Роко Бутильоне - една политическа версия, която не се вписва в европейския стандарт. Роко Бутильоне остана твърде самотен с определенията си, че самотните майки не са особено добри майки. И в европейския политически гамбит се налага да се губят фигури заради... по-добри позиции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във