Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ КАТО ПОЗНАТА ИСТОРИЯ

Поставено ли бе началото на българската евроинтеграция с получаването на покана за членство в НАТО? Отговорът изглежда положителен по дефиниция. Ала какво губим, като печелим доверието на страните от евроатлантическата общност? Какво е бъдещето на обединена Европа? Това са въпроси, които мъчат доста умни глави. Дали пък отговорът им не може да бъде намерен в миналото, в генезиса и развитието на общоевропейската и изобщо на глобалната идея? Кой знае. Но нищо не пречи да се опита. Край на карето Когато избухва Втората световна война, невзрачен вестник, излизащ в щата Аризона, пише: За кой ли път отправяме благодарност към своите прадеди, които напуснаха този континент на кръвопролития и ни спасиха от такива варварства. Е, само три години по-късно американските войници стъпват на брега на Франция и генерал Пършинг прочувствено съобщава: Лафайет, ние сме тук! Тази фраза изразяваше общността между Европа и Америка като историческа идея и като тогавашна съвременност. Но въпреки това неизвестният автор на цитирания благодарствен сарказъм бе частично прав. Европа даде на света не само свещените камъни на античността, Ренесанса, Просвещението и индустриалната революция, но и разрушителни стълкновения, които се пренесоха от нея към останалите континенти. И обратното. Как бе възможно това, след като всички култури на Стария континент имаха един и същи корен? Нима може да има противоречива същност между ценностите, присъщи на англичани и французи и тези на сърби и хървати?В една книга позабравен днес авторитет коригира първата фраза от Комунистическия Манифест по следния начин: Един призрак броди из комунизма - призракът на Европа. Забавното, но и многозначително послание на този анекдот е, че той е изобретен по повод проявите на еврокомунизма. По това време - началото на седемдесетте години на миналия век - представката евро можеше все още да бъде поставена и пред самия комунизъм. Сега това е минало. След преломната 1989 г. идеята Европа намери повсеместно и почти машинално разпространение. Това явление далеч не е непознато историческо предизвикателство. Универсалната му употреба днес е на път да обезличи истинските стойности на европейската идея, която не е от вчера. Тя едва ли ще бъде реализирана с толкова стремително темпо, както ни уверяват днес. Професионалният историк би следвало да приема с предупредителна тревога оптимистичните термини като европейски дом, глобализация и особено нов ред. Наред с всичките си позитиви тези бюрократизирани привлекателности крият и опасности като перспектива при своята реализация. Например преминаването на икономически кризи от една страна в друга, интернационализацията на престъпния бизнес, разпространяване на опасни оръжия, включително и ядрени, заплаха за културната самоличност на онези народи, които в момента са поставени в по-неблагоприятно стопанско и политическо положение. Ако сравним трите основни конфликта през миналия век - Първата и Втората световни войни заедно със студената война, ще установим, че те възникват в навечерието на атмосфера на оптимизъм и повсеместни гаранции за сигурност. Всеки тогава бе убеден, че историята е на наша страна. В същото време това чувство бе съпроводено от неудовлетворението, че притежаваната сила не бе адекватна на влияние, територия и участие в общоевропейските дела. Оттам започваше онзи мирен или най-вече милитаристичен ревизионизъм, при който всеки търсещ господство в Европа твърдеше, че Европа-това сме ние!. Противно на конвенционалните схващания, нито един от тези три конфликта не бе идеологически мотивиран и програмиран. Нещо повече. Те не бяха и икономически обосновани, защото чак до началото на войната, въпреки яростната вестникарска война, Англия и Германия продължаваха да си бъдат най-добрите търговски партньори. Значи действаха по-сериозни интереси. Но ако твърдим, че икономическите противоречия не бяха решаващи при започването на конфликтите, то в същото време стопанските последствия от тях бяха най-значителните. Ние сме сигурни, че англичани и немци са преодолели някогашната историческа ненавист, предавана през поколения и изоставена след Ватерлоо. Но все още не сме склонни да вярваме, че дори и те жадуват да живеят в един и същи дом. Защото преодоляването на исторически атавизми далеч още не означава генериране на съвременна еднаквост. И в подкрепа на това твърдение не са необходими мъдри академически анализи, а картина от стадион на обикновен футболен мач. Или гневната надпревара за повече квоти за производство между френските и италианските лозари. Въздържам се да възпроизвеждам всичко това не само защото то е добре познато, но и защото подобни тълкувания водят до автоматични обвинения за старомодна ретроградност. Но пък кой, ако не историкът, следва да напомни с тревога това? Какво е Европа свидетелстват не само грейналите усмивки и протоколните прегръдки в излъсканите кулоари. Малко ли такива сцени можем да видим в довоенните кинохроники? Виждаме какво е Европа и в яростните реакции на спортна публика, в тракторен протест на френските фермери или италианските лозари, пътното движение отляво или отдясно по магисталите в Англия и на континента, в препирните по разпределение на производствени и пазарни приоритети, по угнетяващите предимства на различни видове гражданство и поданство, в скъперническия селективен прием на емигранти и бежанци. Тук квотата на националното предпочитание често надделява над обединяващите свещени камъни на общоевропейската културна общност. Ето че не само културно-политическата, но и стопанско-икономическата интеграция не предотвратява противоречията. Нима в края на миналия век Европа е по-малко културно интегрирана, духовно и граждански обединена, институционно уеднаквена, отколкото днес? Нека не забравяме,че паспортни бариери имаше само в Русия и Турция. Единствените безконтролни монарси бяха султанът, царят и принцът на Монако! Колко писателски срещи, мирни конференции, смесени банкови системи, чужди инвестиции, договори за сигурност, диалози между учени от всички страни и чужди инвестиции имаше и тогава? А после знаем какво се случи. Ако има нещо наистина качествено различно от всичките многовековни старания към европейско единство, то несъмнено е онази икономическа интеграция, която ограничава, без да изключва противопоставяния поне между старите европейци. Поради опасност от взаимно изтребление. Така, както ядрената заплаха, колкото и парадоксално да звучи, пазеше мира между две непримирими доскоро политически системи. Затова ние ще приемем поредното си вторично значение в изграждането на европейската общност, стига да не е отново възпроизвеждане на онази илюзия, при която единство означаваше господство. Къде е мястото на пришълците в този обединителен процес и перспектива? Не толкова безутешно, колкото изглежда. Подобно на благороден, но изчерпващ се аристократически род, Европа има потребност и от съживително оварваряване. В добрия смисъл на тази дума, а тя има и такъв! Едновременно в културен план, а също и като демографско обновяване. Затова нека бъде благословено онова различие, което носим и с което се отправяме натам. То генерира повече единство, отколкото униформеността. А и буди повече респект сред рецепторите.Преобладаващият мотив в съвременните социални науки в страни от ранга на България е завръщането на позанемарената на Запад тема за т. нар. деконструкция, сиреч преодоляване на предразсъдъци, генерирани от влиянието на измислени колективни формации. Появи се дори понятието въображаеми общности. Логическото продължение от тази категоризация е стремежът те да бъдат игнорирани, понеже са създадени по неестествен начин. Цялата разлика обаче е, че удобните общности ще останат. Никой не може да прецени доколко това усърдие ще улесни или затрудни съвременната интеграция на Европа. Все пак категоризацията въображаем е приложима и спрямо много новопоявили се или възпроизведени стереотипи в съвременна Европа. Каквито и да са мотивите или перспективите на тази идея, тя непрекъснато излъчва пулсациите на вече познат феномен - двойния стандарт. Това е и най-устойчивата черта в моралното, гражданското и културно-политическото развитие на света след студената война. Какво тогава имаме като реална надежда? Несъмнено икономическата интеграция. Тя вероятно ще надделее над други съображения и ще има по-голям ефект, отколкото културната интеграция - не защото е по-значима, а защото е по-масова. Дали по този начин индустриалният космополитизъм ще наложи онзи дух на техниката в цивилизацията, за който ни предупреждава Николай Бердяев? Едва ли знаем отговора на този въпрос. Причината за тази безпомощност лежи в обстоятелството, че за пръв път в историята на европейската идея за общност, видяна не само като културна, но най-вече като политическа перспектива преодоляването на национализма се поставя като условие за нейния успех. Това отвръщане от националната държава предполага общ етнокултурен плуралитет, който ще бъде наистина благо за европейското човечество.ТПС: Във вторник, 19 ноември в Страсбург Европейският парламент се събра на заседание в уголемен състав. Присъстваха депутати от всички страни кандидат-членки. Може би това бе първият символ на голямото европейско обединение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във