Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПЕЙСКАТА ДИЛЕМА ТУРЦИЯ

Вероятно след около месец държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз ще направят едно епохално предложение към Турция. Това става възможно, след като Европейската комисия условно препоръча на Брюксел да започне преговори за присъединяване на Анкара. Условностите от типа да, но ако... са част от политиката и може би най-съществената част от същността на геополитиката. Няма случай в историята да се правят такива сериозни геополитически стъпки и те да не са в условно наклонение - с всички предимства и рискове, които крият в себе си. Докладът, в който се препоръчват преговори за членство на Турция доказват тази констатация, както впрочем и очевидният факт, че Турция, е централен въпрос за континента. Той засяга на практика статуквото на Европа и нейното положение в света.Условността, с която очаквано е пропито предложението на Европейската комисия, е доказателство за това, че Турция в действителност е специалният случай за най-големия проект на Европейския съюз - разширяването. Турция винаги е била една европейска дилема, а от десетилетия насам неизменно е била в центъра на всички спорове за границите на Европа. Съвременното измерение на тази дилема започва от 12 септември 1963 г., когато Турция подписва споразумение за асоцииране с тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО). Това тясно обвързване тогава е било продукт на студената война. Турция винаги е играла важна роля за сигурността на Запада и нейното тясно обвързване е било, както казва комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген, необходимост от първа ръка. Сега тази необходимост отново е налице - особено след 11 септември 2001 г. и отново е свързана със сигурността. Всъщност Турция, старият познат на Европейския съюз, е най-категоричното доказателство за раздвоението в стратегията на разширяването. То съществуваше още от времето след падането на Берлинската стена, при появата на първите идеи за разширяване към Източна Европа, а после и при началото на преговорите със страни от Югоизточна Европа. Сега, след препоръката на Европейската комисия, то много по-категорично засяга същността на Европейския съюз. Стратегията на разширяването винаги е съдържала в себе си едно огромно противоречие, независимо от икономическите и политическите предимства, които правят от Европа глобален играч. Това противоречие изразява себе си във въпроса може ли разширяването да бъде успешно,без да се европеизират покрайнините на Стария континент. Отговорът е особено труден, защото представата за Турция като член на Европейския съюз трябва да включва в себе си достатъчно въображение за ... липсата на граница в политическата география на Европа и Азия.Естествено отговорът може да бъде да, но може да бъде и не. Някои твърдят, че Европейската комисия е казала да, защото вече отдавна не може да каже не. Влакът беше отдавна тръгнал, каза преди време министър-председателят на Люксембург Юнкер и е абсолютно прав. Въпреки това левите и консервативните партии в Европа са разделени. Едните казват, че това е фундаментално решение, което ще засили позициите на реформаторите в Турция. Изграждането на мост между Европа и Близкия Изток може да допринесе за установяване на мир и сътрудничество в един стратегически регион, е допълнението в аргументацията на положителния отговор. След помирението между Франция и Германия и след падането на Желязната завеса дойде времето и на чудото от Босфора, бе коментарът на един депутат от групата на зелените в Европейския парламент. Според Греъм Уотсън, председател на групата Съюз за либерали и демократи за Европа в Европарламента, откритостта на ЕС към Турция ще допринесе за създаването на свят, в който трите основни монотеистични религии живеят в хармония. В крайна сметка Европейският съюз не е създаден върху религиозни ценности, а заради свободата, справедливостта, демокрацията, правовата държава, човешките права. Както казва досегашният комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген, дистанцията в културата между Анкара и Копенхаген не е по-голяма,отколкото между Южна Италия и Северна Швеция. За разлика от левите, консервативните партии са на мнение, че започването на преговори с Анкара само ще влоши неразбирателството между Европейския съюз и Турция, а в самата Европа ще доведе до разрив между нациите и техните лидери. В крайна сметка голямото разминаване е в това, дали самата същност на Европейския съюз предопределя или не приемането на Турция, една голяма държава с различна история и политическа традиция. Плюсовете и минусите най-систематично представи тези дни председателят на Европарламента Жозеп Борел. Според него евродепутатите, които в началото на декември ще се произнесат за преговорите с Турция, имат консенсус по следните въпроси: да бъде включено европейското обществено мнение в историческия дебат; Турция да приложи проевропейските реформи сто процента; началото на преговори да не означава автоматично присъединяване; да бъде приложена система на мониторинг; да има клауза, която да предвижда прекратяване на преговорите. Според Борел изключително съществените различия са по въпроса дали Турция трябва да стане член на Европейския съюз, или с нея трябва да бъде договорен статут на привилегирован партньор, и дали самата същност на Европейския съюз предопределя или не членството на Турция. Към тях трябва да се прибавят преходните периоди, както и приложените към тях защитни клаузи за свободното придвижване, селското стопанство и структурните фондове. Решението в крайна сметка ще вземат страните членки, а не Европейският парламент. Обсъждането там със сигурност ще покаже колко несигурна все още се чувства Европа в проекта Турция. Показва го самото предложение на Европейската комисия, която казва, че това е открит процес и резултатът от него не може да бъде гарантиран. Препоръката на Европейската комисия предвижда серия механизми за спиране на преговорния процес и дори окончателното му прекратяване, в случай че Турция преустанови проевропейските реформи. Несигурността си личи и от поведението на отделни страни членки като Франция. Париж иска да отложи началото на преговорите с една година, за да не се застраши референдумът за европейската конституция. Президентът на Франция Жак Ширак с основание се страхува, че този референдум може да се превърне във вот за или против Турция, който ще има фатални последици, твърдят наблюдателите. Когато веднъж попитах комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген дали разширяването, освен всичко друго важно, не е в крайна сметка въпрос на сигурността, той отговори без особено да се замисли: Разбира се, че е така. Въпросът бе за кандидатурата на България и бе зададен във времето на югославските войни. Сега по повод на Турция Ферхойген отново казва, че нейното място в Европа е въпрос на политиката за сигурност. В една статия за германския в. Ди Цайт Ферхойген описа доводите си така: В историята на европейската интеграция това не е необичайно. Въпросите на мира и сигурността бяха в началото на интеграционния процес. Европейският съюз от днес е отговорът на разтърсваната от войни Европа от вчера. Най-малко три от досегашните пет кръга на разширяване не са предизвикани по икономически или културни причини, а от причини, свързани със сигурността или стратегически причини. Например: приемането на Гърция, Испания и Португалия, както и на осемте централни и източноевропейски страни на 1 май 2004 година. Винаги е ставало дума за стабилизиране на младите демокрации чрез интеграция и досега рецептата е функционирала, а Европа е ставала не само по-сигурна и стабилна, но и по-силна.Споровете около приемането на Турция в Европейския съюз едва ли ще престанат през следващите десет-петнадесет години, през които се очаква да се вземе окончателното решение. Ако отговорът е не, това би означавало действителното превръщане на Европа в крепост, а ако е да, това ще бъде една голяма крачка към новата европейска роля на световната сцена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във