Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПЕЙЦИТЕ СЕ ВРЪЩАТ КЪМ ДОБРИЯ СТАР ВЛАК

Незаконната имиграция през летищата на Европейския съюз е нараснала и се дължи на все по-успешните фалшификации на паспорти, се казва в съобщение на Европол, огласено в сряда. Само от началото на април служители на Европол и на националните полиции извършиха проверки на 17 големи летища в страни от ЕС и задържаха над 400 души при опит за незаконно влизане на територията на съюза. Повечето от потенциалните имигранти били от Китай, Южна Америка и Африка. Една четвърт от тях били задържани на парижкото летище Шарл дьо Гол, съобщи официален представител на европейската полиция. В края на 90-те години притокът на незаконни имигранти през летищата бе силно ограничен заради решението на ЕС да глобява превозвачите, качили пътници без редовни паспорти и визи. С напредъка на компютърните технологии обаче престъпните групи за трафик на имигранти усъвършенстваха фалшивите паспорти и летищният персонал вече трудно ги различава от редовните документи, констатира Европол. Един добре направен фалшив паспорт струва между 5000 и 10 000 долара, обясни служителят на европейската полиция. Бизнесът с незаконни документи за самоличност, които дават възможност за преминаване през държавните граници на страните от Шенген и Съединените щати, разцъфтява през последните няколко години. Фалшиви паспорти се фабрикуват както в Европа, така и в Азия, Африка и Латинска Америка. В повечето случаи клиенти на нелегалните визови отдели са хора, които искат да напуснат третия свят в търсене на работа и по-добър живот в страните от европейския съюз. По-рядко сред тях се срещат активисти на различни терористични групи или престъпни синдикати. Те имат собствени, по-сигурни канали за трафик на хора, оръжие, наркотици и пари. Проблемите на европейските летища не се изчерпват само с факта, че аерогарите са се превърнали в отворени врати за нелегалната емиграция. Един куп технически затруднения, възникнали при въвеждането на допълнителните мерки за сигурност на полетите след терористичните атаки на 11 септември 2001 г., спъват нормалната работа по летищата. Освен задължителните паспортни и митнически проверки пътниците са принудени да преминават на няколко пъти през детектори за оръжие и дори да събуват обувките си, за да отпаднат и най-малките съмнения, че в подметките им не е скрит експлозив. Процедурите оскъпяват и бавят пасажери и служители. Когато към това се прибави и компютърен проблем, положението на пътуващите наистина става кошмарно. В началото на седмицата например всички полети през британското въздушно пространство бяха забавени в резултат на проблем с компютъра в системата за контрол на полетите. Сложният компютърен комплекс, който се намира в Уест Дрейтън, отказал да подава необходимата информация на новата система за контрол на полетите, която струва милиони долари. Така пътниците били принудени да очакват закъснения на всички полети - както по вътрешнобританските, така и по международните дестинации. Срив в същия компютър имаше и преди по-малко от месец, припомнят от Би Би Си. При предишния подобен случай хиляди хора трябваше да чакат с часове по летища в цял свят, докато системата бе въведена отново в действие. И докато могъщи доскоро авиокомпании трупат пасиви или направо фалират, Европейският съюз планира значително да увеличи дела на железопътния транспорт при превозването на стоки и хора между отделните страни членки. Причината за подобно намерение е не само опасението от нови терористични удари с отвлечени самолети, но и големите замърсявания и огромните задръствания, които предизвиква автомобилният трафик по аутобаните на Западна Европа. Последните проучвания, публикувани през изминалата седмица в доклад на Евростат показват, че пътищата на територията на ЕС се увеличават все повече, докато делът на железопътните линии намалява. Шосейната мрежа се е увеличила с една четвърт на територията на 15-те страни членки през последното десетилетие. Изследване, направено през 1999 г., показва, че Западна Европа е била опасана от 50 хил. км асфалтови шосета и магистрали. Най-много автомобилни пътища имат Белгия и Холандия, където на всеки 100 кв. км територия се падат по 55 линейни километра път, а най-малко те са в Ирландия и Финландия - по километър и половина на сто квадратни километра. Железопътната мрежа на Евросъюза е около три пъти по-дълга от шосейната, но нейният относителен дял е започнал да намалява с около 4% годишно. Интересното в новия доклад на Евростат по въпроса на транспортната инфраструктура е, че страните в Източна Европа изпреварват с близо една четвърт страните членки на ЕС по ръст на железопътния транспорт. Разширяването на структурите на железопътния транспорт ще бъде голямото предизвикателство пред Европейския съюз, който иска по този начин да намали замърсяването на околната среда и задръстванията по шосетата и автомобилните магистрали на Европа, смятат специалистите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във