Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПА В НЕРВНА ТРЕСКА ЗАРАДИ ПОЛИТИКАТА НА БУШ

Kакво мислите за границата?, попитаха президента Джордж Буш, докато от американски военен пост на южнокорейската страна на границата той гледаше с бинокъл към една от страните в оста на злото- Северна Корея. Ние сме готови, бе краткият отговор на президента, облечен във военно яке. Диалогът с Буш на корейската граница, предаден от телеграфните агенции, бе предшестван от една негова прогноза пред японския парламент - че очаква началото на нова ера - тази на тихоокеанските държави. Прогнозата на Буш за бъдещето припомни вълненията на политиците от преди малко повече от година и половина, когато от Брюксел през Москва до Пекин се питаха ще има ли промяна в манталитета на водача. Тогава изкушените от международна политика си задаваха въпроса: а какво би се случило, ако Америка се концентрира главно върху петрола в Близкия и Средния изток и върху пазарите в Азия? Междувременно се случи първата война на ХХI век, а сега Буш посещава Азия и на корейската граница прави нещо, което напомня за Роналд Рейгън, който през 1987 г. от Западен Берлин се обърна към Михаил Горбачов по следния начин: Г-н Президент, отворете тази врата и сринете тази Стена. Сега Буш призова Северна Корея, една от осите на злото, да отвори границата си с Юга и да пусне железопътната линия, която има потенциала да събере отново корейския народ в тази разделена земя. Точно по време на азиатската си обиколка американският президент Джордж Буш трябваше да научи нещо важно за европейските си проблеми и да си припомни старата драма, породена от асиметрията между Новия и Стария свят. Докато Буш очаква новата ера на тихоокеанските страни, в Европа отново се събуди страхът от новата ера на американския унилатерализъм във войната срещу тероризма. Неограничената солидарност в борбата срещу тероризма, изглежда, навлиза в труден периода борбата срещу тероризма добива все по-ясно две лица - едното американско, а другото - европейско. Картината изглежда така: Вашингтон опипва, при това доста сериозно, почвата за една война срещу Ирак, а Европа не иска да участва. Този път най-висок глас имаше германският външен министър Йошка Фишер. Преди него френският му колега Юбер Ведрин през миналата седмица говореше за опростенческия подход на Съединените щати заради близкоизточната им политика. Още един френски министър засили концептуалните разлики между френската и американската дипломация. Според делегирания министър по въпросите на сътрудничеството Шарл Жослен, Вашингтон прилагал тексаски стил във външната политика и в международните отношения залагал на силата, а не на правото. Испанският министър-председател Хосе Мария Аснар също демонстрира дистанция от Вашингтон. В значително по-спокоен тон от френската дипломация премиерът на Испания, която председателства Европейския съюз, твърди в интервюта, че преживяваме исторически момент, в който европейците и американците трябва наново да определят съюза си. Най-невъздържан тези дни беше германският външен министър Йошка Фишер. Ние не сме сателити на Америкаказа Фишер и възбуди трансатлантическите нерви и вътрешногерманската полемика за външнополитическите отношения със Съединените щати. Изненадващо по време на посещение в Детройт германският президент Йоханес Рау също критикува Вашингтон и го предупреди да не взема едностранни решения в борбата срещу тероризма. Германската теза, поднесена от Рау, изглежда така: борбата срещу тероризма не е само военно предизвикателство. Междувременно по-старите германски политици от световната сцена като Хелмут Кол намериха за нужно да проговорят по външнополитически въпроси. Точно в Париж, по време на една реч пред френското Национално събрание, Кол определи като лицемерие критиките на европейските политици към Съединените щати. Кол отиде много по-далеч и каза, че Буш до този момент не е направил нито една грешка! Външнополитическият нюх на Хелмут Кол трудно може да се подложи на съмнение. Констатациите му ясно дефинират проблема. Той изглежда така: Съединените щати са единствената сила в света, към която винаги се обръщат, когато има проблем. Да не говорим, че като свършат работата, благодарност няма. За всичко останало викат против тях... Разбира се, и американците трябва да разберат, че европейците са им партньори, а не васали.Европейското медийното огледало на външната политика също е поляризирано. За германския вестник Ди Цайт европейците с право се чувстват обидени, защото нито една американска администрация преди Буш не ги е разглеждала като необходима гарнитура. Никога досега европейците не са показвали толкова нервно страха си от евентуалното откъсване на суперсилата или от новата ера на американския унилатерализъм. Британският Таймс отива в другата посока и описва външнополитическата неприязън като лудостта на Европа да каже сбогом на оръжията в момент, когато Съединените щати се нуждаят от глобален отговор, а европейците не могат да се доближат във военно отношение до американската реакция. В медийното огледало се вижда най-добре как правителствата в Берлин, Париж и Лондон твърде често се разминават. Това, което остава в сянка, е простият факт, че европейските политици все още не могат да се отърсят от спомена за администрацията на Клинтън. Тези дни бившият вицепрезидент Ал Гор доста оригинално дефинира проблема. При Клинтън по глобалните предизвикателства се действаше по принципа Когато е възможно действаме с другите, когато е необходимо, действаме сами. Сега при Буш нещата са обърнати: Когато е възможно действаме сами, когато е необходимо действаме с другите.В Европа, изглежда, разбират, че и администрацията на Джордж Буш знае, че не може да разчита на неограничената солидарност във войната срещу тероризма и очевидно търси отоворите на глобалните въпроси в стратегически балансираните отношения с Русия и Китай. Точно 30 години след Ричард Никсън Съединените щати чувстват как Китай отново няма нищо против да обсъжда с тях дългосрочни цели и стратегически отношения. За ключовия тайвански проблем президентите на Китай и Съединените щати Цзян Цзъмин и Джордж Буш си говориха тихо... сякаш забравили дипломацията на мегафона от април миналата година, когато американски разузнавателен самолет и китайски изтребител потрошиха отношенията над Южнокитайско море и доведоха и Буш, и Цзъмин до погрешно поведение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във