Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПА ЩЕ ГЛЕДА И БЕЛЕНЕ ПОД ЛУПА

България ще може да използва заеми за изграждането на АЕЦ Белене от Евроатом и Европейската инвестиционна банка, ако докаже, че съоръжението отговаря на всички европейски критерии и норми за безопасност. Инак Евросъюзът няма да подкрепи новата българска АЕЦ. Това заяви на 7 юли в София вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по енергетика и транспорт Лойола де Паласио. По време на визитата си у нас тя посети и площадката в Белене. По думите на г-жа Де Паласио, през следващите 15 години в Европа ще са необходими около 600 гигавата нови енергийни мощности, което означава, че всяка седмица ще трябва да пускаме по една 750-мегаватова централа. Наред с това ЕС трябва да се съобразява и с ангажиментите по Протокола от Киото за намаляване на парниковоте газове. Директивите са до 2012 г. 22% от електроенергията в общността да се произвежда чрез възобновяеми енергийни източници. Другият вариант за чиста енергия е ядрената. Все пак еврокомисарят не пропусна да отбележи, че независимо от сериозните си енергийни нужди Европейският съюз настоява да се закрият всички реактори първо поколение от съветски тип и че това изискване не е само към България. Би било грешка да настоявате за отварянето на глава Енергетика отново, след като сте приключили преговорите за присъединяване, подчерта де Паласио. Според нея съдбата на малките блокове на АЕЦ Козлодуй е била договорена още през 1994 г. и препотвърдена през 1999 г. от българските правителства. Оценката, че първите четири блока на Козлодуй не могат да се модернизират на социално приемлива цена, пък била направена още в началото на 90-те години от Асоциацията на западноевропейските ядрени регулатори (WENRA). Това не е вярно. Нито един от параметрите на реакторите ни не е под изискванията на асоциацията, отбеляза председателят на Агенцията за ядрено регулиране Емил Вапирев и разгневен напусна залата, в която Лайола де Паласио изнасяше лекцията си на тема Регионалният енергиен пазар.Новините за българската ядрена енергетика през седмицата не идваха само от София. Официална българска делегация е обсъдила в Държавния департамент, в Световната банка и в Министерството на енергетиката на САЩ плановете на българския кабинет за построяване на атомна електроцентрала в Белене, съобщил на 7 юли Би Би Си. По същото време в Москва Георги Първанов разговаряше на четири очи с руския президент Владимир Путин, като сред акцентите на доверителните дискусии е било и изграждането на АЕЦ Белене. Всъщност поредните ядрени страсти у нас пламнаха на 4 юли, след изненадваща пресконференция на министър Милко Ковачев, на която той представи идеята на собственото си министерство за бъдещето на ядрената енергетика в страната. Както е известно, Ковачев предложи блокове V и VI на АЕЦ Козлодуй, както и изградената вече инфраструктура и доставеното оборудване на площадката в Белене да бъдат апортирани в компанията, ангажирана със строежа на втора атомна. Държавата ще има между 51- и 81-процентен дял в нея и ще участва не само с мощностите на двете централи, но и с гаранции за част от сумите за новия АЕЦ. Останалите акции щели да си поделят големите български потребители на електроенергия, както и чуждестранни инвеститори, предвиди министър Ковачев. Създаването на новата ядрена компания е само идея, която не е обсъждана нито в политическото ръководство на НДСВ, нито в Министерския съвет, побърза да каже председателят на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков. От своя страна БСП публично обвини правителството, че подготвя тайна продажба на АЕЦ Козлодуй. Колкото до шефовете и собствениците на големи предприятия в България, те един по един скромно споделиха, че са прекалено малки да участват в такъв мащабен проект.Интересно обаче защо никой не коментира няколко от най-фрапантните факти около новата АЕЦ. Големият проблем са задълженията на АЕЦ Козлодуй, които според министър Ковачев ще бъдат поети от новата компания. По данни на финансовото ведомство към момента те са 491 млн. евро. Част от тях (212.5 млн. евро) са отпуснати от Европейската общност по атомна енергия по договор, подписан на 29 май 2000 година. Гаранционното споразумение и финансовият договор са ратифицирани от Народното събрание съответно през ноември 2000 г. и март 2001 година. Освен това и в двата документа еднозначно се определя, че до пълното погасяване на кредита българският кабинет няма право на каквато и да е промяна в правната същност, статута, собствеността или контрола върху заемополучателя АЕЦ Козлодуй, неговото предприятие или който и да е негов актив.... В противен случай заемът става незабавно изискуем.Дали пък министър Ковачев, който през 2000-2001 г. бе сред екипа, договарящ двете споразумения с ЕС, не е забравил продължително дискутираните тогава клаузи?

Facebook logo
Бъдете с нас и във