Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПА МЕЖДУ ВОЙНАТА ЗА СТОМАНАТА И ВОЙНАТА СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА

На всеки шест месеца преди всяка среща на върха европейската политика излиза извън рамките на нормалното дипломатическо ежедневие. Така е и сега, преди срещата в Барселона в средата на месеца. Част от навечерието на големите срещи е една случка, която неотменно се повтаря. Дипломацията и обременената от външна политика европейска журналистика задължително използват седмицата преди държавните и правителствените шефове да се съберат, за да натоварят публиката с по-глобални очаквания или поне с по-голяма доза оптимизъм за бъдещето на Европа. За да могат след това... свободно да изразят добре подготвените разочарования. Между тези желания и разочарования е реалността на европейската политика, пред която очевидно има нови предизвикателства. Преди срещите на върха винаги е имало едно изкушение - да се констатира и прогнозира мястото на Европа в света и съотношенията й в новата координатна система на световната политика. Тези дни изкушенията станаха още по-големи заради новините от Съединените щати.Европейските лидери вече разполагат с нови факти, които няма как да не попаднат в разговорите по време на Барселонската среща. Не е задължително това да стане в официалния дневен ред. Той е пълен предимно с теми за социалните и икономическите реформи. Темата външна политика обаче е изцяло в този дневен ред, независимо дали ще придобие официалния характер, който й се полага. Трудно може да се отрече например крещящата необходимост от осмисляне на един много сериозен факт. Европа загуби влияние и авторитет. Европейският съюз, точно на прага на своето разширяване, е принуден като никога досега да признае огромното разстояние, което го дели от политическата, икономическата и военната мощ на Съединените щати. Някогашното събирателно понятие Запад например вече много предпазливо се употребява като синоним на трансатлантическата координация в областта на външната политика и търговията. Американският президент Буш категорично и без задръжки диктува условията и слага мита почти по всички възможни полета на трансатлантическата връзка. Конкретни примери за вълната от протекционизъм тази седмица заляха и търговията със стомана. Съединените щати се намесиха в световната търговска система по начин, който възбуди невероятен страх от търговска война. Така както се намесват в световната политическа система и възбуждат също толкова големи европейски страхове, колкото тези от едностранните действия във войната срещу тероризма. Изненадата винаги е предвестник на страха. Не е плюс фактът, че в Европа отново бяха изненадани, макар че сюжетът е безкрайно последователен и логичен още от момента, когато Буш преди една година отряза протокола от Киото за намаляване на вредните емисии в атмосферата. Това се повтори и с договорите за контрол над оръжията, противопехотните мини, международния съд и т.н. Много съмнителни са коментарите, че протекционистките действия на Джордж Буш са нещо като флирт с американския избирател заради предстоящите през есента избори за Конгрес. Някои даже стигат до 2004 г., когато са следващите президентски избори. В крайна сметка такива новини не се вписват добре в картината на глобалния свят. Европейците трябва да осмислят тази ситуация и е нормално това да се очаква да стане на срещата в Барселона. Европа не бива да допуска да бъде въвлечена в търговска война с Америка. Сдържаността трябва да бъде първият импулс за действие пред лицето на подобна егоистична и арогантна политика, каквато сега следват САЩ, написа британският вестник Индипендънт. Необходимостта от сдържаност се обяснява с простия факт, че Европа не разполага с нищо особено, което да противопостави. Обвинението в егоистична политика не е ново, нито пък е някаква новост темата за международния егоизъм. В актуалния момент обаче тя има друго значение, което със сигурност сериозно се анализира и във Вашингтон, и в Брюксел. Въпросът е доколко стоманената война може да попречи на войната срещу тероризма, която наложи други правила в трансатлантическите отношения като цяло. Дали ще има търговска война е неясно, но стана очевидно, че стоманената конфронтация ще има огромни политически последици. Цитира се външен министър от ЕС, който освен че се чувства свидетел на безпрецедентно явление, твърди, че даже добре приеманият в Европа американски държавен секретар Колин Пауъл вече не отговаря редовно на телефонните обаждания на европейските си колеги. Британският премиер Тони Блеър публично изрази опасения, че стоманената война може да попречи на войната срещу тероризма. Коментаторите подчертават, че Великобритания, която е най-верният съюзник на Съединените щати, остро осъди американското решение и се страхува, че ще става все по-трудно да убеждава собствената си политическа класа и обществото за втората фаза на войната срещу тероризма, която може да включи и военни действия срещу Ирак. Точно Тони Блеър каза тези дни следното: Ясно е, че трябва да се занимаем с този проблем. Ирак се противопостави на всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН за връщане на оръжейните инспектори в страната. Знае се, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение, тъй като ги използва срещу своя народ. До този момент имаме само европейски изненади, притеснения и пожелания в посока Вашингтон. Най-доброто доказателство е, когато международни авторитети като професора от Йелския университет Пол Кенеди напомнят, че Америка не е остров. Някои действия в американската политика са защитими (например първите предложения, направени в Киото). Но впечатлението, което Съединените щати напоследък създават, е, че пет пари не дават за това какво мисли останалият свят, написа Кенеди за френския в. Монд. Показателно е и когато се изказват политици от ранга на бившия канцлер на Германия Хелмут Кол и бившия американски държавен секретар на САЩ Збигнев Бжежински. Общото, което ги свърза, бе Русия. Хелмут Кол твърди, че колкото е аморално да бъде спряно разширяването на Изток, толкова е опасно и да бъде изолирана Русия. Тоест точно Европейският съюз трябва да стане посредникът между Москва и Вашингтон. Кол очевидно усеща, че ще е много трудно тази роля да играе НАТО, след като Русия няма особен повод да си мисли, че ще преодолее положението с единия крак в НАТО, с другия извън. Бжежински пък засяга друга струна. За него партньорството между Америка и Съединените щати означава стабилност в Европа. Ако погледнем геополитическата ситуация на Русия - голям брой достатъчно враждебни мюсюлмански страни на юг и засилващо се влияние на Китай на изток, очевидно е, че единственият избор за Русия е сближение със Запада, казва Бжежински, но очевидно под Запада разбира предимно САЩ. Част от навечерието на големите срещи е една случка, която неотменно се повтаря. Този път преди европейските лидери да се съберат в Барселона, очевидно ще трябва да се подготвят за желанията и разочарованията, т.е. за реалността. А тя е нова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във