Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПА И НОВАТА СТРАТЕГИЧЕСКА СТАБИЛНОСТ

Трансатлантическата отговорност не може да се носи от един. Така е било още от времето на тройката - Труман, Сталин и Чърчил, след края на Втората световна война и на фона на атомния призрак. Разказват как в Потсдам, Германия, Труман хванал Сталин под ръка и небрежно му прошепнал: Изпробвахме ново оръжие! Небрежното прошепване освен пряко сплашване се оказало и първата заявка за стратегическа стабилност и трансатлантическа солидарност след края на Голямата война. Сега това изглежда е така за Джордж Буш, Владимир Путин и НАТО след края на студената война и на фона на призрака на тероризма. За Труман, Сталин и Чърчил атомната отговорност тежала твърде много, за да се носи от един. За Буш, Путин и НАТО ситуацията изглежда аналогична. Само формулата е променена - сега силните трябва да възпират лудите. Иначе и в началото на ХХI век отговорността не е по силите само на един, за да може да смята по формулата геостратегически цели плюс икономически интереси. Сега не атомната бомба, а тероризмът обедини големите сили. Точно атомната бомба улесни студената война, а тероризмът сега я приключи. Голямата тройка от края на Втората световна война се оказа голямата четворка след края на студената война - САЩ, Русия, НАТО и Европа. Едва ли се е случвало през последните години европейските столици да наблюдават толкова внимателно европейската и руската част от една обиколка на американския президент. Причината е, че точно тази обиколка трябваше да потвърди или да отхвърли съмненията за разминаване на интересите. Тези съмнения преследват европейците още от момента, когато администрацията на Буш-младши встъпваше във властта. После минаха през стреса заради американското отчуждение от балканските конфликти в Европа и стигнаха своя апогей след атентатите от 11 септември, когато Вашингтон си свърши военната работа почти сам с изключителната помощ на Москва. Точно тогава откритото американско презрение към договора от Киото, заплахите към оста на злото и бурята около Близкия изток стряскаха европейското самочувствие за собствената му роля на световен играч. Много от европейските наблюдатели отбелязаха независимо един от друг един парадокс - посрещането на Буш в Москва с разтворени обятия, протестните демонстрации в Берлин и пресметната топлота на протокола в Париж.Държавният секретар на Съединените щати Колин Пауъл дипломатично си го каза: Не съществува открита конфронтация между САЩ и Европа! Това минава като полупризнание за трансатлантическите търкания. Трудно и твърде бавно европейците трябваше да разберат, че самостоятелният им подход към Русия минава през Америка и че това съвсем не може да означава антиамериканизъм. Причината е много проста и валидна до днес. Европа, както написа френският вестник Либерасион, никога не е била в безопасност, поне във военното й разбиране. Стана така, че след 11 септември и Америка не може да чувства тази безопасност, ако не подели отговорността за защитата с другите. Това автоматично означава и от нейна страна отказ от антиевропеизъм.Владимир Путин също спомена за психологията на тази драма. В Рим той каза, че двустранните отношения между Русия и САЩ не бива да предизвикват ревност в Европейския съюз, тъй като те укрепват доверието и стабилността в света. Особено интересни са официалните определения на Франция и Германия за създаването на новия съвет НАТО - Русия. Френският президент Жак Ширак иска решимост и увереност в прилагането на споразумението и подчертава необходимостта от създаването на работни навици. Хората, според него, трябва да свикнат с промените както в дипломатическата, така и във военната сфера. Германският канцлер Герхард Шрьодер пък заяви, че срещата на върха в Рим ще влезе в аналите на историята като Ден на радостта. Много съмнително е обаче, че в този Ден на радостта може да се изпее европейският химн Ода на радостта. Германия специално няма как да не изпита ревност, когато точно нейните отношения с Русия (които винаги са били показател за бъдещето на Европа), още от времето на Източните договори на Вили Брандт, са й давали достойно място в голямата дипломатическа игра. Липсата на работни навици за Ширак дава смътни подозрения, че Париж също е притеснен за специалните си отношения.Ширак не се поколеба да реагира и в посока Русия от гледна точка на ЕС. В Пратика ди Маре той не се поколеба да коментира, че хипотезата за присъединяването на Русия към ЕС е преждевременна и съвсем не е актуална. Малко по-късно Европейската комисия бе много по-конкретна. Казано в прав текст от говорителя на Комисията, присъединяването на Русия към ЕС е все още една далечна перспектива. ЕС междувпрочем е най-големият търговски партньор на Русия, като поема 35% от износа й.След споразумението НАТО - Русия, което изглежда най-вече резултат от американско-руските отношения, европейската дипломация изглежда амбицирана да се активизира - например за свободното придвижване на гражданите на руския анклав Калининград след разширяването на ЕС.Очевидно е, че и към момента на подписването на споразумението НАТО - Русия в Европа гледаха много скептично на тясното сътрудничество с Русия. Основната причина е, че Джордж Буш не само даде заявка, но и пое лидерството в обвързването на Русия със Запада. Той просто отново я прави световна сила. Америка се чувства толкова близка с Русия, колкото никога след края на Втората световна война. Москва стана приоритет номер едно за външната политика на САЩ, при това, както отбелязаха познавачите, не само в борбата срещу тероризма, но и с плановете за обща ракетна отбрана и енергиен съюз. САЩ и Русия даже ще си сътрудничат в борбата срещу чеченския тероризъм. Германският вестник Ди Велт намекна, че руският петрол ще придобие значението на арабския петрол.Европейците действително си задават следните въпроси: дали САЩ не преследват целта да си осигурят руската подкрепа за атака срещу Ирак или за разширяването на НАТО? Или пък Русия не иска много бързо да се снабди с необходимите технологии и американски инвестиции? Подозренията са очевидни, което просто означава, че Европа ще трябва да търси собствената прегръдка с Русия.В крайна сметка не само Америка, но и Европа е изгубила от своята невинност. Това е може би причината, която поражда дисхармонията в дипломацията, за която пишат наблюдателите. Един британски журналист от вестник Гардиън отиде твърде далеч като написа, че Буш броди из континента подобно на Ърнест Хароудън от Портретът на Дориан Грей. Този Хароудън е от персонажите на средна възраст, които нямат врагове, но и приятелите им не ги харесват особено. Изводът е, че всички, без изключение - от САЩ през Европа до Русия - ще трябва да се вгледат в собствения образ, който сами са си създали. Това също е част от тържественото затваряне на една студена епоха и споделянето на стратегическата стабилност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във