Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРООБЛИГАЦИИТЕ - ЕДНА НЕСБЪДНАТА МЕЧТА...

БЪЛГАРИЯ ОСТАВА В ШЕНГЕНСКАТА ЗОНА НА СВЕТОВНИЯ ФИНАНСОВ

ПАЗАР

От последните изявления на вицепремиера Александър

Божков, финансовия министър Муравей Радев и председателя на БНБ

Светослав Гаврийски стана ясно, че България няма намерение да

пуска скоро емисия от еврооблигации. Защо БНБ и кабинетът биха

отбой само три седмици, след като в швейцарския курорт Кран Монтана

самият Александър Божков заяви пред в. БАНКЕРЪ, че

стратегията на правителството за първия еврооблигационен заем,

емитиран по наша инициатива, ще е готова до 15 юли? Вероятно тогава

ентусиазмът на стратега на структурната реформа е бил породен

от срещата му с представители на инвестиционната банка Меrill

Linch, които предложиха на правителството стратегия за излизане

на международните финансови пазари. Подобни оферти са постъпили

и от други водещи инвестиционни посредници, между които Lehman

Brothers, Deutsche Morgan Grenfell, JP Morgan. В полите на швейцарските

Алпи Алексанъдр Божков заяви убедено, че българският еврооблигационен

заем ще има успех. Най-малкото защото по неговите думи молдовският

евробон с номинал 50 млн. щ. долара се е радвал на изключително

високо търсене.

В крайна сметка се оказа, че получаването от България

на шенгенски паспорт за международните финансови пазари

е до голяма стенен заслуга на

международните агенции за кредитен рейтинг

Наистина представители на Moody's - агенцията, която

в края на миналата година даде на нашата страна изключително неблагоприятния

рейтниг B3, заявиха, че виждат възможности за подобряване на тази

оценка. Те обаче направиха уговорка, че това може да стане към

края на годината, когато се убедят в трайността на финансовата

стабилизация. Другата агенция с безспорно реноме - Standart amp;

Poors, никога не е давала рейтинг на България. Публична тайна

е, че страните от новите пазари получават по-добър рейтниг, когато

го поискат сами. В този случай обаче те трябва да платят солидна

сума за проучването на рейтинговата агенция.

Та каква е връзката между рейтинга и еврооблигациите?

Повечето портфейлни инвеститори се ориентират за цената, която

да платят за дългови инструменти от новите пазари по кредитния

рейтинг на съответната държава. Колкото по-нисък е рейтингът,

толкова по-ниска е цената на книжата на първичния и вторичния

пазар. А това означава, че инвеститорът изисква висока доходност

за високия риск.

Прегледът на пазара на еврооблигации на страни от

новите пазари (виж таблицата) сочи недвусмислено, че държави със

значително по-здрава икономика от българската плащат по издадените

от тях евробонове лихви, надвишаващи от 1% до 3.2% доларовия LIBOR.

Инвеститорите понякога купуват тези книжа по-ниско от номинала.

Целта им е да получат доходност, която надхвърля от 0.5 до 2.9

пункта доходността на близките по структура американски държавни

ценни книжа. При това положение какво ще стане, ако в момента

Министерството на финансите пусне еврооблигационен заем? Вероятно

при нива на LIBOR от 4 юли 1997 г. около 6% неговият купон трябва

да носи на инвеститора поне 10% годишно. На всичко отгоре международната

банка, която ще бъде подписвач (underwritwer) на заема ще поиска

от правителството много висока комисиона, съответстваща на големия

риск част от емисията да остане непродадена. С други думи, пускането

на еврооблигации, преди да се повиши чувствително кредитния ни

рейтинг, ще доведе единствено до загуби за бюджета. Ще спечели

единствено инвестиционният посредник.

Има ли алтернатива за инвеститорите?

Да, и това са традиционните ДЦК за финансиране на

бюджетния дефицит, които предлага МФ. По последни данни доходността

от тях е 6.12% на годишна база. А това означава, че инвеститорите

дават на България кредитен рейтинг, малко по-нисък от този на

германската държава, чиято валута ползваме като резервна. Не е

тайна, че от месеци насам редица западни финансови институции,

ориентирани към новите пазари, се чувстват у дома си на аукционите

на ценни книжа, организирани от БНБ. Едва ли техните оценки са

по-неточни от тези на рейтинговите агенции. Най-малкото защото

инвеститорите или имат представители в България, или ползват консултации

от местните поделения на чуждестранни банки.

Министерството на финансите успя да изгради доста

добра инфраструктура за търговия с ДЦК, която отговаря на международните

стандарти. В този случай не е ли по-добре вместо да правим преждевременни

опити за излизане на международния пазар, да отворим напълно нашия

за чуждестранните инвеститори? Това означава търговията с ДЦК

да се извършва без ограничения и излишни регистрации, а инвестираният

капитал и печалбите да се изнасят свободно. Така тежестта на финансиране

на бюджетния дефицит ще се поделя между чуждестранни и български

финансови институции. Освен това ще бъде осигурена по-висока ликвидност

на пазара и в крайна сметка лихвените равнища ще са стабилни и

по-близки до тези на германската марка. Ще се облекчи и обслужването

на вътрешния държавен дълг.

Еврооблигациите - лукс или необходимост?

Редица източноевропейски страни пускат еврооблигации

в стремежа си да натрупат опит на международния пазар и да имат

на разположение един постоянен измерител на чуждестранния инвеститорски

интерес, какъвто са цените на тези емисии. Обикновено в такива

случаи общият номинал на емисията е символичен спрямо бюджетните

разходи или БВП на държавата емитент. По-рядко евробоновете се

емитират като част от плана за финансиране на бюджетния дефицит.

Сред държавите, чиито правителства залагат на външно финансиране

на дефицита, са Унгария и Хърватска.

Напоследък в Източна Европа излизат на мода еврооблигациите

на столиците. Местните власти в Прага пуснаха евробон с падеж

10 май 1999 г. и текущ купон 7.75% годишно. Скоро примерът им

ще бъде последван от Москва. Кметът Стефан Софиянски също планира

емисия еврооблигации на Софийската община, но вероятно ще се сблъска

с проблеми, аналогични на тези, които има кабинетът.

Съществуват и други причини, поради които правителствата

решават да пуснат еврооблигации. Една от тях е желанието да се

рефинансират краткосрочните задължения на държавата към международни

финансови институции, включително към МВФ и Световната банка.

Целта е краткосрочните пасиви да бъдат заменени с дългосрочни.

Успехът на подобна стратегия зависи до голяма степен от това,

дали условията на евроемисията ще са по-изгодни, отколкото тези

на първокласните международни кредитори.

С евроемисии е възможно да бъдат финансирани също

големи държавни инвестиционни проекти, най вече в областта на

енергетиката и инфраструктурата. Все пак може да се твърди, че

за България получаването на подобни заеми от международни финансови

институции като ЕИБ, Световната банка, Международната финансова

корпорация или пък от ЕБВР ще се окаже по-евтин източник на финансиране.

Не трябва да забравяме също, че емитирането на голям

еврооблигационен заем трябва да се съгласува с основните ни кредитори

- МВФ и Световната банка. Тази клауза е включена в последните

споразумения и меморандуми, сключени между България и международните

финансови институции.

От всичко казано дотук става ясно, че българските

еврооблигации едва ли ще видят скоро бял свят. Първата емисия

може да се очаква едва в момента, когато международната финансова

общност повярва, че у нас наистина се извършва икономическа реформа.

Трудно е да се каже кога ще стане това. Вероятно някъде по средата

на пътя ни към Обединена Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във