Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОЛЕВИЦАТА ЩЕ ПРОХОЖДА

Устремът към парламентарния уют на депутатската професия роди в навечерието на избори'97 много парадоксални политически явления. Надеждата на някои от тях за получаване на народно доверие се стопиха поради необяснимата им парадоксалност, но други успяха да се продадат доста добре на политическия пазар. Колкото и богат да е списъкът на необикновените неща от отиващата си политическа година, появата на Евролевицата несъмнено оглавява неговата класация.


22 февруари 1997 г. събра в зала N1 на НДК няколко категории разочаровани комунисти. Едни бяха напуснали столетната партия още в самата зора на прехода. Другите бяха изхвърлени на тласъци от бурните водовъртежи в променящата се организация. Но в категоричен хит на мига се превърнаха новопокръстените социалдемократи, спасяващи политическите си кариери с елегантно прекачване от борда на потъващия кораб БСП върху палубата на лъскавата яхта под европейски флаг.


С помощта на попътен вятър и много пари в нощта на 19 април новата яхта съумя успешно да акостира на парламентарния кей. Когато на 7 май 38-ото Народно събрание покани новите депутати в пленарната зала, екипажът на новородените социалдемократи се оказа доста солиден като цифра, но не твърде единен в политическата си воля. Суров апаратен прагматизъм трябваше да съжителства в другарска близост с необуздани партийни амбиции и развихрено морализаторско въображение.


Независимо какви вътрешни противоречия подклаждат детските болести в младата партия на политическата сцена, тя все пак успява да присъства, поне засега, сравнително единна. Многогласието, с което нейните депутати изпълват парламентарните кулоари, все още не успява да наруши хармонията на общото звучене, но все повече подсказва за вероятността хорът да се разпадне. Солата на Димо Димов и най-вече на Драгомир Драганов може би все още изглеждат като грешки на недовършени репетиции, но скоро диригентът вече няма да може да ги замазва толкова лесно. Следващият път, когато на Александър Томов му се наложи да се извини, че депутатите му били грешно разбрани от медиите, със сигурност ще предизвика повече комичен, отколкото рекламен ефект.


Евролевицата се роди в навечерието на парламентарните избори и обедини членовете си с горещата надежда за депутатски мандат. Десет месеца по-късно общата цел е само една забравена победа, а на хоризонта на бъдещето целите изглеждат прекалено много, за да бъдат общи. След два месеца предстои учредителната конференция на новата партия. Пак след два месеца Евролевицата ще празнува своята първа годишнина. На тази възраст всяко дете прохожда. Но в каква посока ще бъдат първите стъпки на младенеца?


Отляво ревниво го очаква столетната партия. Без да изглежда мъдра в достолепната си възраст, нейното изчакване е причинено предимно от трудна подвижност, а не от хитроумни планове за приласкаване на новите социалдемократи.


Отдясно е СДС. Прекалено зает да се радва на собствената си жизненост и енергия, съюзът като че ли е най-неподходящият придружител за неуверените стъпки на прохождащата партия.


Една година след раждането си Евролевицата трябва да се изправи пред най-трудния си избор. И докато в невръстна възраст пеленачето е принудено да се забавлява само с този, който се приближи към кошарата му, в по-късните игри то само подбира другарчетата си.


С кого ще се заиграе Евролевицата? И дали този избор няма да предизвика дълбоки конфликти в самото й ядро? Новата година ще донесе на социалдемократите по-скоро притеснения, отколкото надежди, поне докато минат последните дни на февруари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във