Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОЛЕВИЦАТА И СДС КАТО СЪТРУДНИЦИ ПО НЕВОЛЯ

След като миналия понеделник бяха гласувани четиримата членове от парламентарната квота на медийния съвет, Евролевицата официално се обяви за реформаторска опозиция. Поводът бе решението на сините да одобрят предварително кандидатурите, без да ги съгласуват с останалите парламентарни групи, с което според евродепутатите целенасочено се действа за устройване на едно брутално мнозинство в Националния съвет за радио и телевизия. Протестираме и срещу темпа на реформите, които са бавни като костенурка, категорично допълни Александър Томов.


Изразявайки своето огорчение от факта, че сините не ги зачитат като равностойни партньори, а гледат на тях като поддържаща формация, евролевите констатираха, че начинът на действие на СДС в някои отношения надминава по бруталност тези на БСП. После обаче лидерът им смени тона, заявявайки, че медиите са изкривили техните думи и че ние нямаме желание да преминаваме в опозиция на мнозинството. В крайна сметка се оказа, че Евролевицата само щяла да следи критично неговите действия, помагайки с каквото може.


Първата сурова оценка за действията на управляващите лидерът на Евролевицата даде преди два месеца, когато се дебатираше проектозаконът за лустрацията. Тогава Александър Томов обвини СДС, че е на път да възстанови кинжализма, който ще разбие мнозинството. Лустрационните текстове явно подразниха хората на Томов, за повечето от които ровенето в миналото няма да доведе до желания обществен катарзис, а само ще разбуни излишно духовете. В същото време водачът им отново не пропусна да припомни, че Евролевицата никога няма да изневери на консенсусното си отношение към мнозинството, стига да има кой да я чуе. Очевидно позицията да критикуваш решения и действия на управляващите, като в същото време демонстрираш подкрепата си за тях, е особено удобна за Томов.


Всъщност зад популистките изяви на лидерите на Евролевицата стои един много сериозен проблем - проблемът за окончателната политическа идентификация на евролевите. Критикувайки правителството, съратниците на Томов изглеждат като коректив и опозиция в очите на избирателите си. Нещо, което ще им е крайно необходимо преди насрочения за 28 февруари идната година конгрес. Тогава Евролевицата трябва да се трансформира в партия, за да се наложи на политическата арена като сериозна формация с ясна програма и цели. Освен това опозиционните нападки срещу сините би следвало да въздействат и върху червения електорат. Електоралната граница между БСП и Евролевицата продължава да е размита и това е най-подходящият момент за привличането на привърженици и съмишленици.


Подобна тактика обаче, поне в близко време, едва ли ще донесе много плодове. И до ден днешен в редиците на БСП продължават да наричат евролевите ренегати и предатели. В червения лагер трудно ще забравят как Камов, Бунджулов, Боков, Поптодорова и Райчев напуснаха партията майка в най-критичния момент. Соцстратезите на партийните си събрания по места не пропускат да отбележат, че Евролевицата работи против каузата на БСП и е със сините. Червените функционери са наясно, че ако позволят на Томов и съмишлениците му да дръпнат част от собствения им електорат, това ще е началото на края за столетницата.


Колкото до управляващите, те отвръщат твърде невъзмутимо на изявите на евродепутатите или поне с нищо не показват, че се притесняват от тях. За всички е ясно, че на мнозинството му е необходимо да има до себе си послушен коректив ако не за друго, то поне за да не възникне проблем с вземането на решения с парламентарен консенсус. А по-подходящ от Евролевицата в случая няма. Така че евролевите могат и да критикуват, стига да не излизат извън рамките на играта, в която са приели да сътрудничат по неволя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във