Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОЕНЕРДЖИ ХОЛДИНГ СИ ИСКА 1.2 МЛН. ДОЛАРА ОТ КРИСТАЛБАНК

ПЛЕВЕНСКИЯТ БИЗНЕСМЕН ПЛАМЕН АТАНАСОВ-МЕДО НАСАЖДА ХОЛДИНГА И БАНКАТА НА ПАЧИ ЯЙЦА


Всяка грешка е в нечия полза, гласи законът на Янакиев за генезиса на интелектуалната собственост, намерил достойно място в сборника Марко-Тотевизми. В Евроенерджи холдинг смятат, че са попаднали точно в дефиницията на този закон, уреждайки взаимоотношенията си с Инвестком холдинг ООД - собственост на плевенския кредитен милионер Пламен Атанасов-Медо, и с обявената в несъстоятелност КРИСТАЛБАНК. Поне така излиза от думите на юристите на холдинга и от документите, които те показват. Както писа в.БАНКЕРЪ в миналия си брой, Евроенерджи холдинг претендира, че има да взема 1.2 млн. щ. долара от обявената на 24 февруари 1997 г. в несъстоятелност КРИСТАЛБАНК. Всъщност става дума за депозит от 2.4 млн. щ. долара на холдинга, половината от които той вече е получил по силата на Закона за защита на влоговете и сметките на граждани и фирми в обявените в несъстоятелност банки. Но Евроенерджи се надява да си получи и втората половина от депозита, ако КРИСТАЛБАНК бъде продадена, и затова настоява да бъде включен в списъка на нейните кредитори, като е предявил на банката вземане за 1.2 млн. щ. долара.


Синдиците на банката (по онова време - БДО Биндер и Явор Зартов АД) са на мнение, че подобно вземане не съществува - нито предишното за 2.4 млн. щ. долара, половината от което е изплатено по силата на по-горе споменатия закон, нито сегашното, за което претендира Евроенерджи холдинг. Мотивите за това становище на синдиците са, че въпросният депозит от 2.4 млн. щ. долара е следствие от новиране на несъществуващо задължение на КРИСТАЛБАНК към холдинга. Но за какво всъщност става дума? Според синдиците на 2 ноември 1994 г. банката е сключила договор с Евроенерджи холдинг, че преоформя в тригодишен депозит свое задължение към него по три записа на заповед. Естествено се предполага, че холдингът е върнал трите записа на КРИСТАЛБАНК. Точно тази операция се нарича новиране. Синдиците обаче смятат, че на практика е нямало какво да се новира, тъй като задължението е било по записи на заповед, издадени един месец (в началото на декември 1994 г.) след подписването на въпросния договор за депозит.


Сблъсъкът


Синдиците посочват, че се новира дълг, който предстои да бъде погасен, а не който не съществува по време на трансформирането му от запис на заповед в депозит. Така те констатират, че договорът от 2 ноември 1994 г. е нищожен. Освен това те твърдят, че в документацията на банката не са открити трите записа на заповед, които според договора за новиране били върнати на КРИСТАЛБАНК. Синдиците дори допускат, че подобни записи въобще не съществуват. За всички тези свои разкрития на 27 май 1997 г. БДО Биндер и Явор Зартов уведомяват министъра на финансите, министъра на вътрешните работи и главния прокурор.


Упреците


Освен това синдиците твърдят, че вследствие на извършената преди четири години и описана по-горе операция от Евроенерджи холдинг и представителите на КРИСТАЛБАНК резултатите са такива, че на действията им би могла да бъде дадена от компетентните правозащитни органи наказателноправна квалификация. Синдиците са на мнение, че новирането е дало възможност на Евроенерджи холдинг неоснователно да се обогати с около 186.9 млн. лв. (1.2 млн. долара по курса при затварянето на банката) за сметка на републиканския бюджет, който гарантира 50% от депозитите на фирмите във фалиралите банки. Това е истината на синдиците, но, както става в повечето подобни случаи, тя има и друга страна - тази на Евроенерджи холдинг.


Контрирането


От холдинга настояват, че са имали да вземат от депозит в КРИСТАЛБАНК 2.4 млн. щ. долара и че в момента напълно правомерно претендират за останалата половина от него - 1.2 млн. щ. долара. Те доказват своята теза с купища документи, зад които се крие една история, започнала през 1993 година. Тогава плевенският бизнесмен Пламен Атанасов-Медо, собственик на ред фирми, групирани в Инвестком холдинг, е в своя апогей. Той търгува с петрол и петролни продукти, замисля изграждането на медийна империя - телевизионно студио и печатница, а по-далечната му цел е влияние върху политическите процеси и властта в Плевенския регион. За финансирането на тези свои проекти Пламен Атанасов-Медо взема кредити от ЦКБ, ХЕБРОСБАНК, ОББ и КРИСТАЛБАНК.


Германската печатница и трикратно преиздаваните записи на заповед


Ролята, отредена на КРИСТАЛБАНК в схемите на Медо, е малко по-особена. В началото на юли 1993 г. неговото дружество Инвестком холдинг издава три записа на заповед в полза на Евроенерджи холдинг, всяка една от които е на стойност по 25 млн. лева. Тези записа на заповед са авалирани от КРИСТАЛБАНК. Евроенерджи холдинг плаща вместо Инвестком холдинг 2.4 млн. щ. долара собствени пари за стоки и за печатницата, доставена от Бертхолд и Щемпел за целите на Пламен Атанасов-Медо. На падежа на трите записа на заповед обаче Инвестком холдинг не се издължава на Евроенерджи холдинг. Затова холдингът на Пламен Атанасов-Медо през септември 1993 г. преиздава нови три записа на заповед (за по 25 млн. щ. долара плюс лихвите - общо по 26.6 млн. лв.), които са сполетени от същата съдба. КРИСТАЛБАНК е авалирала и преиздадените три записа на заповед през септември 1993 г. от фирмата на Медо в полза на Евроенерджи холдинг. С други думи, тя втори път е поръчителствала пред холдинга, че плевенският бизнесмен ще си плати задълженията към него. И тъй като това не става, по силата на поръчителството банката трябва да плати на Евроенерджи холдинг задълженията на Медо, а след това да си търси парите от него.


Вместо това обаче в началото на декември 1993 г. КРИСТАЛБАНК издава в полза на Евроенерджи холдинг три нови записа на заповед - този път от свое име, които заменят неплатените записи на заповед, издадени през септември 1993 г. от Медовия холдинг. Но


КРИСТАЛБАНК също не може да плати


В началото на 1994 г. финансовата институция изпада в ликвидна криза и не може да се издължи към различните си кредитори. Евроенерджи холдинг също не успява да получи парите си по записите на заповед от декември 1993 година. През април 1994 г. банката е поставена под особен надзор и за неин квестор е назначено КДА Хърсев и Ко. За няколко месеца квесторът успява да постигне споразумение с основните кредитори на КРИСТАЛБАНК за разсрочване на нейните задължения. Като част от това генерално споразумение е договорът за преоформяне на дълговете на банката към Евроенерджи холдинг в депозит. Според споразумението холдингът връща на КРИСТАЛБАНК записите на заповед. Срещу това на 2 ноември 1994 г. банката издава на холдинга пет депозитни сертификата, чиято обща стойност е 2.4 млн. щ. долара. Така той се сдобива с тригодишен депозит в КРИСТАЛБАНК. Именно на базата на тези депозитни сертификати през 1997 г., след обявяването на банката в несъстоятелност, Евроенерджи холдинг получава 50% от депозита си по силата на Закона за защита на депозитите и влоговете и претендира, че има да взема от нея и останалата половина от сумата.


Фаталната грешка в договора


Проблемът за холдинга възниква от факта, че в договора от 2 ноември 1994 г., с който задълженията по записите на заповед се превръщат в негов депозит, е казано, че в депозит се преоформят три записа на заповед, издадени в началото на декември 1994 година. Именно на тази грешка в датите се позовават синдиците на банката, като твърдят, че новиране не може да има, тъй като задължението е преоформено, преди да е възникнало.


От Евроенерджи холдинг заявяват, че подобни записи на заповед от декември 1994 г. въобще не е имало. От холдинга твърдят, че при записването на датите, на които са издадени записите на заповед в договора, умишлено или случайно, но без тяхно знание е допусната грешка - вместо 1993 е записана 1994 година. Иначе датите и месеците на записите на заповед са точни, само последната цифра в годината е грешна. В протокола, с който Евроенерджи холдинг връща на банката издадените от нея записи на заповед, датата, на която е издаден първият запис на заповед - 1 декември 1993 г., е записана точно. Годините на втория и третия запис на заповед обаче повтарят грешката в договора.


Този приемно-предавателен протокол е едно от доказателствата, че в договора за новиране от 2 ноември 1994 г. е допусната грешка. Иначе как можем да върнем нещо, което не съществува, питат от Евроенерджи холдинг. Това обаче не значи, че задължение на КРИСТАЛБАНК към нас по записи на заповед не е съществувало, че това задължение не е преоформено в депозит и че ние не можем да си искаме от банката другата половина от депозита, коментират от холдинга. Синдиците обаче мислят по друг начин и спорът между тях и холдинга отива за решаване в съда. На 24 октомври 1997 г. Смолянският окръжен съд определя, че отхвърля възражението на Евроенерджи холдинг против неприемането на вземането му за 1.2 млн. щ. долара от синдика.


От холдинга пък не приемат това определение и вече са го обжалвали пред Върховния касационен съд. Те смятат, че синдиците на КРИСТАЛБАНК искат да ги игнорират като кредитори, за да намалят общия размер на дълга на банката и да я направят по-привлекателна за евентуалните чуждестранни купувачи. Евроенерджи холдинг нямат нищо против банката да бъде продадена, но не и за тяхна сметка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във