Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОЕНЕРДЖИ Е КАТО КУЧЕ ВЪРХУ СЕНО - НИТО ГО ЯДЕ, НИТО ГО ДАВА

Да се водят преговори с Евроенерджи, които хем са собственици, хем не са; могат, но не могат; има ги, но ги няма, е несериозно и говори за ирационално поведение. Това е само част от позицията на Бони Бонев, представител на консорциума, оглавяван от Andre Cie, изложена в писмо до заместник-министъра на промишлеността Едит Гетова. По-нататък писмото се казва: По никакъв начин не се даде възможност за провеждане на разговори с целокупния състав от представители на Евроенерджи и в нито един момент не се почувства желание от тяхна страна за намиране на изход. Никога не се разбра ясно кой има властта да взема решения. Нека компетентните лица изяснят това. Консорциумът остава на разположение за конструктивни разговори.


Цитатът е изключително показателен за мазната каша, която се забърка в плевенската рафинерия, и ясно дава да се разбере защо новият кръг от преговорите остана безрезултатен. А работещите в нея се превърнаха в заложник на капризите на Евроенерджи холдинг.


От купуването на Плама през есента на 1996 г. досега холдингът не предложи нищо друго освен празни обещания. Продажбата на Евроенерджи холдинг на дъщерните фирми на Stellar Global - International Equitis и Gereson Enterprises, през март и изявленията, че ще извадят рафинерията от финансовото блато, се оказаха следващото безплодно икономическо решение. Но фиаското на Евроенерджи в Плама не му попречи да блокира опитите на други фирми да се заемат с възстановяването на рафинерията.


Калпавият приватизационен договор


бетонира позициите му в Плама. Дори и когато тя не работи. На този фон усилията на Министерството на промишлеността за разрешаване на кризата и протестите на работниците вероятно искрено забавляват шефовете на неуспелия холдинг.


И тъй като последната седмица показа за пореден път как може да се удължава агонията, кредиторите на рафинерията изведнъж се разбързаха да се присъединяват към искането за несъстоятелност на Плама. Вече за всички е ясно, че само тя ще изтръгне рафинерията от ръцете на Евроенерджи холдинг. Тъжното е, че мнозина отговорни чиновници не прозряха тази семпла възможност, докато банките кредиторки настояват за нея от години. От миналата седмица като тях вече мислят и работещите в рафинерията.


Кредиторите


Задълженията на Плама към ТСБанк, ПЧБ, МИНЕРАЛБАНК, БАЛКАНБАНК, ЕЛИТБАНК и МБИР, които са обявени в несъстоятелност, и към БИОХИМ, ОББ, ЕКСПРЕСБАНК, ПИМБ и ДФРР са към 135 млн. щ. долара. Най-големият сред кредиторите е БИОХИМ, чиито вземания са за около 26 млн. щ. долара. Банката държи и ипотеката върху Плама.


Най-непримиримият кредитор обаче е ОББ. На нея рафинерията дължи 8 млн. щ. долара, а от 1995 г. банката настоява пред съда за откриване на процедура по несъстоятелност срещу Плама. Вземанията на ОББ са обезпечени с 18 хил. т горива и масла, които са били блокирани от съдия-изпълнител, а продажбата им е била възможна само със съгласието на банката. От края на ноември 1996 г. това количество започва да се топи, а година по-късно то е едва 4 хил. тона. Останалите 14 хил. т с обща стойност 10 млн. щ. долара явно са се изпарили, тъй като ОББ не е давала право да бъдат продавани и не е получава пари от реализацията им.


Освен ОББ иск за обявяване на Плама в несъстоятелност са отправили МИНЕРАЛБАНК и ПЧБ. Миналата седмица към трите банки се присъединиха и исковете на Булгаргаз и на ДФРР, който има да си взема от рафинерията 2 млн. щ. долара. Поредното дело по иска на ПЧБ срещу Плама ще се гледа на 22 юни. Ако


съдът свали протекциите


си от рафинерията и назначи в нея синдици, те ще могат да изработят оздравителен план и да го предложат за одобрение на кредиторите й. Синдиците могат да приемат и проекта на чуждестранния консорциум за възстановяване на Плама. Представителят на консорциума Бони Бонев заяви, че участниците в него са готови да приложат оздравителната си програма и в условията на процедура по несъстоятелност на рафинерията. Освен това Емил Хърсев, представител на австрийската Central Wechsell und Credit Bank, съобщи, че банката е готова да финансира този проект. При това положение кредиторките на Плама могат да рискуват, тъй като прилагането на оздравителната програма няма да изисква от тях да влагат нови средства. Така че те няма да изгубят повече, отколкото до момента.


Ролята на Central Wechsell und Credit Bank


Австрийската банка има отдавнашни взаимоотношения с Евроенерджи холдинг. От 1992 до 1995 г. тя финансира доставките на петрол на холдинга за държавната по онова време рафинерия. Заемите се обезпечават с полици на Плама, с които тя гарантира на Евроенерджи холдинг, че ще плати за доставките. От този период датират и връзките на Емил Хърсев с Central Wechsell und Credit Bank. До края на 1995 г. той е член и на съвета на директорите на МИНЕРАЛБАНК, която също е трайно обвързана с Плама.


През 1995 г. Евроенерджи холдинг престава да обслужва редовно задълженията си към австрийската банка, тъй като Плама не плаща за доставките на петрол. Central Wechsell und Credit Bank пък натоварва КДА Хърсев и Ко със задачата да събере вземанията й от Евроенерджи за около 13 млн. щ. долара. През 1997 г. с посредничеството на Хърсев вземанията на австрийската банка са уредени.


Намеренията


Консорциумът Andre Cie все още не дава публичност на конкретните параметри на проекта си за оздравяване на Плама. Те ще бъдат обявени само ако той стане собственик на рафинерията или получи управлението й.


Според експерти за пуска на рафинерията са необходими около 6 млн. щ. долара. Толкова струва доставката на един танкер петрол, с който да бъдат захранени инсталациите, и на резервните части, необходими за поправката на някои мощности. Едва след това ще стане ясно може ли да произвежда Плама, или не. Ако отговорът е положителен, ще са необходими още около 15 млн. щ. долара за доставката на три танкера с петрол, с които да стартира производството на горива и масла. С парите от продажбата им ще бъдат осигурени новите доставки на петрол.


Засега консорциумът твърди, че ще намери пазар за българските масла и бензини. Но банките кредиторки могат да се надяват, че ще си върнат парите чак когато (и ако) Плама започне да печели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във