Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОЕКСПЕРТИ ЩЕ ИНСПЕКТИРАТ СТОМАНОДОБИВА

Европейската комисия избра немската фирма NBLD Ost Consult Holding и испанската IDOM да инспектират състоянието на стоманодобива у нас. Проучването започва от днес (29 юни), като в рамките на три дни техни представители ще посетят Кремиковци, Стомана и Промет. След тримесечна работа и на базата на направените анализи ще се уточни помощта, която Европейската комисия ще ни отпусне за неутрализиране на неблагоприятните последствия от преструктурирането на отрасъла.


Двете фирми ще трябва да дадат своите препоръки на българското правителство. Едва след обсъждането им законопроектът за преструктуриране на стоманодобива, който фигурираше в законодателната програма на парламента преди лятната му ваканция, ще бъде представен на вниманието на депутатите. Най-вероятно е това да стане в края на септември.


Всъщност задачата на международните фирми е да извършат специално изследване за производството на стомана в България, необходимостта от неговото преструктуриране на фона на бъдещото членство на България в ЕС и необходимостта от координирани действия за избягване нерегламентираната конкуренция в рамките на съюза. Така формулирана, задачата предизвиква подозрения сред някои среди в бранша - дали европейската инспекция не цели да ограничи българския дъмпингов износ на стомана и същевременно да открие пазари за същата западноевропейска продукция у нас?


Без съмнение отговорът на този въпрос е отрицателен. Годишното производство на стомана в страната ни е 2 млн. тона, което в световен мащаб е нищожно малка цифра. За сравнение - годишното производство на Полша възлиза на 20 млн. тона. Освен това себестойността на произвежданата от Кремиковци, Промет и Стомана продукция надвишава 90%, което изключва вероятността за дъмпингов износ в страните от Западна Европа. В случая е необходимо и да припомним, че почти няма държава на Стария континент - членка на ЕС, която да не е преструктурирала своя стоманодобив и да не е получила парична помощ за негативните последствия. А те се изразяват предимно в освобождаването на работна сила.


Но по-любопитното е, че обсъждането на проектозакона през септември ще съвпадне с преговорите по продажбата на Стомана, Промет и Кремиковци. До 17 юли се очаква кандидат-купувачите на Стомана и Промет да са подали своите оферти. Месец по-късно същото трябва да сторят и инвеститорите за Кремиковци. Така излиза, че международният консултант по приватизацията на трите металургични дружества - WS Atkins, ще ги продава, без сам да е наясно дали ще бъдат приети, или не предвидените в законопроекта данъчни облекчения. А това до известна степен ще рефлектира и в цената на дружествата.


Както е известно, в подготвения проект е заложено металургичните предприятия да бъдат освободени от данък върху печалбата за срок от пет години, както и от мита при вноса на машини и съоръжения за производствената им дейност. За пет години държавата се съгласява да се лиши от нещо, което никога не е получавала и ако не направи това, трудно ще получи дивидент и в по-дълъг период, заяви за в. БАНКЕРЪ Политими Паунова, началник на управление в Министерство на промишлеността. Предвижда се в основния капитал на Стомана, Промет и Кремиковци да се апортират и задълженията им по ЗУНК. На практика регламентирането точно на тези задължения извиси стратегията за преструктурирането на стоманодобива в проектозакона. Уреждането на необслужваните задължения, договорени до 31 декември 1990 г., се извърши със закон и е логично тяхното опрощаване сега да стане по същия начин.


Необслужваните задължения бяха опростени на много по-незначими дружества, а на Стомана, Промет и Кремиковци останаха. Навремето държавата нареждаше какво да се строи в стоманодобива и изкупуваше цялата продукция на цена, която сама си определяше. В един момент тя се отказа от металургията и каза: Спасявайте се с милионите долари задължения. Ако задълженията по ЗУНК останат да висят на шията на стоманодобивните предприятия, те още дълги години няма да могат да излязат на печалба, категорична е г-жа Паунова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във