Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕСТЕСТВЕНОТО МЯСТО НА ПОЛША Е В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Негово превъзходителство Ярослав Линденберг, посланик на Република Полша у нас, пред в. БАНКЕРЪ Г-н посланик, през 2004 г. вашата страна става пълноправен член на Европейския съюз. Нямате ли опасения, че в процеса на интегриране в неговите структури Полша може да загуби част от своята идентичност и национален суверенитет? - Не ми е много ясно каква част от националната си идентичност би могла да загуби Полша: език, традиция, религия, кухня? Та нали в Европейския съюз Франция си остава Франция, Германия - Германия, а Великобритания - Великобритания, с цялото свое културно богатство. Опазването на културното многообразие е една от целите на ЕС. Що се отнася до суверенитета, очевидно е, че всяка държава се отказва от част от него в полза на общността. Такава е логиката на съществуването на самия съюз. Впрочем процесът на интеграция на страните членки ще се задълбочава. Наред с икономическата ще влизаме в допир с още по-тясна политическа интеграция. Свидетелство за това е проектът за нова конституция и плановете за създаване на европейска външна политика и политика на сигурност с общ министър на външните работи на Евросъюза. Тази прогресираща интеграция, свързана с процеса на разширяване на ЕС, ще стане причина да бъдем членки на една от най-големите икономически и политически световни сили.Защо около 24 на сто от полските граждани гласуваха на референдума срещу присъединяването? И какви щяха да са резултатите, ако Негово Светейшество папа Йоан-Павел Втори не беше призовал поляците да изберат Европейския съюз?- Нормално е във всяко демократично общество хората да имат различно мнение, включително и по отношение на ЕС. Членството в Евросъюза предизвиква у част от поляците известни опасения и чувство за заплаха. Страхуват се главно земеделците - че няма да бъдат в състояние да се справят с конкуренцията от страна на технологически развитото и солидно субсидирано земеделие на ЕС. Да не забравяме, че селската прослойка в Полша превишава 30% от населението, което е значително над средния показател за Европа, а земеделските стопанства, общо взето, са малки и с доста архаична производствена структура. Смятам обаче, че тези опасения са предизвикани главно от липсата на достатъчно информация за самия ЕС и за ползите, които членството ще донесе на Полша и на поляците, респективно и на тези, които работят в селското стопанство. Колкото до папа Йоан-Павел Втори, Негово Светейшество е огромен морален и религиозен авторитет в Полша. Изказванията му със сигурност са убедили поне някои евроскептици и са отнели аргументите на тези противници на Евросъюза, които го критикуваха от консервативни, крайно католически позиции. Бихте ли посочили кое е уникалното в модела на полските реформи и дали шоковата терапия на Лешек Балцерович изигра ключова роля за икономиката на Полша, която с изключение на последните две години бележи годишен ръст от 4.5-5 процента?- За съжаление не съм специалист по реформите в бившия социалистически лагер и не зная какви са разликите между полския и примерно чешкия или унгарския модел на прехода. Сигурно е, че шоковата терапия беше голямо постижение на Полша и лично на проф. Лешек Балцерович. Убеден съм, че без нея нямаше да са налице последвалите икономически успехи на нашата страна.Омразата към комунистическия режим, изключително силното влияние на църквата или някакви други фактори изиграха решаваща роля за по-бързото присъединяване на Полша към ЕС?- Не бих базирал стремежите на полския народ към членство в Европейския съюз на някакви негативни чувства, насочени срещу някого или нещо. Полша е била в Европа още през Средновековието, черпела е от постиженията на европейската цивилизация в продължение на векове и самата тя ги е обогатявала. Затова естественото й място е отново в семейството на европейските държави, от които ни откъснаха Втората световна война и наложената ни впоследствие комунистическа система. Освен това поляците прекрасно разбират, че членството в Евросъюза може да ни донесе само ползи: икономически, социални и политически.Няма ли през първите години страната ви да внася повече в европейския бюджет, отколкото ще получава? Възможно ли е например тя да се превърне в пазар за евтини западни стоки?- Нямам никакви опасения, що се отнася до Евросъюза. През първите, най-трудни години на членството, Полша в никакъв случай няма да бъде нетен платец в европейския бюджет. За нас членството означава само ползи: приток на милиарди евро от структурните и кохезионния фонд, големи инвестиции в транспортната и енергийната инфраструктура, в опазването на околната среда и т.н., както и бързо хармонизиране на законите и социалните стандарти с тези на ЕС. Не смятам, че ще ни залеят евтини стоки. Напротив, пред нас се открива огромен пазар за пласмент. При сегашната разлика в стойността на работната сила в Полша и Западна Европа голяма част от нашите стоки има шанс да станат конкурентоспособни в страните от Европейския съюз.Ще позволят ли обществените настроения в Полша националната парична единица - злотата, да бъде заменена с общоевропейската валута?- Поляците не са прекомерно привързани към злотата и мисля, че с удоволствие ще я заменят с еврото. По мнение на сериозни икономисти това може да стане още през 2006-а или 2007 година.В едно ваше интервю казвате, че Европейският съюз не е клуб на богати държави. Но не смятате ли, че бъдещият разширен съюз би могъл да има нееднороден характер, тоест да бъде разслоен по икономически признак на богати, по-малко богати и бедни?- Не си спомням да съм се изразявал по този начин. Ако е така, то е трябвало да добавя, че ЕС не е единствено клуб на богатите държави. В Съюза действа принципът на солидарността: богатите и по-добре развити страни помагат на по-бедните. Вижте как се промени икономическото положение в Гърция, Португалия или Испания след приемането им в Евросъюза. Същото може да очакват десетте нови членки. Естествено сред държавите от ЕС съществуват различия в стопанското развитие, в икономическия потенциал, в нивото на доходите на населението. Ще продължава да е така, но аз съм убеден, че благодарение на средствата от еврофондовете (които страните кандидатки получават вече от няколко години в рамките на предприсъединителната помощ и ще получават още много години след влизането в ЕС) тези различия - особено между старите и новите членки - постепенно ще намаляват.Бихте ли определили полския преход към пазарна икономика като хуманен, ако изхождаме от принципа, че в основата му е преминаването на държавната собственост в частни ръце?- Мисля, че когато се говори за икономика, трябва да се прилагат преди всичко икономически, а не морални категории. При една трансформация е необходимо да се имат предвид преди всичко въпросите на ефективността и рационалната организация на икономическите процеси. В това отношение частната собственост решително доминира над държавната.Ако приемем, че разширяването на Европейския съюз е част от глобализацията, безпокоите ли се от негативите на този процес - разрастването на международната организирана престъпност, контрабандата, наркотрафика, проституцията...?- Глобализацията е неминуем процес, свързан с днешната научно-техническа и промишлена революция и преди всичко - с революцията в областта на информатиката. За нея спомага и премахването на политическите бариери и границите между народите. Тя има своите добри и лоши страни. Тези негативни явления, за които споменавате, действително съществуват и е възможно да предизвикат безпокойство. Но от друга страна, глобализацията означава и по-добро взаимодействие между полицията и правосъдието на много държави в борбата с тези патологични явления. Европейският съюз е много добър пример за такова взаимодействие. Проблемите, които имаха всички страни кандидатки по време на преговорите по глава Правосъдие и вътрешни работи, доказват колко голямо е значението, което ЕС придава на еднаквите стандарти и общите усилия в борбата с организираната престъпност с трансграничен характер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във