Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕСЕННИ ГОРЕЩНИЦИ ОЧАКВАТ ФРЕНСКАТА ДЕСНИЦА

Навъсените френски консерватори завършиха лятната си почивка и започнаха новия политически сезон в доста мрачно настроение. Причината е не само в ролята на конструктивна опозиция, която ще трябва да играят срещу едно социалистическо правителство, разполагащо с мнозинство в парламента и висока популярност сред французите. През миналата седмица срещу техния бивш министър-председател Ален Жупе започна разследване по обвинение в злоупотреба с бюджетни средства.


Но и това не е всичко. Скандалът около либерал-демократите може да има трайни негативни последици чак до следващите избори през 2002 година. Както е известно, Либерално-демократическата партия принадлежи към групата на т.нар. свободни пазарни партии и е част от сформираната преди 20 години от бившия президент Валери Жискар Д'Естен конфедерация - Съюз за френска демокрация. Либерал-демократите обаче решиха да приемат в своите редици Жак Блан, избран за председател на провинциалното събрание в Лангедок-Русийон с гласовете на крайно дясната партия на Жан-Мари льо Пен Национален фронт.


Навсякъде по света е нормално политиците да драматизират подобни събития, за да извличат от тях съответни политически дивиденти. Но реакцията във Франция бе направо заимствана от молиеровата театрална школа. В знак на протест, че партийното ръководство е преминало всякаква граница на морала, заместник-кметът на Амиен - Жил де Робиен - нахлу неканен в студиото на телевизионния канал France3 и скъса пред погледите на 10 милиона французи партийната си членска книжка на либерал-демократ. Реакцията на другите десни партии наистина бе малко по-умерена, но много наблюдатели предричат разпадане на трудно сформираната през май нова федерация между голистите и центристите, наречена Алианс. Тогава новината за обединението на голисткия Сбор за републиката и центристкия Съюз за френска демокрация бе окачествена като земетресение във френския политически живот. Сега очевидно нещата биха могли да се върнат към традиционната през последните години слаба сеизмичност на партиите вдясно от центъра.


Левицата, уверена в сегашното си превъзходство, наблюдава разсеяно шоуто на десните. Дори в. Льо Монд, който не може да бъде обвинен в благосклонност към френската десница, демонстрира известни симпатии и писа, че Алиансът хаби много повече време, за да се разединява, отколкото да играе ролята си на опозиция. От друга страна, вестникът посъветва левицата да не се увлича твърде много в сегашното политическо шоу, тъй като в името на общественото здраве мнозинството винаги се нуждае от здрава опозиция.


Във Франция сега всички се питат какво се стреми да постигне малката Либерал-демократическа партия на бившия министър на финансите Ален Мадлен, съюзявайки се с най-ксенофобската и националистическа партия в Европа? Парадоксалното е, че този съюз нито е окончателен, нито е твърдо решен. Самият Блан отрича да е влизал в сделка с крайната десница. Миналата седмица пред Фигаро той заяви, че да приемеш гласове не означава да сключваш съюз. Блан се ползва с подкрепата на своите привърженици, които твърдо отстояват неговите демократични и пазарни достойнства. Въпреки това в. Либерасион препоръча отсега нататък всяка политическа крачка на Жак Блан да бъде контролирана отблизо, за да се провери дали ще се поддаде на националистически уклони.


Несъмнено всяко сътрудничество с Националния фронт е доста обезпокояващо събитие в политически живот на Франция. Расистката и антисемитска риторика на Жан-Мари льо Пен е в рязък контраст с куртоазната и понякога доста своенравна позиция на традиционната френска десница. Тя е разделена на два лагера. От една страна са традиционалистите от голистския Сбор за републиката, които се обявяват за централизирана Франция и имат претенциите да бъдат като чадър за по-малките десни партии, и от друга страна - Съюзът за френска демокрация. След като се обединиха в Алианса, вместо да се постигне така желаното плуралистично мнозинство, разединителните сили в десницата продължиха да вземат връх. Либерал-демократите внезапно се оказаха в позицията на балансьори, които можеха да избират измежду две неравностойни възможности: да се присъединят към Алианса, но да напуснат Съюза за френска демокрация, което би означавало неговия край, или изобщо да игнорират Алианса, като сложат началото на сформирането на нова френска десница. Засега либерал-демократите избраха първата възможност, но при продължаващите разногласия не е никак чудно, че Националният фронт продължава да събира по 14 процента от гласовете на французите.


Това е значителен процент и наблюдателите вече смятат, че в бъдеще десницата не би могла да се добере до властта, без да привлече към себе си и Жан-Мари льо Пен. Консервативните сили са на по-друго мнение и се надяват постепенно да отнемат темите, които правят Националния фронт популярен: имиграцията, глобализацията и европейския валутен съюз. Французите обаче се нуждаят от надежди за бъдещето, преди да се откажат от подкрепата си за Жан-Мари льо Пен.


Очевидно единствено правилният път за привличане на избирателите е да се формулира програма, която да включва най-болезнените проблеми на Франция: високата безработица и обезпокояващо ниския икономически растеж. Десницата засега пропусна тази възможност и навлиза в новия политически сезон още по-разединена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във