Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕС: УРОЦИ ЗА НАПРЕДНАЛИ

ОТ НОВИТЕ ЧЛЕНКИ СЕ ОЧАКВА ДА СИ МЪЛЧАТ БЛАГОДАРНО. ПОЛША ОБАЧЕ НИКАК НЕ Е СКЛОННАEгоистични, алчни, националисти, антиевропейци. Отбележете, не става дума за Франция и Германия, които разочароваха Европейската комисия и по-малките си партньори с грубиянския си подход към Пакта за стабилност. Не, тези обиди са насочени срещу бедните поляци, които дори още не са приключили преговорите за присъединяването си към съюза. С какво Полша успя да си навлече такава антипатия? Проблемът е, че в хода на споменатите преговори поляците се борят с ожесточението на улични котки за онова, което смятат за свои национални интереси. Все по-силни гласове от Брюксел, Париж и Берлин предупреждават полското правителство, че допуска ужасна грешка. То е в ролята на нов човек в клуба, който още не успява да схване основната му черта: културата на компромиса. Всички страни от съюза трябва да пожертват националните си интереси, за да служат на голямата европейска кауза. Полша трябва да разбере и да се подчини на тази истина, преди да причини тежки вреди и на себе си, и на ЕСНай-сериозното разминаване идва около заложената в проекта за конституция нова система на гласуване. Предлаганият принцип на двойното мнозинство предвижда законите да се приемат с две условия: гласовете на над половината членки и същевременно на над 60% от общото население на съюза. Тази нова система би трябвало да замени досегашната, приета в Ница през 2000 г., при която държавите получаваха премерен глас (weighted votes). По формулата от Ница 80-милионната Германия имаше право на 29 гласа, с колкото разполагаха и 60-милионните Франция, Великобритания и Испания. Полша и Испания, с население около 40-те милиона, имаха по 27 гласа. Дори най-бунтовно настроените поляци осъзнават, че тази система е изключително благосклонна към тях. Имаме население наполовина от това на Германия и икономика, която едва се равнява на една десета от тяхната. И въпреки това имаме 27 гласа срещу техните 29, коментира навремето един полски министър. - Трябва да сме луди, за да се откажем от такава сделка.По-скоро Европейският съюз трябва да е бил луд, за да я предложи. Всъщност тя не бе плод толкова на лудост, колкото на същия егоистичен национализъм, в който сега обвиняват Полша. Системата с двойното мнозинство бе предложена още в Ница, но Франция, която тогава председателстваше ЕС, отказа да я приеме, защото би дала повече власт на стария съперник Германия. Комбинацията от френската неотстъпчивост и испанската маневреност в крайна сметка облагодетелства най-вече поляците, които дори не присъстваха на масата за преговори. Няма никакво съмнение, че двойното мнозинство е далеч по-демократично и ефективно от формулата от Ница. Но поляците имат доста сериозни аргументи да се придържат към нея. Наскоро те гласуваха да се присъединят към съюза в референдум, който бе основан именно на принципите от Ница. Сега, малко след вота и броени месеци преди официалното присъединяване на страната (през май 2004-а), ЕС се опитва да преправи офертата сиПреходът към двойно мнозинство бе предложен през юни от Конвенцията за бъдещето на Европа - на пръв поглед по съвсем открит и демократичен начин. В действителност обаче поправката бе утвърдена в последния момент от президиума на конвенцията, в който нямаше полски представител. И поляците, и испанците бързо дадоха да се разбере, че не приемат идеята. Но не би ли трябвало Полша да забрави за малко търговския дух и да признае очевидната истина - че двойното мнозинство е значително по-добро от глуповатата формула от Ница? Европейският съюз би трябвало да е нещо повече от каквото имам, ще си го запазя, нали? Да, би трябвало, но само в един идеален свят. Сегашните членки на съюза непрекъснато призовават да се мисли за европейските интереси, но биха звучали по-убедително, ако прилагаха същия принцип и върху себе си. Къде е мисълта за общия интерес в твърдоглавата позиция на Франция по единната селскостопанска политика - прахосническа и протекционистична, но пък разпределяща солидни сумички между френските фермери? Или пък в настояването на Великобритания за намаляване на бюджета, независимо на каква цена? Или пък в твърдата решимост на Испания да получава несъразмерно голям дял от регионалните помощи на съюза? Само че поляците са новаци в съюза, при това сравнително бедни. Вероятно затова се очаква те да спазват приличие и просто да бъдат благодарни за всеки цент, който ЕС им отпусне. Дори когато големите сили се опитват да проявяват състрадание, те го правят по крайно снизходителен, почти презрителен начин. Белгийският аристократ Етиен Давиньон, бивш вицепрезидент на Европейската комисия, неотдавна заяви: Нека си припомним, че поляците едва наскоро си върнаха националния суверенитет и са нови в Евросъюза. Необходими са много години членство, за да се разбере как функционира Европа всъщност. За виконт Давиньон предположението, че страни като Полша могат да изказват идеи наравно с шестте нации основателки, е твърде чудновато, за да си струва обмислянето. Факт е, че приемането на Полша в ЕС кара традиционалистите да се чувстват доста неудобно. Европейската интеграция започна с помиряването между Франция и Германия след Втората световна война. Основните институции на Евросъюза до една са разположени в граничните земи между двете държави - в Брюксел, Страсбург и Люксембург. Френските и германските политици приемат като аксиома схващането, че отношенията между двете държави са оста, около която трябва да се въртят всички дела на обединена Европа. Само че разширяването на съюза неминуемо ще измести центъра на тежестта. Решението на поляците (и на повечето други източноевропейци) да заемат проамериканска позиция по иракския въпрос се възприе особено зле във Франция. Да не забравяме нашумялата забележка на Жак Ширак, че новите членки пропуснаха отлична възможност да си затворят устите. Сега, покрай преговорите около конституцията, поляците отново са призовани да си затварят устите. До момента те отклоняват тази покана. Колко шокиращо, нали?

Facebook logo
Бъдете с нас и във