Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕС ПАК ОГЛЕЖДА БАНИЦАТА, ПРЕДИ ДА СЕ РАЗШИРИ

Годишните доклади на Европейската комисия за напредъка на страните кандидатки ще бъдат публикувани на 9 октомври. Тогава ще стане ясно, че 10 от общо 13 страни са готови да приключат преговорите до края на декември. Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Словения, Кипър и Малта, които бяха посочени на срещата на върха в Лаакен, вероятно ще станат пълноправни членове на ЕС на 1 януари 2004 година. Преди окончателното обявяване на докладите Еврокомисията започна широко обсъждане на подготовката за разширяването на Изток. Дипломатите разказват, че по време на тези дебати всеки от членовете на комисията е можел да изрази своите съмнения, ако има такива. Според представители на страните кандидатки пък не всички членове на Комисията са толкова ентусиазирани, колкото председателят Романо Проди и комисарите Гюнтер Ферхойген и Франц Фишлер. Имало гласове: Те не са наистина готови и Прекалено много са. Изтъква се, че най-сериозното препятствие пред разширяването е вотът на ирландците. Ако на насрочения за 19 октомври референдум те кажат не на Договора от Ница, процесът по приемането на нови членове в Евросъюза ще се забави. Независимо от факта, че съюзът е готов да приеме нови десет страни, все още не е решен най-сложният проблем - как да бъдат разпределяни аграрните субсидии за фермерите и за изостаналите райони. Въпросът с преките плащания към кандидатите за подпомагане на селското стопанство остава висящ, след като решението по него беше блокирано от гласуването на Германия и Холандия. Двете страни се страхуват, че ако системата за субсидиране не бъде реформирана преди разширяването, това ще ги натовари значително във финансово отношение. Франция и Испания, които сега получават най-много селскостопански помощи, също се опасяват, че реформите ще ги ощетят. Страните кандидатки, повечето от които са много по-бедни от сегашните членки пък, се тревожат, че ще им бъдат отказани предимствата, от които толкова дълго се възползваха останалите държави в Евросъюза. Полското правителство обмисля дали да използва защитни мита и допълнителни субсидии, за да могат полските фермери да имат същите условия за работа като колегите си от съюза. Европейската комисия предложи десетгодишен преходен период за субсидиите, които за новоприетите страни в ЕС първоначално ще бъдат само 25% от помощите, които получават сега селските стопани от общността. Полската министърка за евроинтеграцията Данута Хюбнер заяви, че Варшава ще продължи да настоява местните селски стопани да получат същите субсидии като фермерите в ЕС, но сама призна, че шансовете това да стане са близки до нулата. Петнадесетте са на различно мнение и по въпроса за компенсирането на новите страни и за опасността те да се превърнат в обикновени данъкоплатци. Съществува риск четири от десетте страни - Словения, Чехия, Кипър и Малта - да понесат парични загуби след приемането им. Очертава се техните вноски да бъдат по-високи в сравнение със средствата, които получават сега от специалните фондове за кандидати. За да се избегне подобна аномалия, техните компенсации за 2004 г. няма да бъдат по-малки от сумите, които получават в момента, обещават от Брюксел. Комисарят по разширяването Ферхойген увери всички нови членки, че ще получат повече средства от бюджета на ЕС, отколкото ще внесат, поне през първите години на членството си. Четири от петнадесетте страни, които плащат и най-големи вноски към бюджета на ЕС (Германия, Холандия, Великобритания и Швеция), смятат обаче, че компенсациите трябва да се намалят. Те предложиха през 2004 г. кандидатите да получат авансово 4 на сто от стойността на проектите, които ще представят за финансиране със средства от присъединителните фондове и фондовете за подпомагане на регионалното развитие. Тази сума ще бъде приспадната от размера на компенсациите. За да се осъществи тази операция обаче, ще трябва да се направят изменения в строгия правилник, с който се регламентира авансовото отпускане на средства от споменатите фондове. С този пункт не са съгласни Испания, Гърция, Ирландия и Португалия, които досега са спазвали стриктно условията за финансиране със средства от фондовете.Въпросът за статуса на институциите също не получи разрешение. Договореностите от Ница ще трябва да се преразгледат, тъй като тогава сложното разпределение на правомощията на европейските институции беше направено с оглед на хипотезата, че до 2004 г. ЕС ще има 27 членки. При новите условия в най-добрия случай в Евросъюза ще членуват 25 държави, което налага да бъдат определени нови проценти на мнозинствата за вземане на решения в Европейския съвет и да бъдат разпределени отново местата в Европарламента.Дания, която в момента председателства ЕС, се надяваше до края на септември да разчисти от масата за преговори почти всички такива въпроси, но не успя да се справи и отложи за октомври деликатния въпрос за държавните субсидии. Полша е поискала допълнителен кръг от преговори на 24 и 25 октомври за затваряне на главата за конкуренцията, в която влизат и държавните субсидии. Остава и проблемът с финансовите помощи, който ще се обсъжда през ноември. Страните кандидатки все пак се надяват 15-те да одобрят окончателния си финансов пакет още в Брюксел, за да може в началото на ноември да започне най-трудният, последен етап от преговорите - помощта, която ще получават новоприетите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във