Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕРОЗИЯТА В ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО ПРЕДСТАВЛЯВА РИСК ЗА ВАЛУТНИЯ БОРД

Г-н Александров, кои са основните рискове, които
биха поставили на изпитание Валутния борд?


- Действително има определени опасности, но те са
преодолими. Най-важното е да не се допусне политическа криза.
За съжаление сега се наблюдават елементи на ерозиране на политическото
пространство. Ако този процес се разрасне, ще доведе до намаляване
на подкрепата за правителството. Евентуалната каскада от вотове
на недоверие, която се очаква, също не говори добре за нас - най-малкото
в международен аспект. Защото колкото и неоснователно да е искането
за един вот, то означава, че някой не е съгласен с политиката
на правителството. Така чужденците, които са се колебаели дали
да дойдат в България, ще продължат да изчакват по-добри времена
и нито ще инвестират, нито ще участват в приватизацията, нито
пък ще присъстват на нашите капиталови пазари.


Проблемът с газа също не е елементарен и не знам
как ще се реши в бъдеще. Неговото развитие се следи много внимателно
от външните инвеститори. Как ще купи някой химически завод в България,
ако не е решен въпросът с доставките на газ? Проблемът стои и
пред всички останали предприятия, които работят на газ. В същото
време ние искаме и бързаме да приватизираме.


И така, от едно място малко напрежение, от друго
- още малко... А тепърва предстоят редица реформи - главно в бюджетния
сектор, които неминуемо ще породят напрежения. Някои нечистоплътни
политици могат да използват всички тези язви и да дестабилизират
политическото пространство.


Основните рискове за успеха на борда са свързани
и със следприватизационния период.


- Това действително е така. Практиката доказа, че
не е проблем да приватизираш едно предприятие, а да го изправиш
на крака. То има нужда от оборотен капитал, от разширяване и усъвършенстване
на производството. На базата на ангажиментите и договореностите,
които имаме с европейския пазар и ЦЕФТА, много стоки вече ще идват
при облекчен митнически режим в България, а някои дори и без мита.
Няма как това да не притисне българските предприятия, които имат
задължения, имат огромни разходи, но нямат достатъчно валутен
капитал. При всички случаи ще има затруднения в износа и тези
затруднения ще рефлектират върху финансовия резултат на фирмите.
Много от тях ще изпаднат в тежко положение след ревалоризацията
на активите поради завишените ставки на данъците. Оттук ще се
оскъпи значително издръжката на работната сила и на продукцията.


Твърди се, че един от системните рискове е порочната
връзка власт-собственост. Споделяте ли това мнение?


- Безпокои ме, че на много места се поставиха неподготвени
кадри. Така предприятия, които са работили перфектно и безотказно
и са били коректни партньори на банката, сега с новите директори
имат значителни проблеми. Не бих искал да посочвам конкретни имена,
но някои дори вече не могат да си обслужват кредитите.


Сегашните условия не са никак леки за успешно управление
на предприятие. Това е много сериозен проблем и ако не му се обърне
достатъчно внимание, няма да се стигне до никъде.


Някои финансисти са доста категорични и смятат, че
е необходимо да се скъса с определянето на основната лихва спрямо
ДЦК...


- Те са настроени негативно, защото нашата икономика
по принцип е объркана. Преди няколко дни имах срещи с проф. Канавасе,
който е специалист по валутните бордове и сега е в Агенцията за
икономически анализи и проучвания. От разговора стана ясно, че
ефектът от въвеждането на борда в Аржентина и сега у нас е различен.
Примерно в Аржентина инфлацията пада рязко, но лихвените равнища
се задържат високи. В България точно обратното - катастрофално
сваляне на лихвите и в същото време сравнително висока инфлация.
Банките все още избягват да кредитират и поради тази причина имат
ресурс. Естествено първото и най-лесното нещо е да купят ДЦК,
и точно това срива доходността. Така се създава и свръхликвидност,
която обаче е изкуствена, защото се загърбва реалната икономика
и се гледа само пазара на ценни книжа.


Ще ви дам пример с ЦКБ, която има в портфейла си
тригодишни облигации за 67 млн. щ. долара във връзка с изплащането
на валутните влогове на фалиралата БАЛКАНБАНК. Кооперативната
банка е един от най-активните участници на пазара на ценни книжа.
Но тъй като тя е кредитирала изключително много, към дадена дата
не е спазила изискването 5% от активите й да бъдат вложени в ДЦК.


Какъв е ефектът? Лишиха ЦКБ от правото да бъде първичен
дилър, и то само защото не е спазила въпросното изискване. От
гледна точка на този критерий се оказва, че първични дилъри са
финансови къщи и банки, които имат единични операции. А ЦКБ, която
най-активно участва на пазара и държи в портфейла си държавни
ценни книжа за 67 млн. щ. долара, не може да е първичен дилър.


Каква е алтернативата? Ще спра кредитирането и със
свободните средства ще купя ДЦК. Кой обаче ще спечели? ЦКБ като
банка иска да е първичен дилър, ще спре кредитирането и чиновниците
ще ми се радват, защото ще участвам на пазара на ДЦК. А доходността
съвсем ще падне.


Ето, в това е безумието. Някой е написал инструкцията,
друг гледа дали спазвам точките и запетайките в нея, но не иска
да погледне по-мащабно на въпроса. И така ще мине време, докато
се усетим, че на пазара някои неща не са решени по най-добрия
начин.


Лансира се становището, че твърде ниската доходност
по левовите спестявания може отново да стимулира позабравеното
бягство на депозитите от търговските банки...


- В някаква степен този процес вече се наблюдава.
Въпреки че не се стигна до масово обръщане на левовете в марки
или долари, факт е, че голяма част от валутата в населението не
се върна в банковата система. Една от причините са ниските лихвени
равнища.


Как преценявате предложения от Александър Каракачанов
законопроект за преизчисляване на валутните задължения?


- Има неразбиране по този въпрос. Никъде не е казано,
че ако един кредит е отпуснат във валута, той трябва да се връща
в левове. Абсурдно е. Друг е въпросът, че самите банки могат да
се договорят с клиентите кредитът да се превалутира от една в
друга валута, като някой поеме риска - или банката или клиентът.


Сега ако някой смята, че ползваните валутни кредити
трябва да бъдат върнати в левове, е грешно. Но в тълкувателното
решение на Върховния касационен съд има нещо друго. Ако някой
е отпуснал валутен кредит, без да има това право и фактически
е облагодетелствал лошия кредитополучател, то именно тази полза
се третира в левовата равностойност. Това е тънкият момент. Отделен
е въпросът защо е отпуснат валутен кредит без основание и кой
е виновният. И тогава наказателната отговорност вместо върху кредитния
милионер се прехвърля върху този, който е превишил правата си
и е отпуснал неправомерно кредита. Така и без този закон виновният
може да понесе отговорността. Само че в единия случай това ще
е кредитополучателят, в другия - банкерът. А в някои случаи ще
бъдат и двамата.


Споделяте ли мнението на депутати и централни банкери,
че благодарение на Закона за кредитните милионери само за два
месеца са върнати 548 млрд. лв. лоши кредити?


- Аз лично не мога да повярвам, че за два месеца
са върнати повече от половин милиард лева лоши кредити. Абсурдно
е. Който и колега от банките да съм попитал, отговорът е отрицателен.
Това са над 300 млн. щ. долара за два месеца. Значи в рецептата
някъде нещо е сбъркано. Не зная, може би банките не са подали
информацията както трябва? А и в крайна сметка къде отидоха тези
пари? Вижте паричната маса - тези 300 млн. щ. долара би трябвало
да се отразят там.


Аз, примерно, не съм подал информация, че благодарение
на закона са върнати кредити. Двама от нередовните кредитополучатели
на ЦКБ наистина си върнаха парите, но не в резултат на закона.
Срещу тези необслужвани кредити имаше определено обезпечение,
намерихме купувач и така три валутни кредита бяха погасени преди
десет дни.


Има други далавери с банките в несъстоятелност -
цесионни сделки, прихващания, редукции... От там евентуално ако
са дошли пари... Но това е съвсем друго нещо. Това са счетоводни
трикове, а някъде дори криминални действия за изчистване на задължения
и спасяване на приближени до една или друга банка. Да се говори
обаче, че в този срок има реални постъпления в порядъка на половин
милиард, просто не вярвам. А ако е така, трябва да направим Александър
Каракачанов мултимилионер и да му изкажем материална благодарност.
Защото в крайна сметка банките са тези, които печелят от цялата
работа. Ама не е така.


Към какви операции ще се ориентира ЦКБ, за да разшири
присъствието си на банковия пазар?


- Нещо ново в тази ситуация трудно може да се предложи.
Това, което ще направим, е да подобрим качеството на всички традиционни
услуги, бързината, цената... Банката е лицензирана като инвестиционен
посредник и ще насочим вниманието си и в тази посока. Обмисляме
възможността да консултираме предприятията както по операциите
на капиталовите пазари, така и в данъчната област. Имам намерения
да взема няколко шефове на данъчни управления на работа. Те могат
да бъдат полезни не само на банката, но и на нейните клиенти.


Доверителните операции също тепърва ще предизвикват
все по-голям интерес у клиентите.


Докъде стигнаха преговорите за привличане на чуждестранни
инвеститори?


- Проблемът е, че досегашните акционери на банката
не са много склонни да допуснат чуждестранни инвеститори. Иначе
имаме оферти. При всички случаи обаче аз държа в капитала на банката
да се включат и такива акционери, защото това е гаранция за по-лесен
достъп до външните пазари и кредитни линии. Освен това, когато
има външно участие на финансова институция, можеш да ползваш ноу-хау,
продукти, мениджмънт...

Facebook logo
Бъдете с нас и във