Банкеръ Weekly

Общество и политика

Ердоган май умишлено нокаутира и НАТО

След провала на опита за преврат в Турция започна и неговото естествено продължение - саморазправата с враговете (реални или мними) на османиста Реджеб Тайп Ердоган. И на първо място с военната опозиция - кемалистите генерали, старши и младши офицери. Арестуваните вече са хиляди, уволнените - много повече. Цели поделения и щабове остават без команден състав, в това число без сержанти и старшини. Бе отстранена от служба дори цялата военна магистратура - съдии и прокурори под пагон, където явно няма ислямистки настроени служители. Такова чудо не е имало дори при потушаването на опита за преврат срещу Хитлер от 20 юли 1944 г., когато екзекутираните са "само" няколкостотин военни и граждански лица. Днешните репресии в Турция обаче са съпоставими с касапницата, устроена от Сталин над военните и гражданските му опоненти през 1937-1938 година.

Това си е вътрешнотурска работа, би казал някой. Да, но ако Турция не бе член на НАТО и ако не прикриваше Южния фланг на алианса. И второ, ако Турция не е страна, в която се води гражданска война с кюрдите и край чиито южни граници със Сирия бушува истинска война. Затова днес съвсем не е маловажен въпросът каква ще е турската армия утре и вдругиден, когато приключат репресиите?

Отговорът е - силно отслабнала, и то за дълъг бъдещ период. На хартия турските въоръжени сили изглеждат впечатляващо - над 510 хиляди въоръжени мъже; почти 4500 танка, 350 бойни самолета, стотици бойни и транспортни хеликоптери, както и десетки бойни кораби и спомагателни съдове във флота. Но нещата май са малко по-другояче. Плъзнаха слухове, че в базите не са се прибрали 14 бойни кораба и ги търсят, липсват и 42 бойни хеликоптера. Един от тях кацна в Гърция. И това не са само финансови загуби.

След приключване на саморазправата с превратаджиите и с техните съмишленици и симпатизанти Турция ще се изправи пред всекидневните задачи - сдържане на Иран и най-вече Южния фронт край Сирия и Ирак, плюс кюрдското национално въстание. За решаването на тези проблеми са необходими добре обучени войници и мотивирани и квалифицирани генерали, офицери и сержанти. А именно те липсват днес и не могат да бъдат нито скоростно "излюпени" от военните училища и академии, нито да се вземат "назаем" от запаса. Ердоган ще се срещне тепърва и със скритата, но продължителна съпротива на своите врагове в армията, оцелели след репресиите.

И още нещо. Днес турският президент - умишлено или не, укрепва личната си власт, като оголва целия Южен фланг на НАТО. Независимо дали в Брюксел си дават сметка за този проблем. Недостигът на офицери и генерали не може да се преодолее лесно дори чрез спешно преструктуриране на самата армия по принципа - имаме толкова офицери, ще имаме и толкова щабове, подразделения, части и съединения. Това ще отвори големи дупки във военното планиране, поне що се отнася до операциите през първите 30 дни на една евентуална война. Нещо, което трябва да се решава от А и Б заедно с щабовете на алианса.

Променената доктрина на НАТО "от успокоение към възпираща сила", приета на срещата във Варшава това лято, изисква увеличаване не само на силите и средствата на източното му крило, но и на южното направление. Може да се окаже, че именно южният фланг на пакта виси опасно оголен и ще се наложи България и Гърция - две страни в тежко икономическо положение, да полагат нови и нови усилия за неговото укрепване.

Междувременно буди недоумение липсата на категорична и принципна позиция на Европейския съюз за събитията край Босфора, които засягат най-пряко нас и гърците. Защото утре можем да се окажем на първата линия, спирайки тълпите джихадисти, напиращи от Турция към сърцето на Европа.

о.р.капитан Хубен Ненчев

Facebook logo
Бъдете с нас и във