Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕНИГМАТА, НАРЕЧЕНА РМД

При последния ремонт на закона за приватизация в парламента народните избраници отделиха най-много време именно на обсъждането на различните преференции за работническо-мениджърските дружества (РМД). Основно предимство, разбира се, остана възможността да плащат разсрочено (в продължение на десет години) за приватизационната си придобивка. Мнозина чуждестранни и наши инвеститори се възползваха от тази вратичка в закона и използваха РМД-ата като проводник на своите интереси. След толкова много подобни сделки, след толкова много рокади с цел в РМД-ата да попаднат правилните хора, сега на приватизиращите органи им остана единствено надеждата първото плащане да не остане и последно. Обикновено за да си гарантират първото място, работническо-мениджърските дружества даваха доста завишени оферти, разчитайки на това, че веднага се плаща само 10% от цената. Но много скоро след това - тук и там истината започна да лъсва.


Практиката показа два основни начина за привличане на пари за приватизационните сделки на РМД-ата. При първия за целта се използва печалбата на закупуваното дружество, а срещу все още непридобитите му акции се взема кредит от някоя банка. Ако зад РМД-о стои друг купувач, то той обикновено гарантира със собствен депозит кредита за покупката. Кой е истинският собственик става ясно едва след като работниците и мениджърите не успеят да направят някое от последващите девет плащания след първото и вместо от тях парите дойдат от въпросния платец. Разбира се, нещата не изглеждат толкова прости, но пък и не е сложно да бъде проследен пътят на парите.


Златното време за дружествата на работниците и мениджърите обаче тепърва предстои с началото на централизираните търгове в новата масова приватизация. Въпреки че те не получиха очакваната привилегия - един придобит от тях бон да се равнява на два, се очаква именно те да бъдат основните кандидати за новата емисия бонове, а не пенсионните фондове.


За покупката на предприятие от РМД ще се използват не само боновете на неговите учредители, но и на техните роднини, а и на други инвеститори. Центърът за масова приватизация ще открива сметка на съответното РМД едва след като то е спечелило търга.


И тук на пръв поглед всичко изглежда много просто, но не е. Голям хаос ще създаде фактът, че в различни дни различни РМД-та ще се появяват и изчезват от сметките на Центъра за масова приватизация. Някои от тях ще успяват да съберат нужната им за плащането сума, а други не. Какво става обаче, ако гражданин, нямащ никаква роднинска връзка с акционер на РМД, реши да му прехвърли своите бонове?


Тогава той ще прехвърли своите бонове, без да получи срещу това акции. Но гражданите, предприели тази стъпка, нямат никаква гаранция, че в бъдеще капиталът на дружествата ще се увеличи с техните акции и само в тяхна полза. Още повече че според проектозакона за публичното предлагане на ценни книжа възможността за увеличаване на капитала на публични дружества под условие ще бъде отнета. Така нищо чудно да се окаже, че някой граждани безвъзмездно са финансирали сделката на някое РМД. При това положение работниците и мениджърите не поемат никакви гаранции и поне формално не обясняват какво смятат да правят.


Евентуалното увеличаване на капитала пък с инвестиционни бонове може да доведе до друг проблем. Участието на правоимащите може да падне под 30% и така в един момент, съвсем неусетно, РМД-то може да загуби привилегията да плаща разсрочено, а цялата сума по сделката да стане платима веднага.


Законът за приватизация и поднормативната база за съжаление не дават яснота по тези правни казуси - нещо, което е задължително дори и заради това, че в масовата приватизация ще участва голяма част от българското население. А хората ще искат прости отговори на всички въпроси. При това положение за всеки е ясно защо чуждите инвеститори няма да участват в борбата за новите бонове, а тези от тях, които искат да купят определени предприятия, ще постъпят както при първата вълна. Ще изчакат да свърши хаоса и след това ще купят това, което са си харесали - ако въобще си харесат нещо. Голямата част от собствеността пък ще премине в работническо-мениджърските дружества, което може и да означава приватизация, но не означава смяна на стопанина.


А той, както знаем, има основно значение, за да работят добре и предприятието, и икономиката. И точно затова е трудно да се повярва, че мениджър, довел дружеството си до съсипия, утре ще го направи цветущо. Освен ако в действията му не е имало умисъл, но там вече да внимават съответните органи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във