Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕНЕРГИЙНАТА НИ СТРАТЕГИЯ ПРЕГЪРНА КЮМЮРА


От високите ядрени технологии българската
енергетика ще трябва да се приземи през първото десетилетие на
новия век до... лигнитните въглища. Това е един от тезисите
на наскоро приетата от правителството Национална стратегия за
развитие на енергийния отрасъл до 2010 година.


Структурата на електропроизводството в периода
2001 - 2010 г. показва плавно нарастване на дела на ТЕЦ (главно
на местни въглища) за сметка на АЕЦ - пише в документа.
А разделите Развитие на електроенергетиката и Развитие
на въгледобива подробно разясняват как ще се осъществи това
плавно завъртане на 180 градуса.


Съгласно стратегията извеждането от експлоатация
на 1-ви и 2-ри блок от АЕЦ Козлодуй ще се компенсира
чрез увеличаване на производството на електроенергия в Марица
изток с 60.5% - от 11.8 ТВтч (тераватчаса) през 1998 на
19.5 ТВтч през 2005 година.


Раздялата с 3-и и 4-и ядрени реактори към 2010 г.
пък трябва да доведе до скок на електропроизводството в Марица
изток с още 8% - от 19.5 на 21 ТВтчаса. Или за целия 12-годишен
период трите електроцентрали на комплекса ще увеличат производството
си със 78 процента.


Големите надежди, които се възлагат на Марица
изток, предполагат и скок на въгледобива - от 23 млн. т
през 1998 г. на 38 млн. т през 2010 година (66%). Според специалистите
произвежданото сега количество лигнитни въглища е близо до критичния
минимум, под който добивът би станал нерентабилен. Увеличаването
на производството ще намали себестойността на въглищата, а оттам
- и цената на електроенергията, произвеждана от комплекса.


За заместването на ядрените енергийни мощности с
термични са предвидени над


3.46 млрд. долара инвестиции


Парите ще се използват за реконструкция и модернизация
на някои от действащите топлоелектрически централи, както и за
изграждане на нови или на заместващи блокове. Стратезите са преценили,
че на модернизация до 2004 г. подлежат общо 21 термични блока.
Най-големи инвестиции ще глътне рехабилитацията на
ТЕЦ Марица изток - 2 и ТЕЦ Марица изток - 3
(последната вече си осигури над 400 млн. долара от американската
компания ЕNTERGY).


Специално внимание в приетия от кабинета документ
е отделено на модернизацията на централите Варна и
Бобов дол. За тях е предвидена особена задача - да
се превърнат в главни подвърхови мощности на националната електроенергийна
система.


Преди седмица с международната компания Consolidated
Continental Commerce бе подписан договор за изграждане на 900
МВт (три блока по 300 МВт) заместващи мощности в ТЕЦ Марица
изток - 1. Чужденците ще вложат над 700 млн. щ. долара,
а трите блока ще заработят в периода 2003 - 2005 година. Изграждането
на мощностите ще стане по схемата ВООТ (построяване, прехвърляне
на собственост, експлоатация и връщане на собствеността).


Стратегията предвижда до 2010 г. да бъдат изградени
и


нова ТЕЦ с мощност 600 МВт


работеща само с вносни въглища, както и върхови газотурбинни
електроцентрали с мощност 100 МВт на обща стойност около 1.09
млрд. долара.


В инвестиционните планове е заложено и монтирането
на газотурбинни надстройки на топлофикационни електроцентрали
- 240 МВт за ТЕЦ Девня и 250 МВт за ТЕЦ София.
Операцията ще струва 295 млн. щ. долара.


Въпреки че нискокалоричните лигнитни въглища са посочени
като основен енергоносител в началото на следващия век, стратегията
не загърбва изцяло и атомното електропроизводство.


Цели 670 млн. долара инвестиции са предвидени за
модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ Козлодуй до
2005 година. Предвижда се и нещо съвсем ново - диверсификация
на доставките на ядрено гориво.


През първия етап от програмата за диверсификация
- до 2000 г. - трябва да се подобри контролът върху качеството
на новото гориво и постепенно да се премине към тригодишен цикъл
на двата реактора ВВЕР-1000 (5-и и 6-и блок) и към четиригодишен
горивен цикъл на четирите стари блока ВВЕР-440. В периода до 2005
г. за първи път ще бъде изпитано и ядрено гориво от други
производители.


Най-голяма инвестиция - почти 2 млрд. щ. долара -
стратегията е заложила за изграждането след 2006 г. на


нов ядрен реактор от 600 МВт


Преди това обаче трябва да се решат ред проблеми
- да се установи състоянието на доставеното оборудване и на извършеното
строителство на площадката на т. нар. АЕЦ Белене.
А също да се избере и лицензира площадката на обекта в съответствие
със съвременните международни стандарти. С други думи, избраната
и лицензирана площадка може и да не бъде тази при Белене.


На въпроса дали новият блок може да бъде построен
на мястото на Втора атомна, председателят на Комитета
за използване на атомната енергия за мирни цели Георги Касчиев
отговори:


Площадката край Белене никога не е била лицензирана
за какъвто и да било ядрен енергоблок. Необходимо е ясно да се
разбере, че комитетът не може да дава експертиза на идея. Ние
можем да се произнесем само по конкретно искане за лицензиране
на определена площадка с изготвен проект за изграждане на посочен
тип ядрен реактор.


Според г-н Касчиев по отношение на


площадката край Белене


съществуват няколко неопределености. Все още например
не са уточнени нейните сеизмични характеристики. Досега са проведени
много проучвания, събрани са много данни, но учените от БАН все
още са раздвоени. Едни смятат, че всички данни са благоприятни
там да бъде построена АЕЦ. Друга група обаче твърди, че под площадката
или съвсем близо до нея има земен разлом и че строежът на ядрено
съоръжение на това място е безумие.


Очевидно въпросът може да бъде решен само след провеждането
на детайлно сеизмично изследване. Съгласно сключен договор между
АЕЦ Козлодуй и Българската академия на науките това
трябва да стане до 18 месеца, след което от въпросителните около
Белене ще отпадне една: на първоначално избраното
място може (или не може) да се строи атомна централа.


Не липсват мнения, че при създаването на енергийна
стратегия изграждането на въпросната нова ядрена мощност е заложено
само фиктивно с цел


да се успокои ядреното лоби


сред енергетиците и да го приобщи към документа.


В действителност положението е малко по-друго: поради
икономическата неефективност (висока цена на произвежданата енергия)
и все по-засилващите се брожения на екологичните движения от 1995
г. насам почти всички развити атомни държави отложиха ядрените
си програми за по-добри времена - т.е. за след 2015-2020
година. Изключение правят само страните от азиатското атомно
семейство - Япония, Китай, Индия и... Русия, които продължават
работата по националните си програми.


Според г-н Касчиев на проведената през септември
във Виена 42-ра сесия на Международната агенция за атомна енергия
(МААЕ) било отчетено, че днес в света няма инвеститор, готов да
хвърли огромни средства за изграждането на ядрена
централа (с изключение може би на посочените страни).


Имайки предвид това, както и високата сеизмична активност
на земните пластове по поречието на Долния Дунав, е много вероятно
след 2006 г. вместо изписаната в стратегията нова ядрена
мощност от 600 МВт да се предвиди друга, работеща с въглища.


Таблица

Инвестиции за развитие на
електроенергетиката (в млн. щ. долари)

Период
до 2001 г.
до 2005 г.
до 2010 г.

Модернизиране на АЕЦ Козлодуй
216
184
270

Модернизиране на ТЕЦ
434
262
30

Заместващи блокове в Марица изток -
1
285
1064
-

Газотурбини на ТФЕЦ
145
150
-

Нови ТЕЦ на природен газ и вносни въглища
-
-
1090

Нова ядрена мощност
-
700
1220

ПАВЕЦ и нови ВЕЦ
147
270
18

Пренос на електроенергия
231
350
215

Общо
1458
2980
2843

Facebook logo
Бъдете с нас и във